Р Е Ш Е Н И Е № 304 София, 03 октомври 2014 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 909/2014 година. Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия И. Д. Г.-адв. И.Д. от АК-Благоевград против присъда № 1093 от 12.03.2014год. по внохд № 401/2013год. на ОС-Благоевград. Жалбата е бланкетна като в нея са посочени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК и се прави искане за отмяна с оправдаване на подсъдимия или при условията на алтернативност-връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В допълнението към нея, подадено в срока по чл. 351, ал. 3 от НПК, защитникът на подсъдимия сочи, че в нарушение на процесуалните изисквания, съдебният акт не е надлежно мотивиран. Твърди се за допуснати от съда съществени процесуални нарушения при извършения анализ на доказателствената съвкупност и едностранно възприемане единствено на уличаващи Г. факти, като неоснователно са игнорирани показания на свидетели, опровергаващи тезата на обвинението относно авторството на касатора в престъплението и относно неговия предмет, който според защитата, не е установен по безспорен начин. Този подход в аналитичната дейност на Окръжния съд го е довел до неверни изводи и до неправилно приложение на закона. Защитата излага и довода за нарушение принципите на гласност и непосредственост в процеса, като съдът е дал вяра, изключително на показанията на свидетелите, дадени на досъдебното производство, като в голямата им част показанията на същите свидетели, дадени в проведеното съдебно следствие, неоснователно са игнорирани. Явната несправедливост се мотивира с довода, че изминалият продължителен срок от извършване на деянието до постановяване на осъдителната присъда, е изключително обстоятелство, което е налагало наказанието на подсъдимия да се определи при условията на чл. 55 от НК. Пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба по изложените в нея и в допълнението й основания и доводи. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна, поради което атакувания съдебен акт следва да бъде оставен в сила. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С въззивна присъда № 1093 от 12.03.2014год. по внохд № 401/2013год., на основание чл. 336, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 334, т. 2 от НПК, Благоевградският окръжен съд е отменил присъда № 1912 от 22.04.2013год., постановена по нохд № 433/2010год. на РС-Разлог, като е постановил нова, с която подсъдимият И. Д. Г. е признат за виновен в това, че на 13.07.2007год. в [населено място], в съучастие с неустановено лице е направил опит да отнеме чужди движими вещи-284.40кг. арматурно желязо Ф16, със средна пазарна цена от 335,17лв., от владението на А. В. А., технически ръководител на фирма [фирма]-София, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои-престъпление по чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 18, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, поради което на посоченото основание и чл. 54 от НК го е осъдил на девет месеца лишаване от свобода, като го е оправдал по обвинението за стойността на предмета на кражбата за сумата до 1706,40лв. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години. Съдът се е произнесъл по разноските по делото, които възложил в тежест на подсъдимия. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в очертаните от чл. 347, ал. 1 от НПК рамки, намира жалбата на касатора за неоснователна. Релевираното в касационната жалба основание за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК не е налице. В съответствие с правомощията си по чл. 313 и чл. 314 НПК съдът изцяло е проверил обжалвания първоинстанционен съдебен акт. Не са били допуснати нарушения на специалните правила за провеждане на второинстанционното производство/чл. 339, ал. 3, във вр. чл. 305, ал. 3 НПК/. Вътрешното убеждение на съдебния състав от Благоевградския окръжен съд е изградено на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, видно от изложените мотиви. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти са основани на цялостен анализ на събрания на досъдебното производство доказателствен материал, изчерпателно посочен на л.3-5 от мотивите на присъдата. Затова, оплакванията за допуснати от въззивната инстанция нарушения по оценката на доказателствената съвкупност и начина на изграждане на вътрешното убеждение за виновността на подсъдимия в извършеното престъпление са неоснователни. При установяване на правнорелевантните факти въззивната инстанция не е възприела превратно доказателствата в разрез с правилата на формалната логика. За да постанови присъдата си, освен събраните писмени доказателства, първоинстанционният съд е ползвал в мотивите на присъдата си показанията на разпитаните пред него свидетели, както и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, във вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК от досъдебното производство показания пред разследващия орган на Е., З. и А.А., показанията на Д.А., прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 5, във вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК; показанията на И. К., прочетени при условията на чл. 281, ал. 1, т. 4, пр. 2 НПК и разпитите пред съдия на досъдебното производство на свидетелите К. С. и А.А. по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Въззивният съд е направил нов разбор на събраната доказателствена съвкупност и е стигнал до други правни изводи, като се е позовал и на заключението на назначената от него и изслушана допълнителна съдебно-техническа експертиза. Съобразно задължението си по чл. 339, ал. 3, във вр. чл. 305 от НПК, съдът е обсъдил детайлно показанията на очевидците-свидетелите К. С. и П. Т. Г., които задържали единия от двамата извършители на деянието-подсъдимият Г. през нощта на 13.07.2007 на територията на строителния обект; на техническия ръководител на обекта-свид. А. А., който установил подготвеното за изнасяне арматурно желязо по вид и количество, както и на пристигналите на място полицейски служители Х. З. и Р. Е., първият от които разпознал задържания Г.. Съдът е посочил на кои от доказателствата дава вяра, на кои не и защо, и на кои се гради направения извод за виновността на подсъдимия в извършване на инкриминираното деяние по престъпния състав на чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 18, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК също не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Направените възражения във връзка с този довод се свеждат до твърдения, че подсъдимият не е извършил престъпното деяние и че липсват доказателства доказващи вината му. След като въз основа на събраните доказателства съдът е установил по несъмнен начин, че Г. е осъществил състава на престъплението, в което е обвинен, правилно го е осъдил по това обвинение, за деянието приключило в стадия на опита, поради независещи от дееца причини. Съставът на Върховния касационен съд изцяло възприема изводите на въззивния съд относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че изложените мотиви в нейна подкрепа представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагат ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. При приетите за установени фактически положения авторството на деянието е доказано по несъмнен начин, а правната му квалификация е напълно законосъобразна. Изложените съображения са убедителни, основаващи се на пълна преценка на всички събрани доказателства и не се нуждаят от допълнителен коментар. Подсъдимият И. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, по което е признат за виновен и осъден. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост. В случая, не може да става дума за драстично нарушаване изискването по чл. 22 от НПК за водене и приключване на наказателното производство в „разумен срок” по смисъла на чл. 6 ЕКПЧ. Определеното при условията на чл. 54 НК наказание на Говедарев лишаване от свобода за срок от девет месеца /при предвиден размер на наказанието за това престъпление до осем години лишаване от свобода/ е съответно на извършеното от подсъдимия по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НПК, като съдът е съобразил всички обстоятелства по чл. 54 от НК за индивидуализирането му. Ето защо, искането за изменяване на присъдата с приложение разпоредбата на чл. 55 от НК и намаляване размера на наказанието, не може да се удовлетвори. С оглед на изложеното, касационната жалба на подсъдимия И. Г. се явява изцяло неоснователна, а обжалваната присъда като правилна и законосъобразна, следва да се остави в сила. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 1093 от 12.03.2014год., постановена по внохд № 401/2013год. на ОС-Благоевград. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: