О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 33

София, 02.02.2021 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и двадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2421 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. Е. Д., с адрес в [населено място], представляван от адв. Л. К., против решение № 2536 от 23 април 2020 г., постановено по гр.д. № 11312/2019 г. по описа на Софийския градски съд, в частта му, с която се потвърждава решение № 144714 от 18 юни 2019 г., постановено по гр.д. № 38962/2016 г. по описа на районния съд в гр. София, в частта му, с която е отхвърлен искът на Д. за осъждане на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да му заплати 5000 лева (като разлика между претендирания размер от 12000 лева и присъдения от първата инстанция размер от 7000 лева) обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Д. в резултат на обвинението му в извършване на престъпление, което наказателно производство е било прекратено спрямо него с постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 31.10.2012 г. по ДП № 79/08 г. по описа на ГД „НП“ МВР, пр.пр. № 6716/2008 г., влязло в сила на 04.01.2013 г.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Присъденото обезщетение се оценява от касатора като съществено занижено и несъответстващо на действително претърпените неимуществени вреди, тъй като не са взети предвид всички обстоятелства от значение за удовлетворяване на критерия за справедливостта, като вид и характер на престъпленията, за които касаторът е бил обвинен, степен на засягане на личния, социалния и професионалния му живот, преценка личността на ищеца, професионалната му кариера и интензитета на негативните изживявания, медийното разгласяване на повдигнатото обвинение. Като несъобразени се сочат свидетелските показания за засягане на личния живот на ищеца и стреса във връзка с въздействието, което е оказало образуваното наказателно производство върху семейството му. Оспорва се изводът на съда, че срокът на производството е разумен – производството е прекратено поради липса на доказателства почти четири години след образуването му и след като два пъти е било връщано от съда за отстраняване на процесуални нарушения; положени са усилия от страна на прокуратурата за дискредитиране на касатора и за разгласа на повдигнатото без доказателства обвинение; неправилно е приетото, че не следва да се цени при определяне размера на обезщетението все още несваленото от сайта на прокуратурата прессъобщение за повдигнатите на касатора обвинения, като тези факти съдът е следвало да разгледа при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК; недостатъчно е отчетен фактът, че касаторът е работел като адвокат, поради което наказателното преследване е повлияло много сериозно на работата му; в недостатъчна степен е отчетено и медийното разгласяване на повдигнатите обвинения; на други лица, срещу които са били повдигнати обвинения по същото наказателно производство, и за които няма данни това производство да се е отразило толкова тежко на семейния и професионалния живот, са присъдени обезщетение съответно в размер на 22000 и 14000 лева; неправилно съдът е приел, че след като касаторът е бил обвиняем по още четири наказателни производства по едно и също време, то причинените неимуществени вреди са в резултат от всички обвинения, след което е приложил точно обратното, като механично е разделил общо претендираната от ищеца сума по трите дела (неправилно определена от съда на 21000 лева, вместо действително претендираната сума от 36000 лева); освен това в исковата молба ищецът е посочил, че е бил обвиняем и по други дела, така че самата искова претенция е съобразена и с претърпените вреди по останалите дела, а и процесното е първото обвинение, повдигнато срещу ищеца, а останалите са повдигнати по-късно, като е нормално първото обвинение да е причинило най-сериозен стрес и притеснение; необосновано е приетото, че ищецът сам е напуснал управителния съвет на „Е.“ АД – той само е уведомил управителния съвет за воденото срещу него наказателно производство, като е предоставил на общото събрание да прецени дали това обстоятелство е съвместимо с участието му в управителния съвет. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВС и ВКС. Поддържа се и че решението е очевидно неправилно.
Ответникът Прокуратура на Република България не представя отговор на касационната жалба.
Въззивният съд взема предвид следните обстоятелства: на 26.05.2009 г. на ищеца е повдигнато обвинение за две престъпления по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 20 НК, извършени в периода 20.03.-26.06.2000 г. и в периода 22.11.2001 г.-20.02.2002 г. в качеството му на длъжностно лице – член на съвета на директорите на „С. и.“ ЕАД, с които е нанесена щета в особено големи размери и представляващи особено тежък случай, като му била взета мярка за неотклонение „подписка“; призовката за явяване в качество на обвиняем била връчена чрез сина на ищеца; разследването е било предявявано двукратно на ищеца – на 08.03.2010 г. и на 04.12.2012 г.; по внесен срещу десет лица, включително и ищеца, обвинителен акт било образувано н.о.х.д. № 2625/2010 г. по описа на Софийския градски съд; по делото били проведени шест съдебни заседания, в които ищецът и неговият защитник участвали; с разпореждане от 10.11.2011 г. съдебното производство било прекратено и делото върнато на прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения; по нов обвинителен акт било образувано н.о.х.д. № 5797/2011 г. по описа на Софийския градски съд; с разпореждане от 01.03.2012 г. делото било върнато отново на прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения; с постановление от 31.10.2012 г., влязло в сила на 04.01.2013 г., наказателното производство в частта му срещу ищеца било прекратено поради недоказаност на обвиненията. От разпечатка от интернет страницата на прокуратурата е установено, че на 14.05.2010 г. и на 01.06.2010 г. била публикувана информация за внесения срещу ищеца обвинителен акт. Ищецът е встъпил в длъжност като адвокат на 10.12.2003 г.; на 01.02.2005 г. ищецът сключил с „Е.“ АД договор за възлагане на управление, подновен за нов петгодишен срок на 01.02.2010 г.; на 05.12.2011 г. ищецът уведомил дружеството за воденото срещу него наказателно производство; на 31.05.2012 г. общото събрание на акционерите на дружеството взело решение за освобождаване на ищеца от състава на съвета на директорите. Предвид наличието на незаконни актове на правозащитен орган, съдът приема, че отговорността на ответника следва да се ангажира. По процесното наказателно производство на ищеца, в качеството му на длъжностно лице, са били повдигнати сходни обвинения за две общи стопански престъпления в особено големи размери и представляващи особено тежък случай; срещу него са водени още четири наказателни производства (две от които са били прекратени в досъдебната фаза, а по другите две ищецът е бил оправдан); обвиненията и по петте наказателни производства са свързани с дейността на ищеца като член на съвета на директорите на „Софийски имоти“ ЕАД, затова претендираните неимуществени вреди са търпени глобално, предвид тяхното естество; причинените неимуществени вреди са във връзка с всички обвинения, и в такава връзка са и изпитваните притеснения, стрес, неудобство, опетняване на доброто име в обществото и накърняването на достойнството и честта. Посочено е, че разясненията в т. 11 на ТР № 3/2004 г., ОСГК, касаят случаите, в които незаконните обвинения като цяло са дали основанието на конкретния иск за обезщетение, поставен за разглеждане пред съда; когато присъжда обезщетение по иск, предявен въз основа на едно от незаконните обвинения (или по някое от тях) и в случай, че по делото бъде установено, че срещу ищеца е имало и други обвинения, този факт е от значение както при изследване на причинната връзка, така и при съобразяване на критериите на чл. 52 ЗЗД – условие е въпросът за законността на обвиненията да е вече разрешен; тогава наличието на други обвинения е относимо като факт и без да е въведено като основание на иска; извън тази хипотеза, при иск за вреди, основан на едно от обвиненията, или на няколко от тях, неотносима към решаващата дейност на съда е правната възможност ищецът да предяви претенция за обезщетяване на същата или друга вреда, претърпяна през същия период от други незаконни обвинения, или че има други висящи искови производства, по които я претендира, щом липсва правна възможност за съединяване на делата за произнасяне с общо решение по тях; в този случай съдът не може да определя глобално обезщетение за вреди, като включва и основания, за които не е сезиран. Счетено е, че по-голямата част от претендираните вреди са установени въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, последните преценени по реда на чл. 172 ГПК: установява се, че след образуване на процесното наказателно производство ищецът станал напрегнат, нервен и по-затворен, което се отразило и на отношенията в семейството, притеснявал се за спокойствието на близките си и как те възприемат случващото се, изолирал се от роднини, колеги и приятели; обвинението рефлектирало върху работата му на адвокат, и поради него той бил освободен от състава на съвета на директорите на „Е.“ АД; обвинението било медийно разгласено, от което ищецът изпитвал дискомфорт. Съдът не е споделил виждането, че е била налице пълна невъзможност за ищеца да упражнява професията си на адвокат и е имало затруднения при осъществяване на дължимата по нея работа във връзка с образуваното срещу него наказателно производство, както и за проявено силно негативно отношение към него от близки, познати и колеги, защото подобни доказателства не били събрани. За определяне на конкретния размер на справедливото обезщетение, съдът съобразява последиците от вменяването на престъпление в длъжностно качество, когато обвиняемият е заемал длъжност в държавен орган или дружество с държавно или общинско имущество, при завишени изисквания за почтеност, изпълнявал е работа, свързана с поверени държавни и общински средства; продължителността на наказателното преследване е било три години, седем месеца и девет дни, като производството се е развило в разумен срок – водено срещу множество обвиняеми за по няколко тежки умишлени престъпления при съизвършителство, което го характеризира със значителна фактическа и правна сложност; на ищеца са били повдигнати обвинения за две отделни деяния при една и съща квалификация за умишлена безстопанственост в длъжностно качество, които са тежки по смисъла на НК, и те са от сферата на професионална реализация на ищеца, което има по-силно негативно отражение върху неимуществената му сфера; към момента на повдигане на обвинението ищецът е бил на 47 години – в активен етап от професионалното и личностното му развитие; ищецът е преживял продължителен и интензивен психически дискомфорт, както и естествения страх и притеснение от неоснователно осъждане; бил е неосъждан и поради това е посрещал по-тежко негативните последици от обвиненията, поддържани упорито от прокуратурата; затруднени са били личния, социалния и професионалния му живот в степен, по-висока от обичайната, изразили се в промени в поведението му и притеснения за близките, участвал в множество процесуални действия, при двукратно внасяне на обвинителен акт в съда; честта и доброто име на ищеца са били дискредитирани, той е бил злепоставен като лице с обществено доверие, а като практикуващ адвокат доверието е значима предпоставка за социалната и професионалната реализация; обвинението е било широко разгласено в медиите, при голям обществен интерес. Същевременно е отречено по-сериозни негативни въздействия върху трудовата и професионалната му ангажираност да са настъпили – не е налице срив в общественото му положение и промяна в социалния му статус, без данни за промяна в начина му на живот. Подчертано е, че настъпването на вреди, изразяващи се във влошаване на здравословното състояние на ищеца и нарушаване на личната му неприкосновеност поради непремахването от интернет страницата на ответника на съобщението за образуваното наказателно производство въпреки прекратяването на последното, не е въведено надлежно в предмета на спора. При тези съображения е счетено, че дължимият размер на обезщетение следва да е 7000 лева; обезщетението за забава е от влизането в сила на акта за прекратяване на наказателното производство, като се вземе предвид, че вземането за лихва се погасява с изтичане на тригодишна давност, или искането е основателно от 13.07.2013 г.
Касационният съд приема, че следва да допусне касационното обжалване по първия въпрос, обусловил изхода на спора: за критериите, които имат значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди от наказателно преследване по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и задължението на съда да приложи принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД с оглед пълното репариране на вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с конкретното незаконно обвинение, по който се твърди допуснато от въззивния съд противоречие с практиката на ВС и ВКС според ППВС № 4/1968 г., решение № 57 по гр.д. № 4641/2015 г., ІV г.о., решение № 709 по гр.д. № 178/2010 г., ІІІ г.о., решение № 232 по гр.д. № 1381/2010 г., ІІІ г.о. Този въпрос включва в себе си и останалите въпроси, касаещи значението на продължителността на повдигнатото обвинение и степента на репресия спрямо ищеца, значението на незаконното обвинение в случай, че се отнася за престъпление от сферата на професионалната компетентност на ищеца, значението на медийното разгласяване на повдигнатите обвинения, за сходното разрешаване на аналогични случаи, и за начина на определяне на дължимото обезщетение в случай на предявяване на повече от едно обвинения.
За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 5 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2536 от 23 април 2020 г., постановено по гр.д. № 11312/2019 г. по описа на Софийския градски съд, в частта му, с която се потвърждава решение № 144714 от 18 юни 2019 г., постановено по гр.д. № 38962/2016 г. по описа на районния съд в гр. София, в частта му, с която е отхвърлен искът на А. Е. Д. за осъждане на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да му заплати 5000 лева (като разлика между претендирания размер от 12000 лева и присъдения от първата инстанция размер от 7000 лева) обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Д. в резултат на обвинението му в извършване на престъпление, което наказателно производство е било прекратено спрямо него с постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 31.10.2012 г. по ДП № 79/08 г. по описа на ГД „НП“ МВР, пр.пр. № 6716/2008 г., влязло в сила на 04.01.2013 г.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателство за внесена по сметка на ВКС държавна такса от 5 лева за касационното обжалване, като в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
След получаване на доказателство за внесена такса, делото да се докладва на председателя на IV г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: