Р Е Ш Е Н И Е № 184 гр. София, 11.07.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при участието на секретаря Албена Рибарска изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело № 3622/2013 година. Производството е по чл. 307 във вр. чл. 303, ал. 1, т. 4 и чл. 304 ГПК, образувано по молба на Ц. С. М. за отмяна на решението от 31.01.2013 г. по ч. гр. дело № 6018/2012 г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ – 7 състав. Ответниците П. Д. М. и Н. М. поддържат становища за допустимост и основателност на молбата, а ответникът С. И. Х. оспорва молбата. Върховният касационен съд, /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна по отношение на съдебен акт, чиято отмяна може да се иска по реда на чл. 307 ГПК, както и при наличие на правен интерес да се иска отмяна на цитираното по – горе решение. По съществото на молбата за отмяна ВКС приема следното: С цитираното решение на Софийски градски съд са отменени действията на частен съдебен изпълнител Н. М. с район на действие – района на Софийски градски съд /СГС/, извършени по изпълнително дело № 20098410402728/2009 г., а именно насрочване публична продан на собствения имот на С. Х. – апартамент № 17, находящ се в [населено място], кв. Б., блок 20, вх. „А”, етаж VІ – обявление изх. № 206122/23.11.2011 г. За да постанови този резултат Софийски градски съд е приел, че жалбата е основателна. В мотивите е констатирано, че с разпореждане от 20.06.2010 г. във връзка с молба на взискателя П. М. е била наложена възбрана върху процесния апартамент, собственост на длъжника С. Х., като към момента на налагане на възбраната жалбоподателя Х. е притежавал 1/3 идеална част от полумасивна жилищна сграда, заедно с дворно място от около 2000 кв.м., находящо се в [населено място], област П.. При тези обстоятелства съдът е приел, че към момента на налагане на възбраната процесното жилище не е попадало в хипотезата на чл. 447, т. 7 ГПК. Въз основа на решение от 29.06.2011 г. по гр. дело № 205/2010 г. на Районен съд – [населено място] за уважаване на иск по чл. 108 ЗС, предявен от А. С. /майка на С. Х./ срещу С. Х. и Х. М. / негов брат/ СГС е констатирал, че към момента на осъществяване на изпълнителното действие длъжникът не е притежавал друго жилище, освен процесното, което е определил като несеквестируемо и неподлежащо на принудително изпълнение. Молителката иска отмяна на това решение на две основания – чл. 303, ал. 1, т. 4 и чл. 304 ГПК. По чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК страната поддържа следните обстоятелства: С решение от 11.12.2012 по ч. гр. дело № 16414/2012 г. на Софийски градски съд жалбата на длъжника в изпълнителното производство срещу постановлението за възлагане на процесния имот е отхвърлена, като неоснователна, като са обсъдени, като несъотносими доводите на жалбоподателя за несеквестируемост на имота, предмет на публичната продан. С решението, чиято отмяна се иска са отменени действията на частен съдебен изпълнител Н. М. с район на действие – района на Софийски градски съд, извършени по изпълнително дело № 20098410402728/2009 г., а именно насрочване публична продан на собствения имот на С. Х. апартамент, посочен по – горе. Молителката твърди, че между същите страни, на същото основание са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат. Молбата по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е неоснователна. За да се осъществи фактическия състав на 303, ал. 1, т. 4 ГПК е необходимо между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено преди решението, чиято отмяна се иска друго влязло в сила решение, което му противоречи. В случая не е налице този фактически състав, тъй като молителката не е конституирана като страна в процеса и по отношение на нея не е постановено решение, чиято неправилност да произтича от нарушения по чл. 303, ал.1, т. 4 ГПК. Тези основания могат да бъдат предявени само от лицата, участвали в процеса, като страни. Ц. М. не е встъпила в делата, като другар и макар и да има правен интерес да подаде молба за отмяна по чл. 303, ал.1, т. 4 ГПК /съобразно и мотивите в отменителното определение по ч.гр. дело № 1332/2014 г. на ВКС, І г.о/ по същество молбата й по този фактически състав е неоснователна и следва да се остави без уважение, тъй като по него искане за отмяна може да предяви само лицето, участвало в процеса, като страна. Освен това между решенията, които се посочени, като противоречиви няма обективен идентитет, тъй като с решението, чиято отмяна се иска са отменени действията на частен съдебен изпълнител Н. М., извършени по изпълнително дело № 20098410402728/2009 г., а именно насрочване публична продан на собствения имот на С. Х., а с решението, което молителката поддържа, като правилно е оставена без уважение жалбата на длъжника С. Х. срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 09.10.2012 г. по същото изпълнително дело. С двете решения съставите на СГС се произнасят по законосъобразността на различни действия на частния съдебен изпълнител, което формира различен предмет на съдебните актове, респективно различие в обективния идентитет на делата. Липсата на обективен идентитет на делата, по които са постановени цитираните решения е още едно съображение за неоснователност на молбата по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, наред с вече посоченото по- горе. По чл. 304 ГПК страната поддържа следните обстоятелства: Ц. М. е присъединен взискател по посоченото по- горе изпълнително дело. Решението по гр. дело № 6018/2012 г. на Софийски градски съд противоречи на решението по гр. дело № 16414/2012 г. на същия съд. По всички жалби на С. Х. срещу действията на съдебния изпълнител във връзка с изнасяне на имота на публична продан били образувани съдебни производства, по които жалбите били оставени без уважение с решения на съда, подробно изброени с изключение на жалбата по гр. дело № 6018/2012 г. В производството по гр. дело № 6018/2012 г. на СГС молителката не е била конституирана като страна. Решението по същото дело има сила и за нея //арг. чл. 457, ал. 4 ГПК/. Хипотезата е относима към необходимото другарство – чл. 304 ГПК. Налице е необходимо другарство между нея и взискателя П. М., тъй като с оглед естеството на спорното право решението трябва да е еднакво за двамата. Поради това молбата за отмяна по чл. 304 ГПК следва да се уважи, като се отмени решението на Софийски градски съд и делото се върне за ново разглеждане с участието на молителката, като задължителен необходим другар. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение Р Е Ш И: На основание чл. 304 ГПК ОТМЕНЯ решението от 31.01.2013 г. по ч. гр. дело № 6018/2012 г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ - 7 състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ц. С. М. за отмяна по реда на чл. 303, ал.1, т. 4 ГПК на решението от 31.01.2013 г. по ч. гр. дело № 6018/2012 г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ - 7 състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: