4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 638 София, 02.09.2010 година Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 15.03.2010 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ч.т.дело № 735/2009 година Производството е по чл.278, във вр. с чл.274, ал.3 , т.2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], със седалище[населено място] против въззивното определение на Хасковския окръжен съд № 156 от 16.07.2009 год., по ч. гр. д.№356/2009 год., с което е потвърдено разпореждане на Ивайловградския районен съд, № 43 от 06.04.2009 год., по ч.гр. д. № 17 / 2009 год. и е отхвърлена, като неоснователна, молбата на настоящия частен жалбоподател, в качеството му на заявител, за издаване на заповед за незабавно изпълнение реда на чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу Г. И. К. от[населено място], като длъжник, за сумите: 3721.89 лв. главница по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 26.09.2007 год., 258.62 лв., договорна лихва за периода 28.10.2008 год- 02.04.2009 год. и 1.32 лв., представляваща наказателни лихви за просрочените главници за същия период от време, заедно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението- 03.04.2009 год. изплащането и. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила и на материалния закон. В депозирано към частната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, съгласно препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК, обосновавайки касационно обжалване по приложно поле по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, като касаторът въвежда твърдение, че даденото от въззивния съд разрешение по значимия за крайния изход на делото въпрос на процесуалното право, свързан с приложението на чл.417, т.2 ГПК, с оглед снабдяване на кредитора със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника въз основа на извлечение от счетоводните книги на Банката за ликвидност и изискуемост на вземането и спрямо длъжника е в противоречие с практиката на отделните състави на ВКС, ТК и като израз на последната е посочено определение № 118 от 24.02.2009 год., по ч.т.д.№ 25/ 2009 год. на ІІ т.о.. Позоваването на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е бланкетно. Ответната по частната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. ГПК, намира: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, по силата на чл.274, ал.3,т.2 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационен контрол е неоснователно, поради следното: За да бъде допуснато определението на въззивната инстанция до касационно обжалване, е необходимо обжалваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който да е налице една от трите хипотези, посочени в чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 от ГПК, предвид препращащата разпоредба на чл. 274, ал. 3 от ГПК. В случая касаторът се позовава на противоречива съдебна практика по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за документа по чл. 417, т. 2 ГПК и за обхвата на данните, при наличието на които той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, произтичащо от договор за банков кредит, въвеждайки го като съществен процесуален въпрос, обусловил изводите на въззивния съд да откаже издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за горните суми. За да постанови обжалваното определение Хасковският окръжен съд е приел, че представените със заявлението на частния жалбоподател документи – извлечение от счетоводните му книги и договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 26.09.2007 год. попадат в посочените от законодателя документите, изброени в чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 от З. и могат да бъдат приети като редовно от външна страна изпълнително основание, но не удостоверяват надлежно за изпълнение вземане срещу длъжника, както и неговата предсрочна изискуемост, т.е. втората от кумулативно въведените от законодателя с чл.418, ал.2 ГПК предпоставки, за да възникне право на принудително изпълнение в полза на заявителя. Или обстоятелството, че така уточнен, съобразно правомощията на касационната инстанция, поставеният от частния жалбоподател въпрос на процесуалното право - за съдържанието на документа по чл. 417,т. 2 ГПК, като обусловил решаващите мотиви на въззивното определение и чрез тях крайния изход на делото, обосновава правен извод за наличие на общата предпоставка на за допускане касационно обжалване на въззивното определение, установена с чл.280, ал.1 ГПК. Налице е и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като по сочения в изложението процесуалноправен въпрос е налице противоречива практика, вкл. и на ВКС, която освен в приложените съдебни актове е отразена и в други, служебно известни на решаващия състав на касационната инстанция определения на ВКС,ТК. Настоящият състав на ВКС приема, че удостоверителният обхват на извлеченията от счетоводните книги трябва да се изведе и от двете дадени в кумулативна връзка основания за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а именно наличието на редовен от външна страна документ по смисъла на чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК и дали той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане (чл. 418, ал. 2 ГПК), удостоверено именно от така посоченото основание. Според тази правна норма такива основания са извлеченията от счетоводните книги, които, според изискванията на ЗСч за редовното им водене следва да регистрират счетоводните операции в хронологичен ред. Следователно, както правилно е приел въззивният съд, представените от банката-заявител извлечения от счетоводните записвания трябва да удостоверяват задължението на кредитополучателя към банката - данни за договора за кредит и за движението на погасяването му. Извън тези данни, счетоводните извлечения трябва да удостоверяват и второто основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение, а именно- подлежащо на изпълнение вземане, което в случая е удостоверяването на фактите, въз основа на които кредитът е станал предсрочно изискум, както по отношение на главницата, така и на вземането за лихви, наказателна и договорна - т. е извлеченията от счетоводните книги трябва да съдържат и данни откога длъжникът е изпаднал в забава при погасяването на две и повече погасителни вноски, за да се счете, че се е сбъднало условието за автоматичната предсрочна изискуемост на кредит, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван, кои и колко месечни вноски не е платил в посочените от договора срокове. Поради това следва да се възприеме, като основано на закона застъпеното в определение № 118 от 24.02.2009 г. по ч. т. д. № 25/2009 г. на ВКС, II т. о., становище, което се споделя напълно от настоящия съдебен състав и в съответствие с което са и служебно известните на последния определения на ВКС, ТК: № 162 от 9.02.2010 год., по ч. т. д. № 66/2010 г., I т. о.; № 332/2009 год. на ВКС, І т.о. и № 426 от 16. 07. 2009 год., по ч.т.д.№ 332/2009 год.. Или според възприетото в цитираната съдебна практика, представеното извлечение от счетоводните книги на банките трябва освен да представлява редовен документ по смисъла на чл. 217, ал. 1, т. 2 ГПК, така и да удостоверява ликвидността/ установеното безспорно основание и размер/ и изискуемостта на заявеното от заявителя вземане. Изискването на закона за редовност от външна страна на изпълнителното основание по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК не изключва задължението на съда по чл. 418, ал. 2 ГПК да провери дали то удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За да изпълни съдът това си задължение, заявителят трябва да му представи данни за настъпване на падежа на вземането в неговата цялост, както правилно е възприето и от въззивния съд. Що се касае до наведеното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, то същото при липсата на аргументация, извън изписване на законовия текст, не е налице и при отсъствието на доводи за значимостта на формулирания от касатора процесуалноправен въпрос за точното прилагане на закона и за развитие на правото, в създаденото от законодателя тяхно кумулативно единство, на следва да бъде обсъждано. Водим от горното състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Хасковския окръжен съд № 156 от 16.07.2009 год., по ч.гр.д.№ 356/ 2009 год., по описа на с.с.. ПОТВЪРЖДАВА определението на Хасковския окръжен съд от 16.07.2009 год., постановено по ч.гр.д.№ 356/2009 год.. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: