Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                            № 576                                   гр. София, 05 януари 2009 година                                                       В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осма година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Попова                                              ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова                                                                                        Капка Костова                                                                                 при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Красимира Колова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 621/2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл. 419, ал. 1 от НПК, при ангажирано основание за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и заявено наличие на всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Образувано е по молба на осъдения Й. К. Л. за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда № 2* от 21 май 2007 година на Благоевградския районен съд, постановена по нохд № 2047/2005 година и потвърдена с решение № 70 от 14 април 2008 година на Благоевградския окръжен съд, по внохд № 463/2007 година по описа на този съд. В молбата на осъдения Л. се твърди наличие на недостатъци в доказателствената дейност на съда, довели до неправилно приложение на закона и ангажиране на наказателната му отговорност. Поддържа се явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание. Основното искане е за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане в предходен процесуален стадий за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, а алтернативното – за оправдаване повдигнатото обвинение. В съдебно заседание осъденият Л. участва лично и със защитника си адв. П, която поддържа искането при ангажираните в него отменителни основания и отправени искания. Гражданският ищец В. И. Т. не участва лично и не се представлява. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, при което установи следното: С влязлата в законна сила присъда е ангажирана наказателната отговорност на молителя Й. К. Л. за това, че през периода от 29. 08. 2003 година до 17. 06. 2004 година, на неустановена дата, в гр. Б., противозаконно е повредил чужда недвижима вещ – апартамент № 58, в бл. 40 в кв. Еленово, като повредата е на стойност 774.71 лева, за което и на основание чл. 216, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на пет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в законна сила. Оправдан е по първоначално повдигнатото му обвинение за повреждане на чужди движими вещи. Ангажирана е и гражданската отговорност на осъдения Л. за причинените на гражданския ищец В. И. Т. имуществени вреди в размер на 774. 71 лева, чието обезщетяване е присъдено заедно със законните последици. Претенцията до пълния й размер от 1183. 70 лева е отхвърлена. Присъдени са направените по делото разноски и дължима държавна такса, като са възложени в тежест на подсъдимия. Присъдата е потвърдена изцяло с въззивното решение от 14. 04. 2008 година и не е проверявана по касационен ред. Искането е процесуално допустимо, тъй като е направено от лице, което има право на това съгл. чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК – на 22. 08. 2008 година. Разгледано по същество, то е неоснователно. Заявените в молбата на осъдения Л. основания за възобновяване на делото не са налице. Акцентът в искането е поставен върху заявените нарушения на процесуалните правила в доказателствената дейност на съда, довели до неправилното му осъждане по повдигнатото обвинение. Всъщност, формално ангажираните отменителни основания по т. 1 и т. 2 на чл. 348, ал. 1 от НПК, са подкрепени с констатации на молителя за недоказаност на обвинението, вкл. за неговото авторство, които са относими към обосноваността на фактическите изводи на редовните съдебни инстанции. Тези оплаквания обаче няма как да бъдат обсъждани от ВКС, ако се държи сметка за естеството и характера на проверката за наличие на основания за възобновяване на наказателните дела, препращаща към основанията за касационен контрол, при това доколкото допуснатите нарушения са съществени. При условие, че фактическите констатации на инстанциите по същество са формирани законосъобразно от надлежна доказателствена основа, каквато констатация ВКС прави в случая, очакването делото да се пререши по същество, е неоправдано. Не се подкрепя от доказателствата по делото твърдението за липса на преки доказателства, обосноваващи фактическите изводи на съда за осъществяване на инкриминираното деяние от осъдения Л. В основата на формираните изводи на съда по фактите са поставени гласните доказателствени източници – показанията на свидетелите Я(полицейски служител) , Т. (ползувател на жилището и пострадал по делото), П. и М. (съседи, последният присъствал заедно със свид. Филипов при извършения въвод), Т. (домоуправител на блока), Ф. , К. и С. (посетили апартамента още през есента на 2003 година, след изнасяне на личните вещи от осъдения и установили първоначално увреденото състояние на жилището). Всички посочени гласни доказателствени средства са обсъдени по действителното им съдържание и съобразно останалите доказателствени източници – констативен протокол, заповед за възстановяване на владение, протокол за въвод, както и с оглед заключението на съдебно-оценителната експертиза по делото. За формираните от него изводи по фактите, особено във връзка с авторството на инкриминираното деяние, съдът е изложил подробни съображения, основани на пълен и цялостен доказателствен анализ, който не разкрива игнориране или превратност (л. 4 – 5 от въззивното решение). Поради това, оплакването за допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на закона, не се подкрепя от данните по делото. Вътрешното убеждение на инстанциите по фактите е резултат на надлежна процесуална дейност, гарантираща неговата формална и логическа правилност. В рамките на така формираните изводи на съда по фактите, законът е приложен правилно. Съдът е имал основание да осъди Л. за противозаконно повреждане на чужд недвижим имот, доколкото към момента на деянието споровете относно собствеността на имота са приключили и същият несъмнено е принадлежал на пострадалия Т. Това обстоятелство е било известно и съзнавано от осъдения Л. Повреждането на редица вещи и инсталации, неподвижно закрепени в имота, го е направило временно негоден за използването му по предназначение. Индивидуализацията на наложеното на осъдения Л. наказание и начинът на неговото изтърпяване са извършени от съда при отчитане на всички установени по делото обстоятелства по чл. 54 НК и съображения за постигане на целите на наказанието по чл. 36 НК. Определеното наказание в размер значително под средния, предвиден в закона, при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства и при приложение на института на условното осъждане, държи сметка за конкретната обществена опасност на деянието и дееца, размера на причинената щета и необходимото въздействие върху осъдения. По делото не се установява наличие на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, а и доводи за такива не са посочени в искането. Така индивидуализирано, наложеното на осъдения Л. наказание не разкрива очевидното несъответствие по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК, поради което не може да бъде преценено като явно несправедливо. Поради това, отправеното с молбата на осъдения Л. искане за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на атакувания съдебен акт е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Й. К. Л. за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда № 2* от 21 май 2007 година на Благоевградския районен съд, постановена по нохд № 2047/2005 година и потвърдена с решение № 70 от 14 април 2008 година на Благоевградския окръжен съд, по внохд № 463/2007 година по описа на този съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.