Р Е Ш Е Н И Е
№ 50075
Гр. София, 21.02.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
ИВАНКА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря Силвиана Шишкова
като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т. д. № 843/2022 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. Г., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 1261 от 30.11.2021 г. по в. гр. д. № 1042/2021 г. на Апелативен съд – София, в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение № 261659 от 07.12.2020 г. по гр. д. № 1388/2020 г. на Софийския градски съд е отхвърлен предявеният от касаторката иск срещу ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ АД с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ за разликата над 3 000 лв. до присъдените 30 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 13.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 02.03.2020 г.
Оплакванията са за незаконосъобразност и необоснованост на въззивния акт в обжалваната му част: за несправедливост на определеното обезщетение, поради несъобразяване с критериите относно приложението на чл. 52 ЗЗД, както и за допуснати процесуални нарушения при постановяване на решението. В тази връзка се излага, че въззивният съд не е обсъдил гласните доказателства и не е съобразил заключението на вещото лице относно действителния обем на търпените от пострадалата болки, страдания и неудобства, техния интензитет и продължителност. Моли се въззивното решение в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковата претенция да бъде уважена за разликата над 3 000 лв. до 30 000 лв., с присъждане на разноските.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно задълженията на въззивния съд при мотивиране на съдебния му акт и преценката на доказателствата, които носят информация за релевантните по делото факти.
Ответникът по касационната жалба ЗАД ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ АД, чрез процесуален пълномощник, оспорва нейната основателност и моли въззивното решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на оплакванията в жалбата по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за частично основателна, по следните съображения:
За да достигне до обжалвания резултат, съставът на въззивния съд е посочил, че при определяне на обезщетението на ищцата (правостоящ пътник в автобус, която в резултат от рязко спиране пада и удря главата си) съобразява критериите на съдебната практика за справедливост, установени с ППВС № 4/1968 г., както и съответните факти по делото – възрастта на пострадалата (на 52 години); общественото й положение; това, че получените травматични увреждания (мозъчно сътресение, контузия на главата окципитално и травма на нервните коренчета в шиен отдел) представляват лека телесна повреда; обстоятелството, че общият лечебен и възстановителен период за тези леки телесни повреди е по-малък от 30 дни, в случая – 3 седмици; факта на отсъствие на негативни за здравето последици, както и обществено-икономическите отношения в страната и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и практиката по чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 31 от 09.04.2020 г. на ВКС, ТК, І т. о., постановено по т.д.№ 355/2019 г., при въззивното производство съдът прави свои собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, след като извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и в първата инстанция доказателствен материал; при постановяване на решението си съдът е длъжен да оцени поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, които носят информация относно релевантните за спора факти.
Предвид отговора на правния въпрос, обусловил достъпа до касационна проверка, въззивното решение в обжалваната част се явява постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. В същото липсва обсъждане на свидетелските показания относно претърпените от ищцата болки, страдания, неудобства и негативни изживявания вследствие на причинените при инцидента травми, представляващи в своята съвкупност подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди. Заключението по назначената СМЕ е преценено превратно - взето е предвид единствено в частта, в която вещото лице е посочило отделен оздравителен период за контузията в теменно-тилната област на главата с голям подкожен хематом в рамките на 20 дни, като този период необосновано е отнесен към всички нанесени на С. Г. телесни увреждания. Въззивното решение е и частично неправилно поради противоречие с материалния закон, тъй като въпреки формалното позоваване на задължителната съдебна практика при приложението на чл. 52 ЗЗД, в действителност не са съобразени всички критерии, въз основа на които съдът следва да определи справедливо по размер обезщетение за търпените в резултат от деликта неимуществени вреди.
При постановяване на акта си въззивният съд е пренебрегнал онази част от експертното заключение по съдебно-медицинската експертиза, според която продължителността на възстановяване от нараняванията, получени от ищцата в резултат на ПТП, е до два месеца, считано като възстановена работоспособност, но признаците на посттравматична церебрастения продължават и до момента на прегледа (повече от година след инцидента); болките са били интензивни за срок до 30 дни, умерени - до два месеца и по-леки – до момента. Заключението се подкрепя от гласните доказателства и медицинската документация, според които на третия ден след инцидента състоянието на пострадалата рязко се влошило – с високо кръвно, главоболие, виене на свят и повръщане, приета е по спешност в болница, където е престояла три дни, издадени са болнични листове за временна нетрудоспособност до 13.11.2019 г. при домашен режим. През целия период пострадалата е била на легло, в тъмна стая при пълен покой, ползвала е помощ от близките си. Понастоящем изпитва страх от пътуване с градския транспорт, ходи на работа само с метро и пеша, страда от главоболие. На мястото на хематома косата й опадала, а главата й все още е леко деформирана. Травматичното увреждане се е отразило неблагоприятно и върху съществуващите й заболявания, с покачване на кръвното налягане и рязко увеличаване на диоптъра.
При отчитане на всички установени по делото обстоятелства, посочени по-горе и имащи значение за обема на понесените от увреденото лице неимуществени вреди, съобразно правилото на чл. 52 ЗЗД, настоящият съдебен състав намира, че полагащото се на С. Г. обезщетение следва да възлиза на 20 000 лв. В този размер искът по чл. 432, ал. 1 ЗК е основателен и следва да бъде уважен, като след отмяна на въззивното решение в частта за отхвърляне на исковата претенция за разликата над 3 000 лв. в полза на касаторката следва да се присъдят допълнително 17 000 лв. В останалата обжалвана част – за разликата над 20 000 лв. до 30 000 лв. - въззивното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода от спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за настоящата инстанция в размер на 300 лв., а в полза на процесуалния пълномощник на касаторката – адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна защита пред ВКС в размер на 850 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1261 от 30.11.2021 г. по в. гр. д. № 1042/2021 г. на Апелативен съд – София, в частта, с която след частична отмяна на решение № 261659 от 07.12.2020 г. по гр. д. № 1388/2020 г. на Софийския градски съд е отхвърлен предявеният от С. В. Г. с ЕГН [ЕГН] срещу ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ АД с ЕИК[ЕИК] иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ за разликата над 3 000 лв. до 20 000 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ АД с ЕИК[ЕИК] да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на С. В. Г. с ЕГН [ЕГН] сумата 17 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 13.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 02.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ АД с ЕИК[ЕИК] да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Върховен касационен съд, сумата от 300 лв. – държавна такса за касационната инстанция.
ОСЪЖДА ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ АД с ЕИК[ЕИК] да заплати в полза на адв. С. С. Н. от САК с ЕГН [ЕГН] сумата от 850 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на С. В. Г. пред касационната инстанция.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1261 от 30.11.2021 г. по в. гр. д. № 1042/2021 г. на Апелативен съд – София в останалата обжалвана част, с която искът по чл. 432, ал. 1 КЗ е отхвърлен за сумата над 20 000 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |