4 Р Е Ш Е Н И Е № 372/11 г. гр. София, 07.08.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА дело № 121/2010 година Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 746 от 03.08.2011 г. е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на Г. Н. С.,С. Л. С. и Н. Л. М. на решение № 1126 от 23.07.2009 г. по в.гр.д. Nо 2690/09 г. по описа на Варненски окръжен съд , с което е оставено в сила решение № 2854 от 15.10.2008 год.,постановено по гр.д.№ 2929/07 год. по описа на Варненски районен съд и е уважен предявения от К. Х. С.,К. Д. П.,Х. В. П. и Д. В. П. срещу касаторите отрицателен установителен иск с правно основание чл.97 ал.1 ГПК/отм./ Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото въпрос за валидността на решението на ИК на ОНС, когато не е подписано от оторизираното по закон лице;за приложението на §4и ПЗР на ЗСПЗЗ и за допустимостта и относимостта на свидетелските показания относно предоставеното право на ползване,респ.границите на предоставения за ползване имот. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение,поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и за необоснованост,основание за отмяна по смисъла на чл.281 ,ал.1, т.3 ГПК. Ответната страна,чрез пълномощника си оспорва основателността на касационната жалба.Претендира разноски. Върховния касационен съд,състав на Първо гражданско отделение ,провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе,съобрази следното: Касационната жалба е допустима,защото е подадена от надлежна страна срещу въззивно решение,което е неблагоприятно за нея в срока по чл.283 ГПК. За да постанови този резултат въззивният съд е приел,че към 1.03.1991год.в имота е имало постройка отговаряща на изискванията за сграда,съобразно действащите строителни правила и норми – ППЗТСУ/отм./ и чл.177 ал.4 от Наредба № 5/1977 год. за ПНТСУ,както и че е била заплатена стойността на земята на собственика чрез Общината по цена определена в оценителния протокол,но не е налице законосъобразно учредено право на ползване,тъй като Решението на ИК на ОбНС не е подписано от оторизираното по закон лице.Освен това от заключенията на двете единични и двете тройни експертизи приети,както от първоинстанционния,така и от въззивния съд не може да се установи идентичност на предоставения за ползване имот и процесния,тъй като в списъка към протокол № ..../..... год. и удостоверение № ..../..... год. не са изписани границите му. По поставеният въпрос,по който е допуснато касационно обжалване вече е налице и задължителна практика на ВКС – решения по чл.290 ГПК,в следния смисъл,която се споделя от настоящия състав: Правото на ползване по реда на ПМС№ 21/1963 г. се предоставя въз основа на сложен фактически състав, приключващ с решение на ИК на Окръжния народен съвет за раздаване на пустеещи земи на конкретни лица. Съгласно чл.52, ал.1 и чл.51 от Закона за народните съвети /отм./ решенията се вземат на заседания на Изпълнителния комитет с мнозинство най-малко половината плюс един от общия брой на членовете, като същите се обективират в протокол от заседанието, който се подписва съгласно нормата на ал.5 на чл.51 от същия закон от председателя и секретаря. Следователно предвидената писмена форма е не за действителност на взетото решение /както би било, ако се предвиждаше подписване от всички гласували членове на ИК/, а за удостоверяване на взетото решение. Именно с последното има конститутивното действие за придобиване правото на ползване. Ищците не са оспорили взимането на решение на заседанието на ИК на Окръжния народен съвет на ...... г., а са поддържали, че същото е нищожно, тъй като протоколът не е подписан от председателя на ИК. Опорочаването на формата на удостоверяване /чрез подпис на председателя и секретаря/ не рефлектира върху действителността на взетото по надлежния ред решение за предоставяне право на ползване, като при липса на спор, че е било проведено гласуване, в резултат на което са одобрени списъците за раздаване на пустеещи земи и с оглед неоспорването на подписа на секретаря и главния юрисконсулт, проверил протокола, неотносим се явява факта, че ищците са провели успешно направеното по реда на чл.154 ГПК /отм./ оспорване на подписа на председателя върху протокол № .../...... г. Настоящият състав намира, че в касираното решение не е намерен правилен отговор на поставеният въпрос. В. съд неправилно е приложил материалния закон, приемайки, че не е налице валидно предоставено право на ползване върху процесния имот на наследодателя на ответниците – сега касатори. Въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е допуснал поисканите гласни доказателства за установяване точните граници на процесния имот,с цел индивидуализацията му.Процесуалният закон не предвижда забрана за установяване със свидетелски показания на идентичност на един недвижим имот,вкл.чрез проследяване на настъпилите в течение на определен период от време промени в неговите съседи,тъй като за тези факти не е налице забраната на чл.133 ГПК/отм./.След събирането на същите по предвидения ред,съдът е длъжен да ги обсъди в съвкупност с останалите писмени непротиворечиви доказателства и да изгради своите правни изводи.При наличие на фрапиращо различие в становищата на единичните и тройните експертизи относно идентичността на имота,съдът е длъжен да прояви активност за изясняването на спора.Необсъждането на част от събраните доказателства,както и несъбирането на относими и релевантни доказателства по делото води до неправилност на съдебния акт,поради нарушение на съдопроизводствените правила,тъй като именно констатацията за липса на идентичност е обусловила крайния извод за липсата на предпоставките за придобиване правото на собственост от ползувателя по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. По изложените съображения,предвид разрешението на въпросите,по които е допуснато касационно обжалване,въззивното решение е неправилно,постановено при касационно отменително основание по чл.281,т.3 ГПК.Тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия,съгласно чл.293 ал.3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено,а делото върнато на въззивният съд за ново разглеждане от друг състав.При новото разглеждане следва да бъдат събрани гласни доказателства относно съседите на процесния имот,с оглед уточняването на неговите граници,както и да се извърши оглед на място от вещите лица експерти,които да отговорят налице ли е идентичност на процесния имот и този предоставен за ползване. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 1126 от 23.07.2009 г. по в.гр.д. Nо 2690/09 г. по описа на Варненски окръжен съд . ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненски окръжен съд . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: