Р    Е    Ш   Е   Н   И    Е    № 353   София, 30 септември  2009 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в  съдебно заседание на седемнадесети септември 2009 г. в състав :                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА                                                            ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                        ПАВЛИНА ПАНОВА   при секретаря ............Л. ГАВРИЛОВА..........................  и в присъствието   на прокурора от ВКП .........Я. ГЕБОВ................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА  наказателно дело № 364/2009 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е образувано по жалба на частния обвинител и граждански ищец Й. И. Т. срещу въззивно решение № 105 от 26.03.2009 г., постановено от Софийския апелативен съд по ВНОХД № 1255/2008 г. , с което е била потвърдена първоинстанционна присъда № 21 от 13.11.2008 г., постановена от Софийски градски съд. С първоинстанционната присъда, постановена по НОХД № 1164/2005 г., подс. П. Л. Б. e бил признат за невиновен по обвинението по чл. 343 ал.1 б. В от НК, за това на 27.05.2004 г. в гр. С., на ул. Г. С. Р. срещу №86 при управление на МПС – л.а. Дачия с ДК № С* да е нарушил правилата за движение по чл. 20 ал.2 изр. 2 от ЗДвП и по непредпазливост да е причинил смъртта на Л. И. Т. С присъдата е бил отхвърлен предявения от гражданската ищца граждански иск. Касационната жалба, подадена от името на частния обвинител и граждански ищец, релевира касационен довод по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК - нарушение на процесуалния закон. В обхвата на това касационно основание се визира нарушение на реда на събиране на доказателствата, поради неправилния отказ на съда да извърши повторен разпит на св. К, както и нарушение на чл.13 от НПК, дължащо се на отказа на съда да назначи нова КМАТЕ, която да се произнесе по въпроса дали ударът е бил предотвратим в случаите, в които пострадалият би пресичал след леки автомобили. С жалбата се прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Пред касационната инстанция повереникът на гражданската ищца и частен обвинител поддържа жалбата по изложените в нея съображения и с направеното искане. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, като счита, че некоректно се интерпретират показанията на св. К въззивният съд обосновано е приел фактическа обстановка, установена от свидетелите по делото. Намира, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Подсъдимият изразява съгласие със съдебния акт. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата на гражданския ищец и частен обвинител е неоснователна. Върховната съдебна инстанция не констатира наличие на твърдените в касационната жалба съществени процесуални нарушения: По същество се твърди, че такова нарушение е налице с оглед отказа на въззивния съд да извърши повторен разпит на св. К относно обстоятелството дали пострадалият е пресичал непосредствено зад висок автомобил /микробус/ или зад леки автомобили и колко са били те на брой. Този свидетел е бил разпитан пред първоинстанционния съд и е изложил добросъвестно всички факти, които са му били известни във връзка с пътната обстановка преди и по време на пътния инцидент. В показанията си ясно е демонстрирал, че е възможно в неговата лента да е имало бус, но пред него автомобилът със сигурност не е бил бус или камион. Заявил е , че пешеходецът е предприел пресичане на 10-15 метра пред него с бърз ход, гледал в неговата посока и въобще не е погледнал в другата. Тези показания съдържат достатъчно подробно описание на пътната ситуация и при демонстрираната несигурност на този свидетел дали е имало или не бус в неговата лента е очевидно, че от него не би могло да се иска да заяви дали пострадалият е пресичал непосредствено зад такъв бус или зад лек автомобил. Обстоятелството, за което се е искал повторен разпит на този свидетел, е изяснено по един несъмнен начин чрез разпитите на останалите свидетели-очевидци Т. Г. , Ю. К. и П. Б. , като въззивният съд с особена прецизност е изследвал това неустановено обстоятелство, допускайки повторен разпит във въззивното следствие на първата свидетелка. Следва да се има предвид, че преразпитът на свидетел пред въззивния съд не е самоцелно процесуално-следствено действие, а се провежда тогава, когато съдът счете, че то се налага с оглед изясняването на неясноти, запълване на празноти в доказателствения материал или отстраняване на противоречия. Когато не са налице тези основания, не е необходим повторен разпит на свидетел, тъй като на пълно основание въззивният съд е в състояние да ползва показанията му, дадени на първоинстанционното производство. По този начин апелативният съд не е нарушил правото на частния обвинител да сочи доказателства, тъй като е използвал доказателствата от първоинстанционното производство, на които не е придал значение, което те нямат, и с това не е навредил на процесуалната позиция на тази с. в процеса. Не е налице и другото твърдяно съществено процесуално нарушение – неоснователен отказ на въззивния съд да допусне нова комплексна медико-автотехническа експертиза. Въззивният съд в хода на съдебното следствие е извършил повторен разпит на експертите от КСМАТЕ и обосновано е отказал да уважи направеното искане за нова експертиза. Целта на искането е била да се изясни каква би била видимостта на водача Б. при пресичане на пешеходеца зад един, два или повече леки автомобили, които евентуално са се намирали зад микробуса в насрещната за подсъдимия лента за движение. Очевидно е, че в самото искане се съдържа хипотетичност и се очаква вариантност на исканото експертно заключение, което по никакъв начин не би съдействало за установяване на обективната истина по делото. Не се спори по него, че извършеният оглед не отразява действителното положение на пътното платно и участващите в движението по него към момента на инцидента. Никой от свидетелите – очевидци, които са достатъчно добросъвестни, не е в състояние да установи мястото на микробуса /а е безспорно, че такъв е имало в насрещната лента/, нито къде точно е пресичал пешеходецът, нито броя на леките автомобили зад спрелия микробус, зад които евентуално е предприел пресичане той. При това положение липсват факти, които да бъдат предоставени на експертите, за да изготвят те своите експертни изчисления. Предвид особения характер на експертизата като доказателствено средство в наказателния процес нейната роля е да направи извод от едни факти, които са известни, за други факти, които не са известни и за които са нужни специални знания. В случая действително са липсвали известни факти, въз основа на които да се иска от експертите да направят свои експертни изводи. Затова тази експертиза, за която повереникът е настоявал, не е била необходима, тъй като тя с нищо не би запълнила липсващите факти в настоящия процес. Самите експерти пред въззивния съд са заявили, че биха могли да изготвят експертиза с поставената от повереника задача, но само в случай, че се знае броя, вида на автомобилите и разстоянието между тях, факти , които липсват в настоящето дело. Те обаче не биха могли да бъдат установени по какъвто и да е друг начин, доколкото са разпитани всички свидетели – очевидци, и самият подсъдим, а протоколът за оглед на ПТП не съдържа каквато и да информация от подобно естество. Липсват доказателствени способи, които въззивният съд да е могъл, но да не е използвал в конкретното дело, за да се счете, че е допуснал нарушение на чл. 13 от НПК – че не е взел всички мерки, за да установи обективната истина. Поради това не е налице твърдяното в жалбата нарушение на чл. 13 от НПК. Въз основа на прецизния анализ на доказателствата напълно законосъобразно въззивният съд е приел, че смъртта на Л. Т. е резултат от „случайно деяние”, поради което е потвърдил оправдателната присъда. Подс. Б. нито е бил длъжен, нито е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици в конкретната пътна ситуация, тъй като единствената възможна причина за настъпването на общественоопасния резултат е внезапното излизане на пострадалия на пътното платно и удрянето му, възприето от свидетелите като „мятане”, „хвърляне”/св. Генкова/, в страничната част на автомобила. Липсват каквито и да е доказателства , които да сочат , че подсъдимият би могъл да очаква на това място при това интензивно движение излизане на пътното платно на пешеходец, опитващ се да пресече измежду спрелите в очакване на зелен сигнал на светофара автомобили, както и да предвиди настъпването на общественоопасните последици. При минималната скорост , с която се е движел подсъдимия – км/час , опасната зона за спиране е била 16-17 метра. За Б. възможността да забележи пострадалия като опасност на пътното платно – пресичащ с бърз ход иззад спрели микробус и други автомобили, намиращи се в насрещната лента, е възникнала за първи път, когато той е отстоял на 12-13 метра от него. Съпоставянето на тези два параметри сочи, че пострадалият е попаднал в опасната зона за спиране на лекия автомобил, поради което ударът за водача му е бил непредотвратим. Обстоятелствата по усложнената пътна обстановка са били такива, че водачът нито е могъл, нито е бил длъжен да предвиди, че внезапно на това място ще изскочи пешеходец, а в момента , в който го е забелязал, незабавно е спрял, но не е могъл да избегне удара. Ето защо правно обоснован е изводът, че поведението му не е виновно, а станалото ПТП е „случайно деяние”. Предвид изложените съображения настоящият касационен съдебен състав намери, че в пределите на правомощията на касационната инстанция и с оглед предоставените й процесуални възможности не се налага ВКС да упражни правомощията си за отмяна на постановения въззивен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като не се констатират твърдените в касационната жалба процесуални нарушения. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение       Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 105/26.03.2009 г. на Софийския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 1255/2008 г. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.