4 Р Е Ш Е Н И Е № 170 СОФИЯ, 24.09.2010 В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 23 февруари 2010 година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : Жанин Силдарева ЧЛЕНОВЕ : Дияна Ценева Бонка Дечева при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ц. гражданско дело № 3147/08 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № 449 от 29.04.2008 г. по в.гр.д. № 2056/07 г. на Варненския окръжен съд са оставени в сила решенията на Варненския районен съд, постановени на 16.04.2007 г. и 16.07. 2007 г. по гр.д. № 6369/06 г., с които е признато за незаконно и отменено наложеното дисциплинарно наказание “уволнение” на В. Т. К. и заповед № 52 от 04.09.2006 г. на “Г.” Е. гр. В., ищецът е възстановен на заеманата до уволнението длъжност ”водач на А.бус в “Г.” Е. и дружеството е осъдено да му заплати на основание чл. 225, ал.1 КТ обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение в размер на 3 564 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Против въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от адв. И. В. като пълномощник на “Г.” Е. гр. варна. В жалбата са развити доводи за неправилност на същото поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Ответникът по касация В. Т. К. в писмен отговор изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид наведените в жалбата доводи във връзка с доказателствата по делото, приема следното: От фактическа страна по делото е установено, че В. Т. К. е работил по трудово правоотношение в ответното дружество на длъжност “ водач на А.бус”. Със заповед № 52 от 04.09.2006 г. на същия е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” на основание чл. 188, т.2 във вр. с чл. 190, ал.1, т.3 и 7, чл. 187, т.1, 3, 7, 8 и 10 КТ и на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ е прекратено трудовото му правоотношение. За да намери уволнението за незаконно, въззивният съд е приел на първо място, че ищецът е бил назначен за председател на синдикална организация в предприятието, поради което се е ползувал със закрила по чл. 333, ал.3 КТ и това е изисквало предварителното съгласие на съответния синдикален орган за уволнението му, каквото работодателят не е поискал и съответно не е било дадено. Неспазването на установената в чл. 333 КТ предварителна закрила при уволнение има за последица отмяна на заповедта за уволнение като незаконна само на това основание - чл. 344, ал.3 КТ. На следващо място е намерил, че уволнението е незаконосъобразно и по същество, тъй като са допуснати съществени нарушения в процедурата по налагането му. В заповедта е посочено, че работникът е извършил множество нарушения на трудовата дисциплина, но само две от тях са индивидуализирани с обективните си признаци - нарушаване на работния процес на посочените в заповедта работници, вследствие на което са били нарушени работните графици на обслужваните от предприятието А.бусни линии; без да уведоми ръководството на предприятието, ищецът е разлепвал съобщения за провеждане на общо събрание на работниците на 31.08.2006 г., като ги е агитирал да се явят и приемат дневния ред на събранието. Съдът е приел, че е останало недоказано по делото ищецът да е оказвал натиск върху останалите работници и това да е довело до нарушаване графика на обслужваните А.бусни линии, а що се касае до това, че е агитирал работниците да присъствуват на общо събрание на синдикалната организация, то това не съставлява нарушение на трудовата дисциплина, а упражняване на конституционно гарантирано право на синдикално сдружаване. С определение № 1121 от 08.10.2009 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса ползуват ли се от предварителната закрила по чл. 333, ал.3 ГПК лицата, определени от централното ръководство на синдикалната организация за представители - председатели на синдикалното ръководство на територията на дадено предприятие. С предвидената в чл. 333, ал.3 КТ закрила при уволнение се ползуват работници и служители, които са членове на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган. Съгласно § 1, т.6 от ДР на КТ под “синдикално ръководство” по смисъла на този закон се има предвид председателят и секретарят на съответната синдикална организация. В случая по делото е било установено, че на 28.07.2006 г. е било регистрирано на основание ЗЮЛНЦ С. с дейност в частна полза с наименование “ Н. транспортен синдикат А. 94” със седалище гр. варна. Една от целите на С.то е защита на гражданските, социалните, трудовите и човешките права на неговите членове, както и представителство на членовете на синдиката пред работодателя, местната и централната администрация. С протокол от 04.08.2006 г. УС на С.то е избрало ищеца за председател на синдикалното ръководство на територията на “Градски транспорт” Е. В., който да представлява синдиката по всички въпроси, свързани с предприятието. Със същия протокол УС е избрал и секретар на синдикалното ръководство в предприятието. По делото не са представени доказателства, че на територията на “Г.” Е.- В., е била изградена синдикална организация към С. “Н. транспортен синдикат А. 94” гр. В., например протокол от учредително събрание, обективиращ волята на работници и служители в предприятието за учредяване на синдикална организация, за избор на ръководни органи и пр. Упражняването на правото на синдикално сдружаване е доброволен акт, израз на свободна воля, поради което е неприемливо да се мисли, че в случая такава организация е била създадена при работодателя по решение на УС на С.то с нестопанска цел, който при това е избрал и нейното ръководство. Представено е и удостоверение от 05.09.2006 г., издадено от председателя на УС на С. ”Н. транспортен синдикат А. 94”, видно от което ищецът има качеството на представител на ръководството на синдиката в “Градски транспорт” Е.. Това обаче не го прави “член на синдикалното ръководство в предприятието” по смисъла на чл. 333, ал.3 КТ във вр. с §1, т.6 КТ. Като е достигнал до друг извод, въззивният съд неправилно е приложил материалния закон. Независимо от изложеното, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Правилно въззивният съд е приел, че жалбоподателат, който носи доказателствена тежест, не е доказал ищецът да е извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина. Не е установено по убедителен начин на посочената в заповедта дата- 30.08.2006 г. ищецът К. да не е уплътнявал работно си време, да не е изпълнявал възложената му работа и други трудови задължения, възложени му от работодателя, да е нарушавал работния процес на работниците в “Г.” Е. и с поведението си да е станал причина за нарушаване графика на обслужваните А.бусни линии или да е създал предпоставки за повишен риск от катастрофи или други пътни инциденти. Установено, че същият активно е агитирал работниците от предприятието да станат членове на новата синдикална организация и да вземат участие в общо събрание на работниците, разлепвал е обяви за провеждане на общо събрание, но тези негови действия не могат да се квалифицират като нарушение на трудовата дисциплина. По тези съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 449 от 29.04.2008 г. по в.гр.д. № 2056/07 г. на Варненския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :