2 Р Е Ш Е Н И Е № 96 гр. София, 25.11.2020 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1881/2019 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 174 от 30.03.2020 г. е допуснато касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение № 2718 от 22.11.2018 г. по в. гр. д. № 6570/2017 г. С посоченото решение е потвърдено решение № 4806 от 03.07.2017 г. по гр. д. № 10619/2016 г. на Софийски градски съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която са отхвърлени предявените от Г. Г. В. и Й. Й. В. против Гаранционен фонд искове с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ (отм.) за разликите над сумите 80 000 лв. до сумите 180 000 лв., претендирани като част от обезщетения, всяко с общ размер 280 000 лв., за неимуществени вреди от смъртта на С. В., причинена при ПТП на 05.06.2015 г. В касационната жалба на Г. Г. В. и Й. Й. В. - двамата от [населено място], се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, нарушения на материалния закон - чл.52 ЗЗД, и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска същото да бъде отменени, а исковете - уважени в пълен размер с присъждане на разноски. Касаторите поддържат, че въззивният съд не е обсъдил задълбочено и в съвкупност доказателствата по делото, не е взел предвид всички установени по делото факти от значение за справедливия размер на претендираните обезщетения и е определил обезщетения в изключително нисък размер, който не удовлетворява изискването на чл.52 ЗЗД за справедливост. Излагат доводи, че съдът не е съобразил възприетите в практиката на ВС и ВКС критерии за прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, както и лимитите на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, и не е мотивирал разбираемо изводите си относно дължимите обезщетения. Ответникът по касация Гаранционен фонд със седалище в [населено място] и подпомагащата го страна О. И. С. от [населено място] не заявяват становища по жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното : За да потвърди решението на Софийски градски съд в обжалваната част, с която са отхвърлени предявените от Г. В. и Й. В. искове с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ (отм.) за разликите над присъдените с решението по 80 000 лв. до претендираните във въззивното производство по 180 000 лв., Софийски апелативен съд е приел, че с оглед доказаните по делото неимуществени вреди от настъпилата при ПТП на 05.06.2015 г. смърт на С. В. - син на двамата ищци, всеки от ищците има право на справедливо обезщетение по чл.52 ЗЗД в размер на 80 000 лв. Въззивният съд е съобразил влязлата в сила част на първоинстанционното решение, с която исковете са уважени до размер на сумите 80 000 лв., и с оглед на това е преценил като безспорни обстоятелствата относно настъпването на произшествието, вината и противоправността в поведението на реализиралия го водач О. С. (установени с влязла в сила присъда на наказателен съд), причинената при произшествието смърт на С. В. - пътник в управлявания от водача лек автомобил, и специалните предпоставки на чл.288, ал.1, т.2, б.„а” КЗ (отм.) за ангажиране на отговорността на Гаранционен фонд за обезщетяване на претърпените от ищците неимуществени вреди от произшествието, обусловени от отсъствието на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите от водача О. С.. Предвид оплакванията във въззивната жалба на ищците, съдът е преценил, че спорът във въззивното производство се свежда до справедливия размер на обезщетенията, които ответникът Гаранционен фонд дължи на ищците като паричен еквивалент на претърпените болки и страдания по повод причинената при произшествието смърт на сина им. При разрешаване на спорния въпрос за справедливия размер на обезщетенията въззивният съд е изразил несъгласие с мотивите на първоинстанционния съд, че обезщетенията не могат да бъдат по-високи от 80 000 лв., тъй като приживе синът на ищците е употребявал алкохол, държал се е хулигански и не се е противопоставил на неправомерното поведение на делинквента, който е управлявал автомобила в пияно състояние и без да притежава правоспособност за управление на МПС. Въззивният съд е изложил съображения, че личността на загиналия не е от значение за съдържанието на емоционалната връзка между него и претендиращите обезщетение родители, нито за интензитета на страданията, които родителите са преживели по повод смъртта на сина си. Независимо от несъгласието с мотивите на първоинстанционния съд, след анализ на доказателствата по делото въззивният съд е достигнал до извод, че обезщетенията от 80 000 лв. са справедливи по смисъла на чл.52 ЗЗД и че искането на ищците за завишаването им са неоснователни. Като единствен аргумент в подкрепа на този извод въззивният съд е изтъкнал отсъствието на ангажирани от ищците доказателства колко време е продължило състоянието на скръб и траур и какво е неговото конкретно проявление след инцидента. В отговор на оплакванията във въззивната жалба, че обезщетенията от 80 000 лв. са силно занижени и не кореспондират с действително претърпените от ищците неимуществени вреди, въззивният съд е посочил, че при установени хармонични отношения в семейството е нормално вестта за загубата на сина им да подейства шоково на родителите и да предизвика у тях проявите на скръб, установени от разпитания в първоинстанционното производство свидетел С. С.. Касационното обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради отклонение от задължителната съдебна практика в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и от създадената при действието на чл.290 ГПК практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД при разрешаване на значимите за изхода на делото въпроси за критериите по чл.52 ЗЗД, които следва да бъдат съобразени при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт, и за задължението на съда да посочи в мотивите към решението си всички обстоятелства от значение за размера на присъденото обезщетение. С Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени задължителни указания относно критериите, които следва да се съблюдават от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от смърт при деликт. В т.ІІ на постановлението е разяснено, че понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент и обстоятелства, при които е настъпила смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Изброените критерии са възприети и доразвити в практиката на ВКС, създадена при действието на чл.290 ГПК в редакцията преди изменението от ДВ бр.86/2017 г. (напр. решение № 88/09.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 302/04.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 114/03.11.2014 г. по т. д. № 1053/2012 г. на ВКС, решение № 151/12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 163/12.11.2014 г. по т. д. № 3450/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 130/09.07.2013 г. по т. д. № 669/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 104/25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на ВКС, І т. о., и др.), която се придържа към разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на специфичните за конкретния спор факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост”, е гаранция за постигане на целта на чл.52 ЗЗД - справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди. В постановени по реда на чл.290 ГПК решения (напр. решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ВКС, ІІ т.о, решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., и др.) е прието, че удовлетворяването на изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, съгл. чл.266 във вр. с § 27 ПЗР на КЗ (отм.). По повод приложението на чл.52 ЗЗД в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС е акцентирано върху изискването съдът да мотивира изводите си относно справедливия размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. За да е изпълнено това изискване, не е достатъчно мотивите по чл.236, ал.2 ГПК да съдържат формално позоваване на изброените в Постановление № 4/1968 г. примерни критерии, а трябва в тях да са изложени ясни и разбираеми изводи за установените по конкретното дело факти, съвкупността от които дава основание като паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди да се определи обезщетение в присъдения с решението размер.. Решението на Софийски апелативен съд е постановено в отклонение от посочената практика на ВС и ВКС и е частично неправилно. Въззивният съд не е обсъдил нито един общ или специфичен за конкретното дело критерий, релевантен за приложението на чл.52 ЗЗД. В нарушение на чл.236, ал.2 ГПК съдът не е изложил мотиви въз основа на какви конкретни обстоятелства достига до извод, че за обезщетяване на претърпените от ищците - сега касатори, неимуществени вреди е справедливо да се присъдят обезщетения в размер на по 80 000 лв. Степента на родствена близост между касаторите и починалия, който е техен син, и установеното по делото действително съдържание на родствената връзка логически предполагат, че търпените от касаторите морални болки и страдания от загубата на сина им ще имат продължително проявление във времето. Поради това решаващият за частичното отхвърляне на исковете извод, че не може да се присъди обезщетение в по-висок от определения от първата инстанция размер поради липса на ангажирани от ищците доказателства колко време след инцидента е продължило състоянието им на скръб и какво е било неговото проявление, е необоснован и противоречи на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. За установяване на фактите от значение за справедливия размер на обезщетенията в първоинстанционното производство е разпитан свидетелят С. С. - съсед на ищците. По делото няма твърдения и доказателства свидетелят да е заинтересован от изхода на делото и тъй като ответникът не е ангажирал насрещно доказателства за опровергаване на показанията му, няма причина те да не бъдат кредитирани като достоверни. Свидетелят С. е обяснил, че познава починалия С. В. като добър и работлив човек, който помагал на родителите си и живеел в общ двор с тях, заедно с жена си и децата си; На погребението на С. двамата му родители били много натъжени и плакали, а след това всеки ден посещавали гроба на сина си. От свидетелските показания, макар и оскъдни, може да се направи несъмнен извод, че между ищците и техния син са съществували отношения на близост и взаимна обич и че вследствие внезапната смърт на сина им ищците са понесли морални болки и страдания, чиято продължителност като отрязък от време не би могла да бъде доказана. Смъртта на сина е лишила родителите от обичта и подкрепата, която те са получавали от него, и с оглед естеството и съдържанието на съществувалата помежду им родствена връзка е нормално да се очаква, че болката и мъката от загубата на детето им са непреодолими във времето. Като се вземат предвид обстоятелствата, че към момента на произшествието пострадалият С. В. е бил само на 25 г., че смъртта му е настъпила внезапно и неочаквано, че до момента на смъртта си пострадалият е живял в близост до родителите си, помагал им е и е бил в добри отношения с тях, съставът на ВКС преценява, че ищците - касатори имат право на справедливо обезщетение за претърпените по повод смъртта на техния син неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. Обезщетението в посочения размер е съобразено с обществено - икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите - м. юни 2015 г., намерили отражение в лимитите на отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Според практиката в решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, І т. о., лимитите следва да бъдат отчетени при формиране на размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди, но не са самостоятелен критерий при прилагането на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Съобразявайки практиката в цитираното решение, съставът на ВКС намира за неоснователен довода на касаторите, че е несправедливо определеното в тяхна полза обезщетение да е „в пъти” по - ниско от установения за 2015 г. лимит от 2 000 000 лв. В хода на делото касаторите не са провели успешно доказване на твърденията си за претърпени неимуществени вреди със съдържание и интензитет, оправдаващи от гледна точка на справедливостта присъждането на обезщетения в по-висок от посочения размер. Поради това претенциите за обезщетения за разликата над 100 000 лв. до претендираните с предявените като частични искове по 200 000 лв. са неоснователни и подлежат на отхвърляне. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд за отхвърляне на исковете по чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ /отм./ за разликите над 80 000 лв. до 100 000 лв., и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество с осъждане на ответника Гаранционен фонд да заплати на двамата касатори по още 20 000 лв. - обезщетения за неимуществени вреди от причинената при ПТП на 05.06.2015 г. смърт на сина им С. В., ведно със законната лихва от 12.06.2016 г. (датата, приета за начален момент на задължението за законна лихва във влязлата в сила част на първоинстанционното решение) до окончателното плащане. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете за разликите над 100 000 лв. до претендираните пред въззивната инстанция по 180 000 лв., въззивното решение следва да бъде оставено в сила. В зависимост от изхода на делото и с оглед уважената от касационната инстанция част от исковете ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на касаторите адв. П. К. адвокатско възнаграждение за осъществено по делото безплатно процесуално представителство на касаторите, договорено при предпоставките на чл.38, ал.1, т.2 ЗА (срещу които ответникът не е направил възражения), в размер на 7 653.60 лв., от които 1 821.60 лв. с ДДС за производството пред първата инстанция и по 2 916 лв. с ДДС за въззивното производство и за производството пред ВКС. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса върху уважената в касационното производство част от исковете, както следва : За производството пред първата инстанция - 1 600 лв. по сметка на Софийски градски съд, за въззивното производство - 800 лв. по сметка на Софийски апелативен съд, и за касационното производство - 800 лв. по сметка на Върховен касационен съд. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 и ал.3 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2718 от 22.11.2018 г., постановено по в. гр. д. № 6570/2017 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 4806 от 03.07.2017 г. по гр. д. № 10619/2016 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявените от Г. Г. В. и Й. Й. В. против Гаранционен фонд искове с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ (отм.) за разликите над сумите 80 000 лв. до сумите 100 000 лв., и вместо това постановява : ОСЪЖДА Гаранционен фонд с БУЛСТАТ[ЕИК] - [населено място], [улица], да заплати на основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ (отм.) на Г. Г. В. с ЕГН [ЕГН] и на Й. Й. В. с ЕГН [ЕГН] - двамата от [населено място], [улица], суми в размер на по 20 000 лв. (двадесет хиляди лв.) - допълнителни обезщетения към присъдените с влязлата в сила част на решението по гр. д. № 19619/2016 г. на Софийски градски съд обезщетения от по 80 000 лв. за неимуществени вреди от причинената при ПТП на 05.06.2015 г. смърт на С. В., ведно със законната лихва от 12.06.2016 г. до окончателното плащане. ОСТАВЯ В СИЛА постановеното от Софийски апелативен съд решение № 2718 от 22.11.2018 г. по в. гр. д. № 6570/2017 г. в частта, с която е потвърдено решение № 4806 от 03.07.2017 г. по гр. д. № 10619/2016 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявените от Г. Г. В. и Й. Й. В. против Гаранционен фонд искове с правно основание чл.288, ал.1, т.1, б.”а” КЗ (отм.) за разликите над 100 000 лв. до претендираните във въззивното производство по 180 000 лв. - част от вземания с общ размер 280 000 лв. ОСЪЖДА Гаранционен фонд с БУЛСТАТ[ЕИК] - [населено място], [улица], да заплати на адв. П. К. от САК със служебен адрес [населено място], ул. Славянска“ № 6, офис 10, сумата 7 653.60 лв. (седем хиляди шестстотин петдесет и три лв. и шестдесет ст.) - адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, ал.1, т.2 ЗА. ОСЪЖДА Гаранционен фонд с БУЛСТАТ[ЕИК] - [населено място], [улица], да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК, в размер на 1 600 лв. - по сметка на Софийски градски съд, 800 лв. - по сметка на Софийски апелативен съд, и 800 лв. - по сметка на Върховен касационен съд. РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на О. И. С. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] в качеството на подпомагаща страна на Гаранционен фонд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :