О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 306 гр. София, 04.07.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети април, две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 68/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 36673/12.11.2021 г. на Д. В. П., чрез пълномощника адвокат Д. Н. А., срещу въззивно решение № 10535/08.10.2021 г. по гр. д. № 3115/2019 г. на Апелативен съд – София. В касационната жалба се правят оплаквания, че решението е нищожно, недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Поставят се въпросите: 1.Длъжен ли е въззивният съд да формира собствени мотиви, като се произнесе само по наведените с въззивната жалба и отговора на въззивна жалба доводи и като обсъди всички доказателства по делото; 2. Относно задълженията на въззивния съд за проверка на валидността, допустимостта и неправилността на съдебното решение; 3. Следва ли въззивният съд да събере и обсъди доказателства, които първоинстанционният съд не е събрал поради съществени процесуални нарушения, когато същите са своевременно поискани в писмения отговор пред първоинстанционния съд, както и с въззивната жалба; 4. Длъжен ли е въззивният съд да направи собствена преценка на твърдените изрази, които представляват противоправно поведение и да ги обсъди в решението си. Длъжен ли е съдът да квалифицира изразите като клевета, обида и разгласяване на позорни обстоятелства и правните последици от различната правна квалификация на деянието. Обвързан ли е съдът от твърденията в исковата молба относно вида на изразите или е допустимо да прави самостоятелна преценка; 5. Длъжен ли е въззивният съд да съобрази твърденията на ответника, че ищецът е политик и публична личност. Какво е значението на твърденията, че изказванията в предаванията са оценки и мнения, които касаят политик и публична личност и са в обществен интерес; 6. Докъде се разпростира границата между правото на свободно изразяване на мнение и защитата на доброто име при личностите, които заемат публична длъжност и които би трябвало да понасят критика в по-широки рамки; 7. Длъжен ли е съдът при преценка на процесните изявления да вземе предвид цялостния контекст на изказването; 8. Каква е разликата между даването на мнения с оценъчен характер, обидата и клеветата; 9. Как следва да се прилага принципът на справедливостта при обективно съединени искове, с които се претендира обезщетение за вреди от отделни предавания, които са поредни и през незначителни интервали от време и съответно как се определя размерът на обезщетението; 10. Относно необходимостта използваните думи и изрази обективно да съставляват обида и клевета в общоприет смисъл; 11. Противоправно ли е поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност и занятие; 12. Длъжен ли е съдът да съобщи на страните относно обстоятелствата кои факти са ноторни съгласно чл.155 ГПК; 13. Относно задължението на съда при иск за вреди от обидни квалификации и клеветнически твърдения да изследва баланса между правото на свободно мнение и конкуриращите го права на гражданите на чест, достойнство и добро име, като граница на упражняването му, когато се касае за политически личности и обществен интерес; 14. Относно обхвата на действие на конституционно установените ограничения на правото на свобода на изразяване; 15. Представлява ли чл.45 ЗЗД, вр. чл.52 ЗЗД годна законова рестрикция на правото на свободно изразяване на мнение с оглед противоречивата практика на ВКС по прилагането им и разпоредбите на чл.39, чл.40 и чл.41 от Конституцията на Република България, с оглед приетото с решение № 8/15.11.2019 г. по к.д. № 4/2019 г. на КС. Ответникът по касация Л. Т. Н., чрез пълномощника адвокат Е. Л., оспорва жалбата като неоснователна и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното: С обжалваното решение е отменено решение № 363/17.01.2019 г. по гр. д. № 346/2018 г. на Софийски градски съд в частта, с която предявеният от Л. Т. Н. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата 8000 лева до сумата 20 000 лева, като вместо това на основание чл.45, ал. 1 ЗЗД е осъден Д. В. П. да заплати на Л. Т. Н. сумата от още 12 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на извършено от ответника противоправно деяние: изложени неверни, обидни и позорящи квалификации относно личността и професионалната дейност на ищцата в предаването „Тази сутрин“, излъчено по БТВ на 19.12.2017 г. и в предаването „Денят започва“, излъчено по БНТ 1 на 19.12.2017 г., ведно със законната лихва от 19.12.2017г. до пълното заплащане на сумата. В останалата обжалвана част първоинстанционното решение е потвърдено. Въззивният съд е приел, че твърденията за нищожност и недопустимост на обжалваното решение са неоснователни. Фактическата обстановка по делото се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд, като пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 ГПК. Посочва се, че свидетелските показания и писмените доказателства следва да бъдат кредитирани. В предаването „Тази сутрин“, излъчено по БТВ на 19.12.2017 г. и в предаването „Денят започва“, излъчвано по БНТ 1 на 19.12.2017 г. ответникът е употребил обидни и позорящи квалификации относно личността, професионалните качества и служебната дейност на ищцата, излагайки неверни обстоятелства относно извършени от нея престъпления и нарушения, довели до отстраняването на ответника от заеманата държавна служба, до загуба за НЗОК на сумата от 10 000 000 лева за период от около 2-3 месеца, поради забавено приемане на изменения в Наредба № 10 и за извършено „саботиране“ на въвеждането на специални системи в аптечната система на болниците. Деянието на ответника е извършено виновно, като същото се намира в причинно-следствена връзка с претърпените неимуществени вреди. Към датата на деликта ищцата е упражнявала професията магистър-фармацевт, както и дейността си на държавен служител, като същата се е ползвала с авторитет и отлично професионално име. Разгласените от ответника позорящи обстоятелства са придобили изключително широк и траен обществен отзвук. Разгласяването било извършено съзнателно и преднамерено систематично, а разгласените обстоятелства били силно позорящи. Ищцата е изживяла за продължителен период от време психически стрес и негативни емоции, довели до дискомфорт и влошаване на психическото й здраве.Справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер на 20 000 лева. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не се констатира наличие на порок на въззивното решение, който да налага прилагане основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 1 и 2 ГПК. Решението е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в изискуемата се писмена форма и е подписано. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Налице са предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по повдигнатите процесуалноправни въпроси относно правомощията на въззивния съд при разглеждане на въззивната жалба и съдържанието на мотивите на въззивното решение, във връзка с посочените в конкретния случай в жалбата оплаквания за необсъждане на всички представени по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и за липса на произнасяне относно поддържаните от ответника възражения във въззивната жалба. Въпросът е релевантен за изхода на делото, свързан е със задължението на въззивния съд да обсъди и изложи собствени мотиви по всички релевирани във въззивната жалба възражения срещу първоинстанционното решение. Касационното обжалване следва да се допусне с оглед проверката за съответствие на решаващите изводи на въззивния съд с приетото в ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС и посочените от касатора решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, според които въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди относимите към предмета на спора доказателства, както и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Останалите въпроси не могат самостоятелно да обусловят допускане касационно обжалване на въззивното решение и следва да бъдат обсъдени при разглеждането на спора по същество. Предвид горното следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. На касатора трябва да се укаже да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 400 лв., съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 10535/08.10.2021 г. по гр. д. № 3115/2019 г. на Апелативен съд – София. УКАЗВА на Д. В. П. да внесе в едноседмичен срок от съобщението държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 400 лева и да представи вносен документ. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено. След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за прекратяване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: