Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4 Р Е Ш Е Н И Е № 53 София, 19.02.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Й. гр.дело N 4041 /2013 г.: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Н. С., Ю. Ш. С. и Ф. И. И. срещу въззивно решение № 20 от 21.03.2013 г. по възз. гр.д. № 25 /2013 г. на Търговищкия окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 582 от 04.12.2012 г. по гр.д. № 642 /2012 г. по описа на Търговищкия районен съд, в частта, с която са определени съделителите и квотите в следните делбени имоти : къща с площ 74 кв.м., сграда с площ 17 кв.м., селскостопанска сграда с площ 6 кв.м., построени в поземлен имот (дворно място) с площ от 606 кв.м. в [населено място], на [улица], допуснати до делба между Н. Н. (Н.) М. с дял 2 /12 ид.ч., И. Н. С. и Ю. Ш. С. с дял 7 /12 ид.ч. в СИО и Ф. И. Хаджиали с дял 3 /12 ид.ч. Касационно обжалване е допуснато с определение № 463 /24.09.2013 г. попроцесуалноправния въпрос : дали позоваването на изтекла придобивна давност като средство за защита на правото на собственост е ограничено във времето при висящ съдебен процес във връзка със спор за собственост, който е по приложението на чл.131,ал.1 и чл.133 ГПК, като към момента на постановяване на определението въпросът е бил предмет на разглеждане по точка 4, подточка 3 по висящото тълкувателно дело № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради наличието на противоречиво разрешаване на правния въпрос от отделни състави на ВКС. Производството по настоящото дело е възобновено след постановяване на решението по тълкувателното дело на 07.11.2013 г.. Насрещната страна Н. Н. М. не е подала отговор на касационната жалба. Насрещната страна Ф. И. Хаджиали не е подала отговор на касационната жалба. По правния въпрос : Той е разрешен с т.4 от т.р. 1 /20013 г. на ОСГТК на ВКС, според която : Възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.131,ал.1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд. Това се отнася и за възраженията за погасителна и придобивна давност. Същите могат да се въведат за първи път пред въззивната инстанция, само ако страната поради нарушаване на съдопроизводствените правила /например нарушаване на правото й на участие в първоинстанционното производство/ не е могла да ги заяви пред първата инстанция. В тази им част постановките на т. 6 и т. 12 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС не са актуални при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./. По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК: В. производство е образувано по въззивна жалба на И. Н. С., Ю. Ш. С. и Ф. И. И. срещу първоинстанционно решение в частта, с която са определени съделителите и квотите в следните делбени имоти : къща с площ 74 кв.м., сграда с площ 17 кв.м., селскостопанска сграда с площ 6 кв.м., построени в поземлен имот (дворно място) с площ от 606 кв.м. в [населено място], на [улица]. Между доводите за неправилност се съдържа и позоваване на придобивна давност по отношение на 1 /4 от жилищната сграда и стопански постройки в полза на Н. И. И.. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е препратил към фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК. Към това въззивният съд е добавил, че едва в хода на устните състезания пред първоинстанционния съд ответниците по иска за делба (жалбоподателите) са направили възражение за придобивна давност на постройките извън плевнята в полза на техния наследодател Н. И., което е преклудирано, т.к. е следвало да бъде направено с отговора на исковата молба. В. съд е изложил мотиви и по друг довод за неправилност на първоинстанционното решение, като е приел, че жилищната сграда е изградена със съгласието на собственика на дворното място, законно, при наличието на строително разрешение и архитектурен проект на името на сина на общия наследодател И. Д. и че това изрично е признато в нотариалния акт при прехвърлянето на дворното място през 1972 г.. В частта за процесните имоти, в която въззивният съд е препратил към решението на първоинстанционния съд, е прието следното: че при дарението на дворното място през 1972 г. общият наследодател И. Д. е изключил от дарението процесната къща, за която в свое изявление в нотариалния акт е признал, че е собственост на неговия син И. Д. и снаха (А. Д.). Не е представен документ за собственост за къщата на името на И. Д.. След неговата смърт негови наследници са преживялата му съпруга, синът му Н. и дъщеря му Ф., през 1994 г. само преживялата му съпруга и синът му Н. са се снабдили с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка за 2 /4 ид.ч. и 1 /4 ид.ч. от постройките (л.19), след което А. е прехвърлила своята част на сина си Н. срещу задължение за издръжка и гледане, а след неговата смърт преживялата му съпруга Ф. И. е прехвърлила своите права – 3 /4 ид.ч. на дъщеря си И. С. срещу задължение за издръжка и гледане. Въз основа на тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че по отношение на процесните сгради делбата трябва да се допусне между наследниците на И. Д. и съпругата му А. Д., тъй като изрично по волята на дарителя И. Д. постройките са изключени от дарението. Съдът е изложил изводите си, че тези постройки са придобити по давност от И. Д. и съпругата му А. Д., т.к. са владели спокойно и необезпокоявано и никой не им е оспорил собствеността. Съдът е зачел валидността и прехвърлителното действие на последващите сделки за къщата и въз основа на тях е определил правата на съделителите и делбените им части върху процесните имоти, като е признал права на преживялата съпруга на Н., дъщерите на Н. и А., на съпруга на една от дъщерите и на сестрата на Н. - Ф. И. Хаджиали (дъщеря на И. и А. Ф. И. Хаджиали). По доводите за неправилност на решението : В касационната жалба се съдържа довод, че позоваването на придобивна давност (от ответниците по иска за делба) не се преклудира с отговора на исковата молба, както е приел въззивният съд и че когато то е направено в хода на устните състезания пред първоинстанционния съд, то е своевременно. В касационната жалба, както и във въззивната, не се твърди, че възражението не е направено с отговора на исковата молба, нито в периода от време от отговора на исковата молба до устните състезания, поради нарушаване на съдопроизводствените правила на жалбоподателите, които са довели до невъзможност да заявят възражението за придобивна давност пред първата инстанция преди устните състезания. Това е довод за съществено процесуално нарушение. С оглед тълкуването, дадено с т.4 от т.р. № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав намира този довод за неоснователен. Т.к. възражението за придобивна давност е преклудирано и не може да бъде разгледано в това производство, то е неоснователен и доводът на жалбоподателите, че като не го е разгледал по същество, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон по отношение на страните, между които е следвало да бъде допусната делбата и по отношение на делбените им части от процесните имоти. В хода на устните състезания в касационното производство и в писмените си бележки, представени в това заседание, процесуалният представител на касаторите навежда довода, че позоваването на придобивна давност е извършено с отговора на исковата молба (този довод и съдържащото се в него твърдение противоречи на доводите и твърденията във въззивната и касационната жалба). Този довод е също за неправилност на въззивното решение и е различен от доводите, които са наведени с касационната жалба (това твърдение се прави за първи път). Той е наведен несвоевременно, т.к. съгласно чл.284,ал.1,т.3 вр. чл.281 и чл.283 ГПК при касационно обжалване доводите за неправилност във въззивното решение следва да се направят с касационната жалба, в която следва да се съдържа точно и мотивирано (писмено) изложение на касационните основания (предвидени по вид в чл.281 ГПК) в срока по чл.283 ГПК. Този срок е изтекъл през месец май 2013 г., поради което доводът е релевиран несвоевременно и не следва да бъде разглеждан. От изложеното за неоснователността на доводите за неправилност и т.к. не установи неправилно приложение на императивни материалноправни норми, настоящият състав намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила в обжалваната част. Жалбоподателите претендират разноски, но с оглед изхода от спора искането им е неоснователно. Насрещните страни не претендират разноски, не са представили списъци за разноски, нито доказателства, че са направили разноски, поради което и на тях разноски не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 20 от 21.03.2013 г. по възз. гр.д. № 25 /2013 г. на Търговищкия окръжен съд, г.о., в обжалваната част, с която е потвърдено решение № 582 от 04.12.2012 г. по гр.д. № 642 /2012 г. по описа на Търговищкия районен съд, в частта, с която са определени съделителите и делбените им части в следните, допуснати до делба недвижими имоти : къща с площ 74 кв.м., сграда с площ 17 кв.м., селскостопанска сграда с площ 6 кв.м., построени в поземлен имот (дворно място) с площ от 606 кв.м. в [населено място], на [улица]. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.