Р Е Ш Е Н И Е № 110 София, 03 юни 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Юлиана Петкова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 46/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв.К., защитник на подсъдимия Д. Х. В., срещу въззивно решение № 252 от 22.11.2012г., постановено по внохд № 277/2012г. по описа на Великотърновски апелативен съд. От съдържанието на жалбата могат да бъдат изведени касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.1 и 2 от НПК, а именно допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Иска се отмяна на въззивното решение на ВтАС, с което е потвърдена първоинстанционната присъда № 15 от 30.08.2012 г. по нохд № 75/2012 г. на Ловешки окръжен съд и оправдаване на подсъдимия по повдигнатите обвинения за извършено престъпление по чл. 252, ал. 1, пр. 1 НК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП дава заключение за основателност на жалбата. Подсъдимият Д. Х. В., редовно призован за съдебното заседание пред касационната инстанция, се явява лично и със защитника си адв. К., който поддържа жалбата и моли за нейното уважаване и признаването на подзащитния му за невиновен. Счита, че за да се наложи наказание по чл.252 НК следва да се анализират съответните текстове на Търговския закон и Закона за задълженията и договорите. Според защитата, става въпрос за обикновени сделки по ЗЗД, а не за извършено престъпление по чл. 252 НК. В последната си дума, подсъдимият Д. Х. В. предоставя на съда да реши. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С обжалваното въззивно решение № 252 от 22.11.2012г., постановено по внохд № 277/2012г. на ВтАС е потвърдена присъда № 15 от 30.08.2012 г. по нохд № 75/2012 г. на ОС-Ловеч, с която подсъдимият Д. Х. В. е признат за виновен в това, че от началото на 2008г. до края на 2009 г. в [населено място], Л. област, като физическо лице, без съответното разрешение от БНБ по чл. 13, ал. 1 от Закона за кредитните институции /ДВ, бр. 59 от 21.07.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./ извършвал по занятие банкови сделки - предоставяне на кредити по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за кредитните институции, за които се изисква такова разрешение, като предоставил парични кредити в лева на следните физически лица, всички от [населено място], Л. област: на Ю. Р. М. и Я. Б. Б. - сумата от 400лева; на А. А. Ш. и М. К. А. – сумата от 50лева; на К. И. М. и М. С. М. - сумата от 1500лева; на Г. Д. П. – сумата от 400 лева, срещу задължението на същите да му върнат получената в заем сума, ведно с определената от него лихва, поради което и на основание чл.252, ал. 1, пр. 1 от НК е осъден на три години лишаване от свобода и на конфискация в размер на една четвърт идеална част от недвижим имот /подробно описан в присъдата/, индивидуализиран съгласно данните по чл.60, т. 1 - 7 от Закона за кадастъра и имотния регистър. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното на Д. Х. В. наказание лишаване от свобода е отложено за срок от пет години от влизане на присъдата в сила. Съдът се е произнесъл и по направените разноски. Касационната жалба е неоснователна. Първата група оплаквания са за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани твърдения за невярна оценка на доказателствата от страна на въззивния съд. Акцентира се досежно противоречивост на свидетелските показания на А. А. Ш. и М. К. А.. По отношение на второто оплакване на касатора за неправилно приложение на материалния закон, в касационната жалба е изтъкнато, че не са застрашени или поставени в опасност обществените отношения, свързани с опазването на паричната и кредитната система; четирите броя деяния са извършени в един продължителен период от време- две години; същите са изолирани и не сочат на намерение да се извършва банкова дейност и не целят да бъдат източник на постоянни доходи; не е доказано, че дейността е насочена към широк кръг лица; не е налице публичността, присъща на банковата сделка. Претендираните от касатора съществени нарушения, свързани с процесуалната дейност по анализ и оценка на доказателствения материал, с акцент в жалбата върху събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите /кредитополучатели/ по делото, са били предмет на обсъждане и в рамките на въззивната проверка, като ВтАС в съдебния си акт е отговорил на всички доводи. Правилно е прието, че нарушения при оценъчната дейност на първата инстанция, не се допуснати, като тези изводи се споделят от настоящата инстанция. Въззивната инстанция, която освен контролна е и последна по фактите, е подложила на детайлна проверка възприетите от ОС-Ловеч фактически положения, в т.ч. изчерпателно е отговорила на изтъкнатите възражения във въззивната жалба и пледоариите на защитата при разглеждането на делото от въззивния съд, включително в аспекта за недоказаност на обвинението и наведените доводи за противоречиви свидетелски показания на Ш. и А. /л. 16-17 от въззивното решение/, размера на договаряните кредити и устно договаряната лихва при всеки един от случаите. При извършения самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност по делото, въззивният съд, като не е намерил основание да приеме нови фактически положения, каквато възможност има по чл. 316 НПК, изцяло се е съгласил с констатираното от първата инстанция, за което последователно и подробно се е мотивирал. Съображенията и на двете инстанции по фактите за доказателствената основа на всеки, приет от тях за установен факт, са в пълно съответствие със закона и изцяло се споделят от касационната инстанция. Настоящият състав на касационния съд възприема за правилни изводите на двете решаващи инстанции и във връзка със съставомерността на деянието, извършено от подсъдимия В.. Независимо от това, доколкото с касационната жалба тези доводи се релевират отново, следва да бъдат обсъдени в настоящия съдебен акт/същите са във връзка с твърденията за неправилно приложение на материалния закон/. Съгласно утвърденото разбиране в константната съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 252, ал. 1 НК, чиято норма е бланкетна, с изключение на изискването съответната сделка да се извършва "по занятие", за съставомерността на деянието нямат значение размера на неправомерните доходи, както и отрязъка от време, през който е реализирана тази форма на усложнена престъпна дейност. За обективната страна на престъплението е достатъчно системното осъществяване на еднородните деяния /уговаряне и получаване на лихва/ да включва поне три на брой. Както беше посочено по-горе, системното предоставяне на кредити, представляващо по естеството си банкова сделка, е престъпно само ако е извършено по занятие, без необходимото разрешение/лиценз, каквото се изисква по специалното законодателство, запълващо диспозицията на бланкетната норма на чл. 252 НК - Закона за кредитните институции. Също така, престъплението по чл. 252 НК е на формално извършване, което означава, че е достатъчно установеността на упражняване по занятие на банкова дейност от неоправомощени по закон лица, които нямат необходимия лиценз за извършване на такава дейност, за да бъде обусловена наказателната отговорност по този член. Несъстоятелно е приравняването на дейността на подсъдимия В. до такава по смисъла на ТЗ или ЗЗД. Заемът за потребление по чл. 240 от ЗЗД не представлява банкова сделка и не изисква поставянето му под разрешителен режим. Фактическият състав на този реален договор включва предаване от заемодателя в собственост на заемателя на пари или други заместими вещи срещу задължението на заемателя да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Несъстоятелно е възражението, че извършеното от подсъдимия отговаря на договор за банков кредит по смисъла на ТЗ, тъй като от показанията на свидетелите, на които са предоставени парични кредити, е видно че предоставените им суми в лева не са свързани с търговски правооотношения помежду им, а и са изисквали възвращаемост със съответните лихви. При гореизложеното, касационната инстанция не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от въззивния съд. Също така при вярно установени от него фактически констатации, материалният закон е приложен правилно. На подсъдимия са наложени наказания в рамките на предвидените в закона, а именно лишаване от свобода и кумулативно предвиденото- конфискация, като последното е постановено в размер на една четвърт от имущество, което прецизно е изследвано и индивидуализирано от първоинстанционния съд. Настоящата инстанция намира за правилни правните изводи по приложението на чл. 66 ал.1 НК, във връзка с отлагате изтърпяването на определеното на Д. В. наказание лишаване от свобода за срок от пет години, които е в максимален размер и е съобразен с целите по чл. 36 НК. Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция намира, че не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, поради което атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 252 от 22.11.2012 г., постановено по внохд № 277/2012г. по описа на Великотърновски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.