Р Е Ш Е Н И Е № 224 София, 12 юли 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря Ив.Илиева и в присъствието на прокурора Н.ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 1333/2011 година Производството е образувано на основание искане на осъдения Т. В. П. за възобновяване на нохд №90/2010г. по описа на Окръжен съд-Монтана,отменяване на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.Не е съгласен с осъдителната присъда,твърди,че има неща,които не ги казал на следователя.Затова желае делото да се върне за ново разглеждане. В съдебно заседание служебният защитник уточнява,че искането се основава на чл.422,ал.1 т.5 НПК вр.с чл.348,ал.1 т.3 НПК,като осъденият поддържа явна несправедливост на наказанието. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането.Не са налице предпоставки за намаляване на наказанието. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Окръжният съд гр.Монтана е признал подсъдимия Т. В. П. за ВИНОВЕН в това,че на 30.12.2009г. в с.Д-р Й.,обл.М.,умишлено умъртвил Г. П. М. с особена жестокост и с користна цел,поради което и на основание чл.116,ал.1 т.6 предл.3 и т.7 във вр.с чл.115 и чл.55,ал.1 т.1 НК ГО ОСЪДИЛ на ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален усилено строг режим на изтърпяване на наказанието. ОСЪДИЛ е подсъдимия ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. М.,Н. Г. М. и П. Г. М. обезщетение за причинени неимуществени вреди ведно със законните последици в размер на по 25 000 лева за всеки един от тях или общо сумата 75 000/седемдесет и пет хиляди/лева.ОТХВЪРЛИЛ е иска до пълния му размер от 150 000 лева като неоснователен. Присъдата не е обжалвана и делото не е проверявано по касационен ред. Искането е процесуално допустимо,подадено от заинтересовано лице и в срока по чл.421,ал.3 НПК.Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО: Производството по делото е разгледано по реда на чл.370 и сл. НПК. На основание чл.370,ал.1 пр.1 НПК съдът е взел служебно решение делото да се разгледа по реда на глава 27 НПК-съкратено съдебно следствие.Разяснил е на подсъдимия П. правата му по чл.371 НПК,като го уведомил,че доказателствата от досъдебното производство и самопризнанието му по чл.371,т.2 НПК ще се ползват от съда при постановяване на присъдата. Видно е от протокола от съд.заседание на 16 септември 2010г.,че подсъдимият се е признал за виновен и е бил съгласен с обясненията които е дал на досъдебното производство.На основание чл.372,ал.4 НПК съдът е констатирал,че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните доказателства и е дал ход на делото по реда на глава 27 НПК. С присъдата е определил наказание в съгласие с действащата по време на деянието разпоредба на чл.373,ал.2 НПК.Съгласно последната,в случаите,когато постанови осъдителна присъда,съдът определя наказанието при условията на чл.58а от Наказателния кодекс.Редакцията на чл.58а/ДВ,бр.27/2009г./ предвижда,че при постановяване на осъдителна присъда,съдът не може да наложи най-тежкото по вид наказание при алтернативно предвидени различни наказания,а в останалите случаи определя наказанието при условията на чл.55 НК. От фактически страна е установено,че на инкриминираната дата по заръка на баща си,подсъдимият отишъл в двора на съседа си-пострадалия Г. М. на 83 г. за да открадне дърва за огрев,като за целта носел чувал,в който да ги постави.Кучето се разлаяло,пострадалият се събудил и излязъл навън.Тогава подсъдимият взел едно дърво и ударил възрастния мъж по главата,страхувайки се,че той ще го разпознае.След като пострадалият паднал на земята,подсъдимият продължил да го удря с дървото по главата,тялото и ръцете.От ударите пострадалият останал окървавен на земята,без да може да се изправи.Подсъдимият влязъл в къщата започнал да тършува,намерил 10 лева и ги взел.След това си тръгнал като оставил възрастния човек в немощно състояние.Излизайки от двора,изхвърлил синя вълнена ръкавици,която носел до момента,пътем минал през двора на друг съсед-Г. П.,от където взел 4 броя кокошки.На другия ден подсъдимият и баща му разбрали,че възрастният човек е починал.Решили да не казват за случилото се. На досъдебното производство подсъдимият е обяснил извършеното от него.Признал е за ударите нанесени на възрастния пострадал. Обясненията му са потвърдени от съдебно медицинската експертиза относно механизма на деянието и причината за настъпилата смърт.Непосредствена причина за смъртта на Г.М. е травма на главата с кръвоизливи под меките мозъчни покривки ,довели до оток на мозъка с вклиняване на малкия мозък в големия тилен отвор.Увреждането е причинено именно от ударите и отговаря да са нанесени с тежко парче дърво. Установено е ,че ударите са не по-малко от двадесет на брой. Събрани са гласни и писмени доказателства,които се допринесли за пълното изясняване на обстоятелствата по делото. От ДНК експертиза на намерената в близост до местопрестъплението ръкавица е установено,че върху нея е открит биологичен материал-кръв с произход от пострадалия М.. Въз основа на приетите за установени фактически положения,съдът е извел законосъобразен извод за извършено от подсъдимия деяние съставомерно по повдигнатото обвинение. В този смисъл присъдата е правилна,законосъобразно постановена при спазване на процесуалните правила визирани в чл.13,чл.14,чл.107 НПК.Събрани и проверени са всички доказателства от значение за правилното решаване на делото.Разследването е пълно,всестранно,обективно и неоспорено от подсъдимото лице.Присъдата почива на съвкупната преценка на доказателствата,които категорично установяват деянието,неговият механизъм и авторство. Присъдата е законосъобразна и в частта за наказанието. Видно е,че съдът е приложил разпоредбата на чл.55 НК и е определил наказанието в размер под законовия минимум от 15 години предвиден в чл.116,ал.1 НК.Това е било възможно,тъй като в случая е делото е било разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие и наказанието е определено съгласно чл.373,ал.2 НПК. В мотивите съдът е посочил като смекчаващи отговорността обстоятелства младата възраст на подсъдимия, както и изявеното съжаление към извършеното.Съгласно съдебно психиатричната експертиза,подсъдимият въпреки установената лека умствена изостаналост, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него и е можел да ръководи постъпките си. При посочените обстоятелства наказанието на подсъдимия не е явно несправедливо по смисъла на чл.348,ал.5 т.1 НПК.Това е така,защото наказанието е определено в пределите на закона ,съответства на обществената опасност на деянието и дееца,на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства,както и на целите по чл.36 от Наказателния кодекс.Основание за по-голямо снизхождение,предвид нелепата смърт на пострадалия-убит за чувал дърва за огрев откраднати от подсъдимия, не е налице. По изложените съображения,тъй като при постановяване на присъдата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон по смисъла на чл.422,ал.1 т.5 вр.с чл.348,ал.1-3 НПК,искането за възобновяване на делото следва да се остави без уважение. Воден от горните мотиви Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Т. В. П. за възобновяване на нохд № 90/2010г. по описа на Окръжен съд-Монтана и изменяване на постановената по него присъда от 16 септември 2010г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: