Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 227   гр. София,  29 април 2010 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи април............. две хиляди и десета година в състав:                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  САВКА СТОЯНОВА                                                                         ЧЛЕНОВЕ:   ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                                                БИЛЯНА ЧОЧЕВА   при секретаря Кр. Павлова.........……………………………………в присъствието на прокурора Ат. Гебрев..............…………..…………………..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА …………………....…..…наказателно дело № 90 по описа за 2010 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалби на повереника на частните обвинители П. Д. и С. С. против въззивно решение № 429/17.11.2009 г. на Софийския апелативен съд, НК – VІ-ти състав, постановено по ВНОХД № 670/2009 г. с което е била частично изменена присъда № 250/30.06.2009 г. на Софийски градски съд, НК – ХІІ-ти състав по НОХД № 2193/2009 г. Като предмет на касационно обжалване повереникът е изтъкнал тази част от въззивното решение, в която е оставен без разглеждане въпроса за присъждане на направените от частните обвинители разноски в хода на процеса, които са били поискани. Претендира се изменение на съдебния акт и уважаване на направената претенция за разноските. В с. з. пред ВКС повереникът на двамата частни обвинители, както и явилия се лично П. Д. , поддържат касационната жалба. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна, тъй като от една страна частните обвинители не са направили искане за присъждане на разноските пред първата инстанция, а от друга Софийският апелативен съд се е произнесъл, че въпросът следва да бъде решен в производство по чл. 306 от НПК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Касационните жалби са недопустими и следва да се оставят без разглеждане. От изложените в касационните жалби съображения, поддържани и в с. з., е видно, че повереникът е въвел оплакване срещу въззивното решение единствено в частта му, в която е бил оставен без разглеждане въпроса за присъждане на направените от частните обвинители разноски по делото. Внимателният прочит на решението обаче показва, че всъщност такова произнасяне изобщо няма, независимо, че във въззивната жалба и в с. з. пред апелативния съд частното обвинение е отправило искане за разглеждане на този въпрос. Видно е още, че след постановяване на решението повереникът е депозирал молба за произнасяне за разноските с определение по реда на чл. 306, вр. чл. 339 от НПК. В отговор, със своя резолюция от 21.12.2009 г., съдебният състав е констатирал, че въпросът за разноските следва да бъде решен в производство по чл. 306 от НПК от първата инстанция след влизане на присъдата в сила, за да не се лиши страната от една инстанция. Съгласно чл. 189 ал. 1, вр. ал. 3 от НПК съдът решава въпроса за разноските с присъдата или определение, като тези, направени от частните обвинители се присъждат в случай, че те са направили такова искане. От материалите по делото е видно, че първата инстанция не се е произнесла по такова искане с присъдата, нито с определение по реда на чл. 306 ал. 1, т. 4 от НПК. Както вече се посочи, искане за произнасяне по разноските е било релевирано едва пред Софийския апелативен съд, който практически е констатирал, че не следва да върши това, за да не лишава частното обвинение от една инстанция (вж. чл. 306 ал. 3, пр. 2 от НПК). След като въззивното решение не съдържа произнасяне по разноските (като такова няма и от първоинстанционния съд, което евентуално да бъде проверявано по въззивен ред, а оттук и атакувано пред ВКС), то практически липсва предмет, а и основание за касационно обжалване. Липсата на произнасяне по разноските не може да бъде съотнесено към категорията на процесуални нарушения, които да са съществени, тъй като не води до ограничаване на процесуални права на частните обвинители. Те могат да реализират претенциите си за разноските в отделно производство по чл. 306 ал. 1, т. 4 от НПК, след като този въпрос не е бил разрешен с присъдата, проверявана от въззивната инстанция. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че депозираните касационни жалби на частните обвинители следва да се оставят без разглеждане и касационното производство да се прекрати. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите на частните обвинители П. М. Д. и С. М. С. против въззивно решение № 429/17.11.2009 г. на Софийския апелативен съд, НК – VІ-ти състав, постановено по ВНОХД № 670/2009 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по к. н. д. № 90/2010 г. по описа на Върховния касационен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.