4 Р Е Ш Е Н И Е № 294/2014 София, 12.01.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при участието на секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр.д. № 3879 по описа за 2014 г. приема следното: Производството е по реда на чл.307, ал.2 от ГПК във връзка с чл.304 от ГПК. Образувано е по молба на Ц. Ц. Б. и И. К. К. за отмяна на влязло в сила решение от 18.07.2012 г., постановено по гр. д. № 14091 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, ГК, ВО, ІІ „Б” състав, с което е оставено в сила решение № 88 от 30.06.2008 г. по гр. д. № 27973 по описа за 2006 г. на Софийския районен съд, 47 състав, за признаване за установено в отношенията между С. Л. Т., Н. С. Б. и Е. С. К., че Н. С. Б. и Е. С. К. не притежават право на собственост върху 560 кв.м., част от п. VІ-435, кв.4, м. „К. дол”. Молителите твърдят, че като съпрузи съответно на Н. Б. и Е. К. са били необходими другари и решението има сила спрямо тях, независимо че не са били страни по делото. За решението по делото молителите узнали на 16.05.2013 г., когато научили за определението на ВКС, с което е потвърдено определението за връщане на касационната жалба срещу него. Към молбата са представили удостоверения за сключване на граждански брак с ответниците по делото. Ответницата по молбата С. Т. счита, че тя е недопустима, като я оспорва и по същество. Ответниците по молбата Н. Б. и Е. К. не вземат становище по нея. Съставът на Върховния касационен съд, Трето отделение на Гражданска колегия, като разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед наведеното отменително основание, приема следното: С. Л. Т. е изложила в исковата молба, че като наследник на Л. Т. си е възстановила с решение на поземлената комисия собствеността върху нива, част от която е п. VІ-435, кв.4, м. „К. дол”, отразен в изработен аерофотоплан от 1954 г., приет с протокол от 21.03.1995 г. С нотариален акт № 147, том ХІ, дело 1941 от 28.04.1970 г. С. Н. Б. е закупил от ТКЗС тази част от нивата, но на основание чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ покупко-продажбата не е произвела действие. Затова ищцата е поискала да бъде установено, че ответниците Н. С. Б. и Е. С. К., които са наследници на починалия купувач С. Н. Б., не са собственици на имота. Предявеният иск е бил уважен с решение № 88 от 30.06.2008 г. по гр. д. № 27973 по описа за 2006 г. на Софийския районен съд, 47 състав, с което е било признато за установено в отношенията между С. Л. Т., Н. С. Б. и Е. С. К., че Н. С. Б. и Е. С. К. не притежават право на собственост върху процесния имот. Във въззивната си жалба срещу това решение ответниците са се позовали на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Според тях началото на давностния срок е датата на влизане в сила на решението на поземлената комисия/14.10.1996 г./, поради което до подаване на исковата молба на 15.12.2006 г. е изтекъл необходимият десетгодишен срок за придобиване на имота по давност. Въззивният съд е приел за неоснователно това възражение, понеже разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ предвижда, че изтеклата до приемането на тази норма давност не се зачита. Затова придобивната давност е започнала да тече едва на 21.11.1997 г. и до завеждане на исковата молба на 15.12.2006 г. не е изтекъл десетгодишният срок за придобиване на имота по давност. Ето защо с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, е било потвърдено първоинстанционното решение, с което отрицателният установителен иск за собственост срещу ответниците е бил уважен. Молителите твърдят, че през периода на давностно владение са били съпрузи на ответниците, поради което съгласно т.2 на ППВС № 8 от 1980 г. този имот е станал съпружеска имуществена общност. Затова те са необходими другари, постановеното без тяхно участие решение ги обвързва и следва да бъде отменено на основание чл.304 от ГПК. Действително, в т.2 на ППВС № 8 от 17.06.1981 г. е прието, че имуществена общност е всеки недвижим имот, движима вещ или права върху вещи, придобити по давност през време на брака. Това постановление обаче е издадено при действието на Семейния кодекс от 1968 г. и е мотивирано с разпоредбата на чл.13, ал.1 от Кодекса, според която от значение за определяне на имота като имуществена общност е само моментът на придобиване на имота. В случая обаче не се прилага нормата на чл.13, ал.1 от СК/1968 г./, тъй като периодът, през който ответниците по делото са претендирали придобиване по давност/21.11.1997 г. до 15.12.2006 г./ е текъл по време на действието на Семейния кодекс от 1985 г., чиито правила относно имуществените отношения важат и спрямо заварените бракове съгласно параграф 4 от Преходните му разпоредби. Приложимото правило се съдържа в разпоредбата на чл.19, ал.1 от този нормативен акт, с която е въведено изискването за принос при придобиване на имущество в съпружеска имуществена общност. В настоящата хипотеза ответниците по делото са получили владението на имота от своя наследодател, следователно техните съпрузи нямат никакъв принос при евентуалното придобиване по давност на имота и затова не е налице имуществена общност/решение № 152 от 27.06.2014 г. по гр. д. № 1927/2014 г. на ІІІ ГО на ВКС, решение № 1116 от 10.12.2008 г. по гр. д. №1872/2007 г. на ІІІ ГО, Соломон Розанис „Имуществени отношения. Собственост, наследяване, съпружеска общност”, изд.1994 г. на ИК „Ф.”, стр.176-178/. Ето защо съпрузите нямат качеството на необходими другари по развилия се спор за собственост върху вещ, която е могла да бъде само индивидуална собственост на ответниците, поради което отмяна на основание чл.304 от ГПК не може да се допусне/решение №2 от 29.02.2012 г. по гр. д. № 1088/2011 г. на І ГО на ВКС/. При този изход на спора молителите дължат на С. Л. Т. 1000 лв. разноски за производството по отмяна. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ц. Ц. Б. и И. К. К. по чл.304 от ГПК за отмяна на влязло в сила решение от 18.07.2012 г., постановено по гр. д. № 14091 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, ГК, ВО, ІІ „Б” състав. ОСЪЖДА Ц. Ц. Б.- ЕГН: [ЕГН], и И. К. К.-[ЕГН], да заплатят на С. Л. Т.-[ЕГН], сумата 1 000/хиляда/ лв. разноски за производството по отмяна. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: