4 Р Е Ш Е Н И Е № 113 гр. София, 29.08.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 396 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. С. З. срещу решение № 10 от 03.01.2011г. по т. дело № 302/2010г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6 състав, с което е потвърдено решение от 26.03.2010г. по т. дело № 1067/2009г. на Софийски градски съд, VІ търговско отделение, 9 състав, с което са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу Агенция за следприватизационен контрол, [населено място] искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 95 000 лв., представляваща стойността на компенсаторните инструменти – поименни компенсационни бонове съобразно депозитарна разписка № 22766661С/02.08.2007г. на Централния депозитар, с които е извършено плащане по договор от 22.11.2000г. за приватизационна продажба на 80% от капитала на [фирма], [населено място], и с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 25 906,34 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.08.2007г. до 02.07.2009г., като неоснователни и ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер 2 758,13 лв. Касаторът прави оплакване за недопустимост и евентуално неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че неправилно и в противоречие на чл. 22б, ал. 4, т. 10 ЗПСК въззивният съд е приел, че А. не разполага с пасивна процесуална легитимация в процеса. Релевира доводи за незабавно действие на посочената процесуална норма и спрямо всички висящи спорове. Касаторът аргументира наличието на пасивна процесуална легитимация на АПСК с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ГПК и обстоятелството, че АПСК е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на икономиката и енергетиката ъгласно чл. 2, ал. 2, т. 12 от Постановление № 206/27.09.2005г. за приемане на устройствен правилник на Министерство на икономиката и енергетиката, ред. към 2007г. Прави оплакване за постановяване на решението в противоречие с разпоредбите на чл. 19, ал. 2, т. 2 ЗПСПК и чл. 5, т. 4 от У. правилник на А. в редакциите им към момента на извършеното и получено плащане с компенсаторни инструменти. Моли въззивното решение да бъде отменено, предявеният иск уважен и претендира присъждане на направените разноски. Ответникът Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, [населено място] оспорва касационната жалба и поддържа становище, че въззивният съд е изложил ясно фактическата обстановка, обсъдил е твърденията и доводите на страните и представените доказателства, след което е достигнал до правилен и законосъобразен извод за липса на пасивна материалноправна легитимация на АПСК за връщане на исковата сума. Моли решението да бъде потвърдено и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. С определение № 140 от 28.02.2012г. по настоящото т. дело № 396/2011г. на ВКС, ТК, Второ отделение въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите за действието на нормата на чл. 22б, ал. 4, т. 10 ЗПСК и наличието на пасивна легитимация на АПСК като ответник по иск с правно основание чл.55, ал. 1 ЗЗД за връщане на сума, представляваща стойността на компенсаторните инструменти – поименни компенсационни бонове, с които е извършено плащане по договор за приватизационна продажба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводи на страните и провери правилността на въззивното решение, приема следното: Въззивният съд е установил, че на 22.11.2000г. е сключен договор за продажба на дружествени дялове от капитала на [фирма] – дружество с държавно имущество, по силата на който ищецът [фирма] е закупил от държавата в лицето на Министъра на икономиката 21 033 дружествени дяла по 10.00 лв. всеки, представляващи 80% от регистрирания капитал на дружеството, срещу заплащане на цена в размер 480 000 щ. д. с левова равностойност по курса на БНБ към момента на всяко отделно плащане за дяловете или 22.82 щ. д. за всеки закупуван дружествен дял. Като е изследвал уговорените срокове и начин на плащане, обсъдил е представените писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, решаващият съдебен състав е приел, че ищецът е заплатил в пълен размер всички суми, дължими на ответника съгласно процесния договор за приватизационна продажба, включително претендираните от ответника суми съгласно размерите, посочени в призовката за доброволно изпълнение по изп. дело № 127/2007г. на ЧСИ О. М. с взискател АСПК, като плащанията са били извършвани, както с парични средства /щатски долари и лева/, така и с компенсаторни инструменти, в резултат на което сумата от 95 000 лв. по депозитарна разписка № 22766661С/02.08.2007г. на [фирма] и Нареждане за плащане с компенсаторни инструменти от 09.08.2007г. надхвърля размера на дължимите по приватизационния договор и изпълнителното дело суми. За да направи извод за неоснователност на предявените искове, въззивната инстанция е приела, че АПСК не е пасивно легитимирана страна да отговаря по тях. Изложила е съображения, че като администрация към Министерския съвет за осъществяване на приватизация и следприватизационен контрол в случаите, предвидени в ЗПСК, Агенцията е административен орган и действа в качеството си на процесуален представител на държавата с ограничени в рамките на изрична законова делегация процесуални права /по чл. 19, ал. 2 /отм./ ЗПСК, сега чл. 22б, ал. 4 ЗПСК/, като не разполага с универсална представителна власт от името на държавата да участва във всички съдебни производства, образувани във връзка, при и/или по повод приватизационни договори. По релевантните правни въпроси: Процесуалната легитимация на страните се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право. Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение – кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. Поради това, че процесуалната легитимация на двете страни следва не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението и който обосновава основателността на иска. Материалноправната легитимация се обуславя от титулярството на гражданското правоотношение – кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение, поради което касае основателността на предявената претенция. С § 9 и § 20, ал. 1 от Закона за изменение и допълнение на ЗПСК /ДВ, бр. 18/5.03.2010г., в сила от 5.03.2010г./ е създадена Агенция за приватизация и следприватизационен контрол чрез преобразуване на Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол. Съгласно § 23, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗПСК /ДВ, бр. 18/5.03.2010г., в сила от 5.03.2010г./ висящите съдебни и арбитражни дела и изпълнителни производства към датата на влизането в сила на ЗИДЗПСК се продължават от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол до тяхното приключване във всички инстанции, съответно до приключването на изпълнителните производства, а съобразно § 20, ал. 3 ПЗР на ЗИДЗПСК трудовите правоотношения на служителите на Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол не се прекратяват и преминават към АПСК. Следователно се касае до преобразуване на Агенцията за следприватизационен контрол и Агенцията за приватизация в АПСК като пълен правоприемник. С § 5 от Закона за изменение и допълнение на ЗПСК /ДВ, бр. 89/12.11.2011г., в сила от 15.11.2010г./ в чл. 22б, ал. 4 ЗПСК е създадена т. 10, съгласно която разпоредба при осъществяване на функциите си по ал. 3, т. е. когато осъществява следприватизационен контрол по договори за приватизация, сключени от оправомощени държавни органи, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол може да предявява искове, свързани с или произтичащи от сключени приватизацион­ни договори или от договори за доверителни сметки, банкови гаранции или други документи по сделките, както и може да бъде ответник по такива искове пред съд или арбитраж. Въз основа на изричната правна норма на чл. 22б, ал. 4, т. 10 ЗПСК законодателят е възложил на АПСК да участва в искови производства при, и, или по повод приватизационни договори, включително да бъде ответник по такива искове. Предвид обстоятелството, че посочената правна норма има и процесуален характер, същата има действие и се прилага и за висящите към датата на влизане в сила на ЗИДЗПСК /ДВ, бр. 89/12.11.2011г./, т. е. към 15.11.2010г. искови производства, образувани срещу АПСК по искове, свързани с или произтичащи от сключени приватизацион­ни договори. АПСК не разполага с универсална представителна власт от името на държавата да участва във всички искови производства във връзка или произтичащи от сключени приватизационни договори, а нейните правомощия и представителната й власт са изрично уредени в действалата до 05.03.2010г. разпоредба на чл. 19, ал. 2 /отм./ ЗПСК, съответно чл. 22б, ал. 4 ЗПСК, след приемане на ЗИДЗПСК /ДВ, бр. 18 от 05.03.2010г./. Искът с правно основание чл.55, ал. 1 ЗЗД за връщане на надплатена сума, представляваща стойността на компенсаторните инструменти – поименни компенсационни бонове, с които е извършено плащане по договор за приватизационна продажба, респективно за връщане на надплатена сума в размер на разликата между дължимото вземане по приватизационен договор, от една страна, и стойността на компенсаторните инструменти – поименни компенсационни бонове и други платени суми, с които е извършено плащане по договор за приватизационна продажба, от друга страна, представлява иск по смисъла на чл. 22б, ал. 4, т. 10 ЗПСК, тъй като е свързан със сключения приватизационен договор. Поради това за АПСК е налице пасивна процесуалноправна легитимация да бъде ответник по него и материалноправна легитимация да отговаря за претендираното вземане, ако такова съществува. Въз основа на изложените съображения отговорите на релевантните правни въпроси за спора са следните: 1/ нормата на чл. 22б, ал. 4, т. 10 ЗПСК има действие и се прилага за висящите към 15.11.2010г. производства по искове, свързани с или произтичащи от сключени приватизацион­ни договори, предявени срещу Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, респективно срещу Агенцията за следприватизационен контрол преди 05.03.2010г.; 2/ Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е пасивно процесуално легитимирана да бъде ответник по иск с правно основание чл.55, ал. 1 ЗЗД за връщане на надплатена сума, представляваща стойността на компенсаторните инструменти – поименни компенсационни бонове, с които е извършено плащане по договор за приватизационна продажба, респективно за връщане на надплатена сума в размер на разликата между дължимото вземане по приватизационен договор, от една страна, и стойността на компенсаторните инструменти – поименни компенсационни бонове и други платени суми, с които е извършено плащане по договор за приватизационна продажба, от друга страна, на основание чл. 22б, ал. 4, т. 10 ЗПСК, и е материалноправно легитимирана да отговаря за претендираното вземане, ако такова съществува. По правилността на решението: При така дадените отговори на релевантните за спора процесуалноправни и материалноправни въпроси, от правна страна се налага следните изводи по допустимостта и правилността на обжалваното решение: Въззивното решение е допустимо, тъй като отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно постановено е при надлежно упражнено право на иск, съдът не е бил десезиран и се е произнесъл по предявения иск на съответното правно основание, определено съобразно изложените в исковата молба факти и обстоятелства и заявеното искане. Фактическата обстановка е установена правилно от решаващия съдебен състав, след обсъждане на събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка съгласно изискването на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Обосновано въззивният съд е приел, че ищецът е заплатил в пълен размер всички суми, дължими на ответника съгласно процесния договор за приватизационна продажба, включително претендираните от ответника суми съгласно размерите, посочени в призовката за доброволно изпълнение по изп. дело № 127/2007г. на ЧСИ О. М. с взискател АСПК, като плащанията са били извършвани, както с парични средства /щатски долари и лева/, така и с компенсаторни инструменти, в резултат на което сумата от 95 000 лв. по депозитарна разписка № 22766661С/02.08.2007г. на [фирма] и Нареждане за плащане с компенсаторни инструменти от 09.08.2007г. надхвърля размера на дължимите по приватизационния договор и изпълнителното дело суми. Разсъжденията на въззивния съд, че АПСК е административен орган и действа в качеството си на процесуален представител на държавата с ограничени в рамките на изрична законова делегация процесуални права /по чл. 19, ал. 2 /отм./ ЗПСК, сега чл. 22б, ал. 4 ЗПСК/, като не разполага с универсална представителна власт от името на държавата да участва във всички съдебни производства, образувани във връзка, при и/или по повод приватизационни договори, са принципно правилни. В противоречие на чл. 22б, ал. 4, т. 10 ЗПСК обаче въззивната инстанция неправилно е приела, че АПСК не е пасивно легитимирана страна да отговаря по предявените искове. Предявеният иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е за заплащане на сумата 95 000 лв., представляваща надплатена сума в размер на разликата между дължимото вземане по приватизационния договор, от една страна, и платените суми по изп. дело № 127/2007г. на ЧСИ О. М. и стойността на компенсаторните инструменти – поименни компенсационни бонове съобразно депозитарна разписка № 22766661С/02.08.2007г. на Централния депозитар, с които е извършено плащане по договор от 22.11.2000г. за приватизационна продажба на 80% от капитала на [фирма], [населено място], от друга страна. Претендираната сума е свързана с процесния приватизационен договор, поради което АПСК е пасивно легитимирана да отговаря по този иск на основание горепосочената разпоредба. Пасивната легитимация на АПСК по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 25 906,34 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.08.2007г. до 02.07.2009г., произтича от неговия акцесорен характер. Изложените съображения налагат извода за неправилност на въззивното решение в частта по иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и неговата отмяна. Вместо това следва да се постанови друго, като ответникът АПСК бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата 95 000 лв., представляваща надплатена сума в размер на разликата между дължимото вземане по приватизационния договор, от една страна, и платените суми по изп. дело № 127/2007г. на ЧСИ О. М. и стойността на компенсаторните инструменти – поименни компенсационни бонове съобразно депозитарна разписка № 22766661С/02.08.2007г. на Централния депозитар, с които е извършено плащане по договор от 22.11.2000г. за приватизационна продажба на 80% от капитала на [фирма], [населено място], от друга страна. За да бъде уважен иска по чл. 86 ЗЗД за сумата 25 906,34 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.08.2007г. до 02.07.2009г., е необходимо да са налице следните предпоставки: да съществува основно задължение, това задължение да не е изпълнено на падежа, неизпълнението в срок на основното задължение да е виновно. В настоящия случай въззиваемият не е изпълнил основното си парично задължение да върне надвзетата без основание сума. Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. По делото не са представени доказателства дали ищецът е поканил АПСК, респективно АСК за връщане на процесната сума, поради което ответникът е изпаднал в забава с предявяване на исковата молба. Въз основа на изложените съображения решението на въззивната инстанция в частта, с която искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен, по крайния си изход е правилно, поради което следва да бъде оставено всила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът АПСК следва да заплати на ищеца сумата 11 562,71 лв. – разноски за всички съдебни производства, изчислени съразмерно на основателната част от исковите претенции. Настоящият съдебен състав счита, че към тази сума не следва да се прибави доплатената държавна такса за въззивното производство в размер 385,88 лв., тъй като същата е недължимо платена и подлежи на възстановяване, предвид обжалваемия интерес общо 120 906,34 лв. /95 000 лв. + 25 906,34 лв./, с оглед изменението /намалението/ на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, направено в първоинстанционното производство /съдебно заседание на 17.03.2010г./ и съобразено в първоинстанционното решение. На основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК ищецът дължи на ответника сумата 2 907,39 лв. – разноски и юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни производства. Предвид обстоятелството, че с първоинстанционното решение на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер 2 758,13 лв., а с въззивното решение – разноски в размер 1 852 лв., т. е. общо сумата 4 610,13 лв., а дължимите в резултат на настоящия съдебен акт разноски и юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции са общо в размер 2 907,39 лв., то въззивното решение трябва да бъде отменено в частта за присъдените разноски в размер 1 702,74 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 10 от 03.01.2011г. по т. дело № 302/2010г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6 състав в частта, с която е потвърдено решение от 26.03.2010г. по т. дело № 1067/2009г. на Софийски градски съд, VІ търговско отделение, 9 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу Агенция за следприватизационен контрол, [населено място] иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 95 000 лв. и ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер 1 702,74 лв. и вместо това постановява: ОСЪЖДА Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], [улица] на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата 95 000 лв. /деветдесет и пет хиляди лева/, представляващи надплатена сума в размер на разликата между дължимото вземане по приватизационния договор, от една страна, и стойността на компенсаторните инструменти – поименни компенсационни бонове съобразно депозитарна разписка № 22766661С/02.08.2007г. на Централния депозитар, с които е извършено плащане по договор от 22.11.2000г. за приватизационна продажба на 80% от капитала на [фирма], [населено място], и платените суми по изп. дело № 127/2007г. на ЧСИ О. М., от друга страна, заедно със законната лихва върху 95 000 лв., считано от 02.07.2009г. до окончателното плащане, и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 11 562,71 лв. /единадесет хиляди петстотин шестдесет и два лева и седемдесет и една стотинки/ – разноски за всички съдебни производства. ОСТАВЯ В СИЛА решение №10 от 03.01.2011г. по т. дело № 302/2010г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6 състав в останалата част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.