Р Е Ш Е Н И Е № 573 София, 01 декември 2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Павлина Панова при секретар Ив. Илиева и с участието на прокурор от ВКП – Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 586/2010 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Х. Ч., чрез упълномощения му защитник адвокат З. М. от П.ски АК, срещу въззивно решение № 132/15.06.2010 година постановено по в н о х д № 221/2010 година от състав на П.ски апелативен съд. В жалбата е въведено касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК – явна несправедливост на наказанието и е направено искане без алтернативност за изменение на решението и намаляване наказанието на подсъдимия от третата инстанция. Доводи в подкрепа на посоченото касационно основание са свързани с личността на подсъдимия и неговото затруднено материално положение. Пред касационната инстанция подсъдимият се явява лично. Неговият защитник, в устната си пледоария поддържа жалбата и допълнително акцентира на това, че съдилищата не са обсъдили достатъчно задълбочено самопризнанията на подсъдимия. Прокурорът от ВКП дава заключение за оставяне в сила на въззивното решение, поради това, че не са налице касационни основания за изменението му. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Жалбата е неоснователна. С цитираното решение състав на П.ския апелативен съд е потвърдил изцяло присъда № 42/31.03.2010 година, постановена по н о х д № 3488/2009 година от П.ския окръжен съд, с която подсъдимият Ч. е признат за виновен в това, че на 21.09.2009 година в гр. П. при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан с присъда влязла в сила на 31.10.2007 година за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода в размер на две години и девет месеца, ефективно, без надлежно разрешително е държал, с цел разпространение на високорискови наркотични вещества в особено голямо количество – хероин с общо нетно тегло 677,459 грама, на обща стойност 78 410,34 лева, поради което и на основание чл. 354а ал. 2, изр. 2, предл.предпоследно и последно, т. 4, във вр. с ал. 1, пр. 1 и чл. 29 ал. 1, б. „а” НК, във вр. с чл. 58а във вр. с чл. 55 ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години и единадесет месеца и глоба в размер на 19 000 лева. Определен е строг първоначален режим и е постановено наказанието да се изтърпи в затвор. Приспаднато е предварителното задържане, считано от 21.09.2009 година. Първостепенният съд се е разпоредил и с веществените доказателства. Подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото. Настоящата инстанция констатира при проверката, от една страна, че въз основа на правилно установените факти по делото, индивидуализиращи вината, въззивната инстанция е достигнала до законосъобразни изводи при потвърждаване на първоинстанционната присъда относно вида и размера на наказанието. Отчетено е, че са обсъдени мотивите, подбудите, начина на извършване на деянието, степента и тежестта на обстоятелства /стойността на предмета на престъплението/, които многократно надвишават изискванията на закона за да бъдат отчетени само като квалифициращи признаци на деянието. При индивидуализацията на наказанията в аспекта на характеристиката на личността на дееца, правилно са отчетени данните за трайните му стремежи за придобиване на доходи предимно от престъпна дейност – търговия с наркотици и липса на данни за трудова или социална ангажираност при престоя му в България, въпреки липсата на обективни пречки за това. От друга, следва да се има предвид, че явната несправедливост по чл. 354 ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 348 ал. 5 НПК /както при отегчаване, така и при снижаване степента на отговорността на дееца/ е основание за изменение на присъдата само тогава, когато несъответствието между наложеното наказание и обществената опасност на деянието и дееца е толкова явно и очевидно, че се налага необходимост от изменението му, въпреки че то е определено в рамките на закона. В случая липсва такова несъответствие. Въззивният съд не е допуснал явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода, с определянето му непосредствено под предвидения минимум. По изложените съображение не е основателно исканото в жалбата приложение на чл. 55 ал. 3НК и отмяна на наложената глоба от 19 000 лева. Поради това, че при проверката не се потвърдиха доводите на жалбоподателя Х. Ч. в подкрепа на касационното основание за явна несправедливост на наказанията лишаване от свобода и глоба, обжалваното въззивно решение следва да се остави в сила. Подсъдимият дължи заплащане на разноски за преводач в касационното производство Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 132/15.06.2010 година постановено по в н о х д № 221/2010 година от състав на П.ски апелативен съд. ОСЪЖДА Х. Ч. да заплати направените разноски за преводач пред ВКС, в размер на 60 /шестдесет/ лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: