Р Е Ш Е Н И Е № 107 София, 09.04.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на седми март, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Т.Кьосева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 104/2012г. Производството е по чл.307,ал.2 ГПК. Образувано е по молба на А. „М.” за отмяна на влязло в сила решение №784/18.10.2010г. по гр.д.№184/2010г. на Софийския апелативен съд. Молителят сочи основанието по чл.303,т.2 ГПК. Твърди, наличието на новооткрито обстоятелство и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, с които молителят не е могъл да се снабди своевременно по време на инстанционното разглеждане на спора. Новооткритото обстоятелство е, че постановеното по а.х.д.№120/1997г. на Софийски окръжен съд решение с дата 07.10.1996г. е със съдържание, различно от представеното по делото, т.е. с него не е уважена, а е оставена без уважение молбата на Х. Ц. Х. за допускане преглед по реда на надзора на решение от 07.06.1996г. по н.а.х.д.№99/1995г. на Ботевградския районен съд, потвърждаващо наказателно постановление №13/15.06.1994г. на началника на Столична митница. Оттук следва, че позоваването от страна на ищеца на обстоятелството, че ответникът няма правно основание да държи неговите вещи, поради отмяната на наказателното постановление, е неоснователно. Молителят сочи, че с цитираното решение се установява новооткрито обстоятелство, което не е могло да му бъде известно при решаване на делото. Твърди, че материалите по н.а.х.д.№120/1997г. са унищожени, но в архива на СОС се съхранява обявеното решение. Прилага и писмо до Председателя на СОС от 16.02.2011г. Ответникът Х. Ц. Х., [населено място], оспорва молбата като неоснователна.Твърди, че изложените обстоятелства са могли да станат известни на молителите, поради което и доказателствата не са нови по смисъла на чл.303,т.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. констатира следното : Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305,ал.1,т.1 ГПК и е процесуално допустима.Неоснователно е възражението на ответника, че е недопустима, тъй като представлява касационна жалба от една страна, а от друга е подадена извън срока по чл.305,ал.1т.1 ГПК. Това е така, защото молбата е подадена срещу влязло в сила решение на въззивен съд, в тримесечен срок от датата на влизане на решението в сила. С решение №564/02.07.2008г. по гр.д.№2400/2007г. на ВКС, ІV г.о. е оставено в сила решение №27/2007г. по гр.д.№76/2005г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение по гр.д.№1814/1995г. на СГС, с което е отхвърлен искът с правно основание чл.108 ЗС, предявен от Х. Ц. Х. срещу МФ-А. „М.” за предаване собствеността върху четири броя автоцистерни с влекачи /подробно описани по регистрационни номера/. С решение №39/2010г. по гр.д.№819/2009г. на ВКС, ІІ г.о. на основание чл.303,т.1 ГПК е отменено влязлото в сила решение №564/2008г. по гр.д.№ 2400/2007г. на ВКС, ІV г.о. и потвърденото с него решение №27/2007г. по гр.д.№76/2005г. на Софийския апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане от САС.При новото разглеждане с решение №748/18.10.2010г. по гр.д.№ 184/2010г. на Софийския апелативен съд, което е предмет на настоящата молба за отмяна, е отменено изцяло решение от 04.08.2004г. по гр.д.№1814/1995г. на Софийския градски съд и е постановено друго, с което А. „М.” е осъдена да предаде на Х. Ц. Х. собствеността върху четири броя автоцистерни с влекачи /подробно описани по регистрационни номера/. С определение от 08.06.2011г. по гр.д.№188/2011г. на ВКС, І г.о., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №748/2010г. по гр.д.№ 184/2010г. на Софийския апелативен съд. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че безспорно ищецът е собственик на процесните автоцистерни с влекачи, както и на превозваното с тях гориво. Постановлението, с което те са отнети в полза на държавата, е отменено с влязъл в сила съдебен акт – решение от 06.10.1997. по н.а.х.д.№120/1997г. на Софийския окръжен съд, с което е уважено предложение на С. окръжна прокуратура за допускане преглед по реда на надзора, поради което от този момент държането на вещите от ответника е без основание. Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1,т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при разрешаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В разглеждания случай формално се сочи основанието на чл.303,т.2 ГПК, но от изложените обстоятелства в молбата за отмяна на влязлото в сила решение на САС следва, че тя се основава на новоотрито обстоятелство. Правната квалификация следва да се извърши въз основа на изложените твърдения и доколкото молителят не се позовава на установени по надлежен съдебен ред неистинност на документ, или пък престъпно действие на страна или на нейния представител, на член на от състава на съда и др., рефлектиращи върху решаването на делото /с оглед фазата на образуваното предварително производство/, то следва да се приеме, че се твърди наличие на новооткрито обстоятелство - снабдяването с документ – решението на Софийския окръжен съд, постановено и обявено по а.х.д.№120/1997г. на Софийски окръжен съд. Молителят сочи, че така постановеното решение от 07.10.1996г., което представя, е със съдържание, различно от представеното по делото, тъй като с него не е уважено, а е оставено без уважение предложението на СОП за допускане преглед по реда на надзора на решение от 07.06.1996г. по н.а.х.д.№99/1995г. на Ботевградския районен съд, потвърждаващо наказателно постановление №13/15.06.1994г. на началника на Столична митница, с което е отнето в полза на държавата на 69868т. дизелово гориво, нарушителят е осъден да заплати равностойността му -1 346 544 лева и е наложено административно наказание по чл.52,б.”б” ЗМ вр.чл.51 ЗМ на Х. Ц. Х.. Следва да се приеме, че молителят не е могъл да се снабди с препис от постановеното решение, поради изгубването на н.а.х.д. №99/1995г. на РС – Ботевград, което е било приложено към гр.д.№1814/1995г. на СГС, заедно с н.а.х.д.№120/1997г. на Софийския окръжен съд и данните по приключилото производство по възстановяването му. Процедурата по възстановяване е приключила с определение на Ботевградския районен съд, с което е прието, че н.а.х.д.№99/1995г. не може да бъде възстановено. При това положение представеният препис от постановеното решение на СОС по н.а.х.д.№ 120/1997г. на СОС със съдържанието, с което е обявено решението в съответната книга, има значение за изхода на делото. С него се установява правнорелевантен факт, който е съществувал към момента на приключване на устните състезания, но не е бил включен в делото, без пропускът да се дължи на процесуално нарушение на решаващия съд или пък на небрежност на страната. С оглед изложеното следва да се приеме, че молбата е основателна. Влязлото в сила решение на въззивния съд следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд, който да прецени и съобрази представените доказателства, установяващи новооткрито обстоятелство при установяване активната материалноправна легитимация на ищеца и наличието на правно основание за ответника да държи процесните вещи, по предявения иск с правно основание чл.108 ЗС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА на основание чл.303,т.1 ГПК решение №784/18.10.2010г. по гр.д.№184/2010г. на Софийския апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: