Р Е Ш Е Н И Е № 272 гр. София, 09 януари 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА със секретаря Марияна Петрова, при участието на прокурора КАЛИН СОФИЯНСКИ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1017 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство е по реда на чл.346, т.2 и сл. от НПК. Образувано е по жалба на частния обвинител и граждански ищец Д. И., чрез повереника му адв. М. Г. и на защитника на подсъдимия С. Т. - адв.Т. С., против въззивна присъда № 73/12.06.2019 г., постановена по внохд № 68/2019 г. по описа на Окръжен съд - гр. Ямбол. В жалбата на частния обвинител и граждански ищец е наведено единствено касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Посочено е, че определеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо, тъй като е силно занижено, като е отправена претенция да се увеличи размера на наказанието лишаване от свобода, като същото се отложи за изпълнение при условията на чл.66 от НК, както и да се уважи изцяло предявения гражданския иск за неимуществени вреди. В допълнението към жалбата, постъпило след изготвяне на мотивите към присъдата, изрично е посочено съгласието на касатора с определеното наказание, преценката му, че не са налице основания за завишаването му и оттеглянето на жалбата в тази й част, поради което касационното производство в наказателно осъдителната част по жалбата на частния обвинител е прекратено. В жалбата на подсъдимия са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че в атакувания съдебен акт са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при анализа и оценката на доказателствата, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Според защитника доказателствата се избирателно кредитирани, някои от тях са интерпретирани превратно, а част от фактическите изводи са направени въз основа на недопустими предположения. Въззивният съд бил придал на показанията на пострадалия съдържание, което те нямат в резултат, на което тълкуването им е осъществено в разрез с информацията, която те обективно носят. Напълно изолирани били твърденията на св.И. за получени от него два удара в областта на устата и тъй като това не би могло да бъде проверено, в тази им част показанията не следвало до се кредитират, още повече че пострадалият бил конституиран и като акцесорна страна процеса. Дори и да се приемело, че подсъдимият е нанесъл процесните удари, останал неизяснен въпроса – кой точно от тях е причинил съставомерното увреждане, тъй като вторият удар бил получен при строполяването на двамата на земята, следствие повличането на подсъдимия от пострадалия. При условията на алтернативност се претендира да се отмени второинстанционната присъда, подсъдимият да бъде оправдан или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание частният обвинител и граждански ищец Д. И., редовно призован, не се явява. Не се явява и повереникът адв.Г., която в депозираната писмена молба изрично е заявила, че жалбата на подсъдимия е неоснователна, а присъдата като правилна и законосъобразна в наказателно осъдителната й част следва да се потвърди, а в гражданската част - да се увеличи размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, както и да се заплатят направените по делото разноски в касационното производство. В съдебно заседание подсъдимият С. Т. и упълномощеният му защитник адв.С. поддържат жалбата и считат, че по изложените в нея съображения тя следва да бъде уважена. Представителят на Върховна касационна прокуратура пледира, че жалбите са неоснователни и присъдата на въззивния съд като правилна и законосъобразна следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 12/21.01.2019 г., постановена от Районен съд - гр. Ямбол по нохд № 1617/2017 г. подсъдимият С. Т. е признат за невиновен и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатите му обвинения по: чл. 129, ал.2 вр. с ал.1 от НК и чл. 216, ал.1 от НК, като са отхвърлени предявените граждански искове като неоснователни. По протест на прокурор от Районна прокуратура - гр. Ямбол и жалба частния обвинител и граждански ищец е образувано внохд № 68/2019 г. по описа на Окръжен съд - гр. Ямбол. С постановената по делото въззивна присъда, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.336, ал.1, т.2 вр. с чл.334, т.2 и чл.338 от НПК частично е отменен първоинстанционният съдебен акт и подсъдимият Т. е признат за виновен в това, че на 19.09.2016 г. в [населено място], чрез нанасяне на удари с ръка в областта на устата на Д. И. му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на четири зъба, без които се затруднява дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на четири месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Д. И. обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението по чл.129, ал.1 от НК в размер на 4 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното заплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен, както и 450 лв. разноски по производството. Съдът е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски, възлизащи общо в размер на 418 лв., както и 160 лв. дължима държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск. В останалата част – относно обвинението по чл.216, ал.1 от НК, първоинстанционната оправдателна присъда е потвърдена и е влязла в сила, т.е. в тази част актът на окръжния съд по своето естество е с характер на решение и не подлежи на касационна проверка. С оглед наведените касационни основания на първо място следва да бъде разгледана жалбата на подсъдимия, която, макар и да е допустима, е неоснователна. В жалбата въззивният съд е упрекнат формално в неизпълнение на процесуалните изисквания на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, тъй като съществена част от доводите, изложени в подкрепа на така заявеното касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, са осъществени чрез цитати от доказателствените източници, които са извадени от контекста на свидетелските показания на пострадалия. При извършената проверка - относно процесуалната законосъобразност на доказателствения процес и спазването на задълженията на контролираната инстанция за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, настоящият състав не констатира да са допуснати така твърдените процесуални нарушения. В частта, с която подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.129 от НК, въззивният съд подробно е обсъдил валидно събраните от първоинстанционния състав доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, като не се констатира да са направени отклонения от правилата на формалната логика или от действителното им съдържание. Вярно е, че в основата на фактическите изводи са поставени показанията на пострадалия, който в съдебната фаза на процеса законосъобразно е конституиран като частен обвинител и граждански ищец, но не отговаря на действителното положение, твърдението на защитата, че свидетелят не съобщава за нанесени му от подсъдимия удари с юмрук в устата. Изводите на окръжния съд относно надеждността на показанията на св.И. и възприемането им като достоверни не е направен произволно, а след внимателна и обоснована преценка на вътрешната им логичност и последователност. Следва да се посочи, че още първоинстанционният съд с основание е отказал да констатира каквито и да било противоречия в показанията на свидетеля - между депозираните на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие, което очевидно е възприето и от въззивния състав. Показанията на св.И. са получили подкрепа от - заявеното от св.Д. Н. и Т. К. по отношение на нараняванията по челото и изпитаните болки в областта на устата и зъбите, непосредствено след инцидента, както и от съдържанието на издадените през следващите два дни съдебно медицински удостоверения, съответно от 20 и 21.09.2016 г., относно общото здравословно състояние и зъбния статус на пострадалия. Посочените от св.И. факти кореспондират и със заключението на вещите лица по назначената съдебно медицинска експертиза относно вида и характера на установените телесни увреждания и механизма на тяхното причиняване. На тази основа касационният състав споделя възприетото становище на окръжния съд, че показанията на пострадалия в качеството му на свидетел не са повлияни от личната му заинтересованост от изхода на делото, с оглед конституирането му като частен обвинител и граждански ищец, поради което основателно те са поставени в основата на постановената осъдителна присъда. Изложените съображения обосновават и извода, че при постановяване на обжалвания съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, въпреки че въззивният съд е достигнал до различни правни изводи в сравнение с първоинстанционния. Няма основание да се възприеме и твърдението в жалбата, че това е станало в нарушение на чл.13, чл.14 и чл.15 от НПК, след като съдът е дал подробни отговори на доводите и възраженията на страните и е обсъдил обстойно всички доказателства, без да е направил превратно тълкуване, на което е да е от тях. При отсъствието на процесуални нарушения в процеса на формиране на вътрешното си убеждение въззивната инстанция, за разлика от първонистанционния съд, правилно е приложила материалния закон, като е ангажирала наказателната отговорност на подсъдимия по повдигнатото му по чл.129, ал.1 от НК обвинение. В допълнение към изложеното в мотивите, което се споделя изцяло от касационния състав, следва да се отбележи, че в случая е без значение от кой от получените два удара в областта на лицето са причинени констатираните съставомерни травматични увреждания на пострадалия. Тезата на защитата за причинена средна телесна повреда по непредпазливост или наличието на „случайно деяние” по смисъла на чл.15 от НК, очевидно вдъхновена от принципно неправилните разсъждения на първонистанционния съд, не може да бъде възприета. За субективната страна на деянието се правят изводи от осъществените обективни признаци, а в конкретния казус те сочат на умишлено причинена средна телесна повреда. Установените по делото факти, а именно - пристигането на 42 - годишния подсъдим в отдаденото му под наем помещение, след като той не го е освободил след изтичането на срока на сключения договор, прерастването на словесния конфликт във физическа саморазправа, нанасянето на няколко удара в главата сочат на извод за пряк умисъл за причиняване на средна телесна повреда. Според установената фактическа обстановка, сбиването не е инициирано от 68 – годишния пострадал, а той е бил нападнат от подсъдимия, повикан от работничките в пекарната, т.е. С. Т. сам с противоправното си поведение целенасочено се е поставил в основата на възникналото сбиване, а хващането на синджира му от страна на пострадалия и получените от самия Т. увреждания, изразяващи се в разстройство на здравето, неопасно за живота, следва да се възприемат като проява на защитна реакция от страна на св.И. спрямо осъществено срещу него нападение. В този смисъл, в рамките на възприетата от последната инстанция по същество фактология не може да бъде удовлетворена претенцията на защитата за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, както и за оправдаване на подсъдимия, тъй като не е реализирана някоя от хипотезите на чл.24, ал.1, т.1 от НПК. В касационната жалба на защитата липсват съображения за явна несправедливост на наложеното при условията на чл.54 от НК наказание от четири месеца лишаване от свобода, с прилагане на института на условното осъждане. Същевременно е оттеглена и жалбата на частния обвинител срещу наказателно-осъдителната част на присъдата, поради което и ВКС не дължи произнасяне в тази насока. Относно претенцията на гражданския ищец касационният състав намира, че не са налице основания за увеличаване размера на присъденото обезщетение, защото той е съобразен с изискванията на чл.52 от ЗЗД за справедливост. Въззивният съд е взел предвид всички обстоятелства, които са от значение за адекватната оценка на понесените от пострадалия неимуществени вреди, с които настоящият състав напълно се солидаризира. В жалбата и допълнението към нея не са посочени обстоятелства, които да не са били обсъдени от предходната инстанция. В този смисъл касационният съд счита, че определеният размер от 4 000 лв., съответства на възприетия в съдебната практика и е достатъчен да обезвъзмезди претърпените от И. болки и страдания от избиването на четири от зъбите му, без които е затруднено дъвченето и говоренето му. С оглед изложеното касационният състав счита, че жалбите се явяват неоснователни и направените в тях искания не могат да бъдат удовлетворени. На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати направените от частния обвинител и граждански ищец разноски в размер на 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция. По изложените съображения обжалваната присъда следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивна присъда № 73/12.06.2019 г., постановена по внохд № 68/2019 г. по описа на Окръжен съд - гр. Ямбол. ОСЪЖДА подсъдимия С. М. Т. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Д. Д. И. сумата от 500 /петстотин/ лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: