7 Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 1031/2012 год. Р Е Ш Е Н И Е № 336 гр.София, 16 юли 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 1031/2012 година Касационното производство е образувано по жалби от подсъдимия Х. И. С.,чрез упълномощен защитник,и от повереника на гражданските ищци П. Д. Д. и Л. С. Д. срещу решение № 60 от 7.ІІІ.2012 год. по внохд № 1163/2011 год. на Софийския апелативен съд. В жалбата от страна на защитника са изложени доводи,които да подкрепят соченото касационно основание по чл. 348,ал.1,т.2 НПК с искане за отмяна на решението и връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане. В жалбата от страната на гражданските ищци се възразява срещу справедливостта на присъдените им обезщетения за причинени неимуществени вреди с искане за изменяване на решението и увеличаване на обезщетенията ро размера на поисканите по 150 000 лв. В съдебно заседание защитникът и повереникът поддържат жалбите,които са подали,и всеки от тях счита за неоснователна жалбата на другия,докато представителят на ВКПр намира за неоснователни и двете жалби със заключение за оставяне на въззивното решение в сила. ВКС установи: С присъдата на първоинстанционния Софийски градски съд,постановена на 2.VІІІ.2011 год. по нохд № 4483/2009 год.,Х. И. С. е признат за виновен в това,че макар непълнолетен,но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,на 29.ІІІ.2008 год. в София е управлявал четириколесен мотор /АТВ/ СУЗУКИ ЛТ-А 700 ХК6 в нарушение на правилата за безопасно движение,залегнали в чл. 140,ал.1 ЗДП и в чл. 63,ал.2,т.2 от Правилника за приложение на този закон,довело до причиняването по непредпазливост смъртта на 22-годишния А. Л. Д. и средна телесна повреда на 18-годишния В. Д. Ш.,за което и на основание чл. 343,ал.4 във вр. с ал.3,б.”б”,предл. първо и чл. 63,ал.1,т.3 НК е осъден на 2 години лишаване от свобода.На основание чл. 66 НК лишаването от свобода е отложено от изтърпяване за срок от 5 години.В полза на П. и Л. Д.,родители на загиналия Ас.Л.Д.,са присъдени по 50 000 лв. за възмездяване на претърпяните от смъртта на сина им неимуществени вреди с отхвърляне претенциите на двамата до размера на по 150 000 лв. С обжалваното решение горната присъда е изменена,като подсъдимият е оправдан по обвинението в нарушаване правилото на чл. 140,ал.1 ЗДП и срокът,за който е отложено от изтърпяване лишаването от свобода,е намален на 3 години в съответствие с чл. 69,ал.1 НК. Жалбата от страната на подсъдимия е неоснователна. Неоснователно е твърдението,че въззивният съд е приел за установен нов факт,с което съществено се изменила обстоятелствената част на обвинението и,съответно,”правата на подсъдимия и неговата защита”.Този факт бил приетото от апелативния съд,че платното за движение,върху което е настъпило ПТП,било двупосочно,я самият факт бил необходим „на съда /според самия него/...да стигне до извода,дали е пресечена двойна непрекъсната линия на платното” с управлявания от подсъдимия АТВ.От цитираното в касационната жалба не става ясно,първо,кое е новото:че платното за движение,където насрещно са се движили подсъдимия и пострадалия е двупосочно,или че подсъдимият е пресякъл с управляваното от него возило начертана върху платното двойна непрекъсната линия.Предполага се новостта да е в първото обстоятелство,тъй като второто е установено при огледа на местопроизшествието,посочено е в заключението на автотехническата експертиза и в обвинителния акт,прието е за установено от първоинстанционния съд и по него изобщо не е имало възражения нито пред първата,нито пред втората инстанция.Щом е така,приетото от въззивния съд,че към деня на пътнотранспортното произшествие платното,където произшествието е настъпило,е било разрешено за движение и в двете посоки,изобщо не му е било необходимо „за...извода,дали е пресечена” двойната непрекъсната линия,с която е било маркирано платното за движение.Приемането на това обстоятелство,което действително е ново,с нищо не би могло и не се е отразило върху правото на подсъдимия да е наясно,в какво го обвиняват:управляване на нерегистрирано моторно превозно средство,нарушаване при това управление на забраната за застъпване и пресичане на начертана върху платното за движение двойна непрекъсната линия и причинна връзка между тези две нарушения и причиняването по непредпазливост смъртта на едно лице и средна телесна повреда на друго. Второто възражение в касационната жалба е срещу доказателствения анализ на въззивния съд при наличните противоречия,които се установяват в гласните доказателствени средства,и е също неоснователно.Твърди се от подсъдимия-чрез изготвилия жалбата защитник-че въззивният съд не е изложил съображения,защо не дава кредит на казаното от подсъдимия и подкрепящите обясненията му показания на свидетелите Й. П. и В. Ш.,че като „инстанция по същество”,въззивната „не е обсъдила,съпоставила и анализирала показанията на всички свидетели”,в които се „съдържат данни за относими обстоятелства”,а само изброила „имената” им;че от страна на апелативния съд е подходено „едностранно” като „е възприел само доказателства в подкрепа на обвинението”,които „не е съпоставил...с други такива,които го опровергават”.Цитираните доводи в подкрепа на обсъжданото възражение сочат на непознаване съдържанието на обжалваното въззивно решение,което от 6-тата до първия абзац на 9-тата страница е посветено единствено на анализ на доказателствените материали,обсъждане на противоречията в тях- между твърдяното от подсъдимия,Й.П. и В.Ш.,от една страна,и всички останали доказателствени материали,от друга-излагане на конкретни, подробни,обосновани и логични съображения в подкрепа на едни и отхвърлянето на други,които съображения не оставят никакво място за съмнение в действителната воля на съда. Все в подкрепа на възражението срещу качеството като цяло на дейността на въззивния съд във връзка с доказателствените източници и изведените въз основа на тях факти се твърди,че „в съобразителната част на въззивното решение буквално са пренесени мотивите от първоинстанционната присъда”.Това твърдение-неоснователно,защото е невярно-касационният съд не намира за необходимо изобщо да коментира,като предполага,че жалбоподателят е имал предвид друго въззивно решение с „буквално...пренесени” мотиви от друга първоинстанционна присъда. Неоснователно-отново защото е невярно-е твърдението на жалбоподателя за неизпълнение от въззивния съд на задължението му по чл. 339,ал.2 НПК,обратното на което следва от прочита на изложеното в постановения от този съд съдебен акт от втория абзац на л.9 до втория абзац вкл. на л.12,където се съдържа отговор и на оплакването за нарушаване правото на подсъдимия да представя,респ. да иска събирането на доказателства с отказът,”без съображения” от въззивния съд,да уважи искането за провеждане на следствен експеримент,направено от защитника на подсъдимия в съдебното заседание на 21.ІІ.2012 год. Не е основателна и жалбата от страната на гражданските ищци,родители на загиналия при пътнотранспортното произшествие А. Л. Д..Сред изложените в подкрепа на тази жалба доводи няма такива,които предходните две инстанции да не са взели предвид при определяне размера на дължимите обезщетения за причинените на П. и А. Д. неимуществени вреди.Макар претенциите им да са били завишени,ищците биха могли да разчитат на значително по-голямо обезщетяване за претърпяната загуба и всички последици от нея, ако не беше също тъй значителния принос на сина им за собственото му увреждане.Такъв принос изисква,с оглед правилото на чл. 51,ал.2 ЗЗЗ,намаляване при всички случаи на дължимата обезвреда затова и въззивният съд като е счел,че с уважаването на гражданските искове до по 50 000 лв. не е нарушен материалния закон,нито е допусната явна несправедливост,е постановил правилен и в тази част съдебен акт. С оглед на дотук изложеното и на основание чл. 354,ал.1,т.1 НПК,ВКС в състав от трето н.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 60 от 7.ІІІ.2012 год. по внохд № 1163/2011 год. на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: