Р Е Ш Е Н И Е
№ 287
гр. София, 15 септември 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети септември, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
МАЯ ЦОНЕВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА ПЕТКОВА и на прокурора от ВКС БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ, разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 893/2015 г. на ВКС, ІІІ н.о., и въз основа на данните по делото и закона, прие следното:
Производството е образувано по реда на Глава тридесет и трета от НПК, по искане на Главния прокурор на РБ на основание чл.422, ал.1,т.5 вр. с чл.348, ал.1,т.1 и т.2 от НПК и вр. с чл.420, ал.1 от НПК за възобновяване на НОХД №164/12 год. на Районен съд гр. Дупница и отмяна на определение по реда на чл.306, ал.1,т.1 от НПК, постановено по същото дело на 11.02.2015 год. В искането се твърди, че определението е постановено при съществено нарушение на закона и процесуалните правила тъй като в определението съдът не е изложил мотиви защо приема, че липсва основание за цялостно присъединяване на наказанието за престъплението по влязлата в сила присъда по нохд№164/12 год. на РС г.Дупница , извършено след като е осъден на лишаване от свобода по други влезли в сила присъда, но преди да изтърпи наказанията по тях.Съдът не е посочил към коя от тези присъди, в неизтърпяната й част се отнася постановеното присъединяване на наказанието по последната присъда.
Производството е образувано и по искане на осъдения М. Н. С., ЕГН: [ЕГН], на основание чл. 422, ал.1,т.5, вр. с чл. 420, ал.2 от НПК. В лично изготвеното от осъдения искане, назовано „молба” се претендира възобновяване на нохд № 164/2012 год. по описа на Районен съд гр. Дупница и отмяна на постановената присъда № 41 от 26.03.2014 год./ всъщност, иска се възобновяване на въззивното решение по внохд№351/14 год. на КОС, с което присъдата по цитираното от молителя дело е била потвърдена/. Осъденото лице изразява общо недоволство от осъждането му като твърди, че не е виновен по обвинението за престъплението по чл. 143, ал.1 от НК и претендира оправдаване без да сочи конкретни основания за допуснати нарушения във връзка с чл. 348 ал.1 от НПК и данни в тяхна подкрепа.
В съдебно заседание осъденият М. С. не се явява , редовно призован и не сочи уважителна причина за неявяване. Неговият процесуален представител - адв. С. К. от САК, назначена от ВКС за служебен защитник на осъдения съгл. чл. 94, ал.1,т.9 от НПК, поддържа искането за възобновяване като устно в пледоарията си и в писмени бележки заявява, че основанието по чл. 422, ал.1,т.5 от НПК е във връзка с нарушения по чл. 348, ал.1,т.1 и т.3 от НПК – нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието.Твърди, че установените фактически обстоятелства от предмета на делото в присъдата и решението сочат на несъставомерно деяние по чл. 143 от НПК, тъй като отношенията между осъдения С. и свидетеля Д. са гражданскоправни; С. не е упражнил принуда над Д., за да извърши разпореждане против волята си, тъй като свидетелят е действал съгласно уговорката със С. по договор за заем на цигари, които е следвало да върне; настояването на заемодателят пред заемополучателя да му върне вещта не е принуда, а акт на извършване на действие съгласно уговореното. Иска отмяна по реда на възобновяването и оправдаване на осъдения С. с прилагане на чл.24, ал.1,т.1 от НПК. Относно искането на Главния прокурор за отмяна на влязлото в сила определение от 11.02.2015 год. по нохд№164/12 год. на РС Дупница, защитата алтернативно претендира за основателност при положение , че съдът не уважи искането на осъдения за възобновяване на делото и не оправдае осъдения по обвинението за престъпление по чл. 143, ал.1 вр. с чл.26 от НК.
Представителят на ВКП поддържа искането и моли да бъде уважено по изложените в него съображения. По искането на осъдения дава заключение за неоснователност и оставянето му без уважение.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, СЛЕД КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА ЗА НАЛИЧИЕ НА ОСНОВАНИЯТА ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА ПОСОЧЕНИТЕ СЪДЕБНИ АКТОВЕ, ПРИЕ СЛЕДНОТО:
Искането на Главния прокурор/ подадено на 05.06.2015 год./ и искането на осъдения С. / подадено на 25.05.2015 год./ са допустими: подадени са от легитимирани лица по чл. 420 от НПК, в срока по чл. 421, ал.1 и ал.3 от НПК; с тях са атакувани подлежащи на възобновяване влезли в сила съдебни актове, непроверени по касационен ред – определение от 11.02.2015 год. по нохд № 164/2012 год. на РС гр. Дупница, респ. въззивно решение по внохд№ 351/14 тод. на Окръжен съд гр. Кюстендил, с което е потвърдена присъдата от 26.03.2014 год. по нохд № 164/2012 год. на РС гр. Дупница.
Разгледано по същество, искането на осъдения М. С. е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С присъда от 26.03.2014 год. по нохд № 164/2012 год. на РС гр. Дупница подсъдимият С. е признат за виновен за това, че през месец април 2010 год., до неустановена дата на месец юли 2010 година в Затвора – гр. Бобов дол ,при продължавано престъпление е принуждавал лишения от свобода Ц. С. Д. да извърши нещо противно на волята му - да дава кутии с цигари на С. като за това е употребил заплашване – заканвал му се, че „ще плати на други хора да го пребият или сам ще го пребие”, поради което и на основание чл. 143, ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 от НК, вр. с чл. 54 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип – затвор. По жалба от защитата на подсъдимия и по протест на прокурора е образувано по внохд № 351/14 год. на Окръжен съд гр. Кюстендил, по което с решение №7/ от 15.01.2015 год. присъдата е потвърдена.
Липсват твърдяните основания за отмяна по реда на възобновяването на въззивно решение по внохд№ 351/14 год. на Окръжен съд гр. Кюстендил, с което е потвърдена присъдата от 26.03.2014 год. по нохд № 164/2012 год. на РС гр. Дупница. Не са нарушени правилата за формиране на вътрешното убеждение на съдебните инстанции по фактите. Правилно установените фактически обстоятелства от предмета на делото законосъобразно са квалифицирани под признаците на престъплението по чл. 143, ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 от НК. От съвкупния анализ на събраните гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите Т., И., Н., М., К., както и от писмените доказателства фактите /индивидуални и групови жалби на лишени от свобода, вкл. и на свид. Д. срещу подс.С. за упражнявана принуда, за практикуваните търговия и лихварство в затвора/. Показанията на свид.Д. са проверени за достоверност с всички останали доказателствени източници и въз основа на този анализ безпротиворечиво е установено, че подс.С. в рамките на инкриминирания период от месец април до месец юли 2010 год. в Затвора гр. Бобов дол е заплашвал свид.Д. с физическа саморазправа, че ще го пребие сам или чрез други лица в затвора, ако не получи исканите от него съответен брой кутии или брой цигари. Установено е, че той непрекъснато е удвоявал поисканите количества /спр. показанията на свид.Т./ преценявайки, че свид.Д. не му се е „издължавал навреме” с цигари, както и упражнявал тези заплахи във всеки друг случай, когато подсъдимият е решавал, че свидетелят му ги дължи. Неоснователни са доводите на защитата на искателя, че инкриминираното поведение на подсъдимия, установено от доказателствените източници, не сочи на признаците на съставомерно деяние по чл. 143, ал.1 от НК, тъй като свид.Д. по своя воля и без принуда от подс. С. му е връщал цигари с лихва, дължими като взети от него в заем и поради наличието на гражданско правни отношения – договор за заем, поведението на подсъдимия нямало престъпен характер. Тази интерпретация на фактическите данни на обвинението е несъответна на данните по делото и на закона. Приетите за установени от показанията на свидетелите Т. и И. фактически обстоятелства, които са в резултат на личните им възприятия, разкрива поведението на подсъдимия за многократни закани срещу свид.Д., че „ще го пребие”, когато не му е предоставял поисканите цигари или когато подсъдимият е решавал, че трябва да му бъдат давани „с лихва”, опровергават тезата на защитата за доброволно поведение на страни по договор за заем на вещи. Същите свидетели са изяснили, че подс.С. еднолично е решавал кога е настъпвал моментът на издължаване от свид.Д. „с лихва, въпреки молбите им към подсъдимия да престане да заплашва Д.; в отговор подсъдимият заявявал, че „знае какво прави, че „има десетгодишна присъда и си поемал отговорността” и пр. Установеното от свидетелката Т., че тя му е осигурявала на Д. в затвора големи количества цигари за да го спаси от заплахите на подс.С.. При тези данни верен е изводът на съдебните инстанции, че отношенията между подсъдимия и свидетеля Д. нямат характер на формирани по свободна воля помежду им договорни гражданско правни отношения по договор за заем на вещи. Правилен е изводът на първата и въззивна инстанции, че върху психиката на свид.Д. е било въздействано неправомерно от подс.С. да предприеме определено поведение спрямо него , което не е формирано чрез собствената свободна воля на свид.Д.; всеки път, за получаването на цигарите подсъдимият е употребявал на заплаха, изразена в изричането на заплашителни изрази за нарушаване на телесната неприкосновеност на свид.Д. като способ за мотивирането му да изпълнява чуждата воля и извършва значимо за подс.С. поведение.
За възникване на отговорността на дееца за принуда по чл. 143 от НК не е от значение в какво точно се изразява фактическото или юридически значимото за дееца поведение от пострадалия, предприето в резултат на въздействието върху волята му и дали са настъпили други неблагоприятни последици за пострадалия, освен намесата върху способността на жертвата свободно и по своя воля да взима решения за поведението си, поради което посегателството е насочено срещу личността, а не против други правно защитени блага като напр. собствеността на пострадалия.
Законът е приложен правилно както с извода за наличие на съставомерните елементи от обективната и субективна страна на състава на принудата, така и с извода, че инкриминираното поведение сочи на извършени нееднократно във времето деяния, осъществяващи всеки път състава на престъплението по чл. 143,ал.1 от НК, които деяния в тяхната цялост притежават и признаците на продължавано престъпление по чл. 26, ал.1 и ал.6 / по арг. за прот./ от НК по отношение личността на едно и също лице – свид.Д..
Несъстоятелно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия С. наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода. Преценката на съдилищата относно индивидуализацията на наказанието е обхванала всички относими и значими за определяне на отговорността на подсъдимия обстоятелства по чл. 54 от НК и правилно наказанието е определено при превес на смекчаващите вината; основателно е отчетен дългият период от време от извършване на деянието, до постановяването на присъдата; съотношението между сравнително невисоката степен на обществена опасност на конкретното деяние, предвид вида и степента на принудата, спрямо завишената степен на обществена опасност на дееца - многократно осъждан за различни престъпления от общ характер.
При тези изводи съставът на ВКС прие, че няма основание за нарушаване на стабилитета на влезлия в сила съдебен акт – въззивно решение по внохд№351/14 год. на ОС гр. Кюстендил, с което е потвърдена присъда по нохд№164/12 год. на РС гр. Дупница и искането по чл. 422, ал. 1, т.5, вр. с чл. 348, ал. 1,т.1 и т. 3 от НК на осъдения следва да се остави без уважение.
Разгледано по същество, искането на Главния прокурор Е ОСНОВАТЕЛНО.
С определение от 21.04.2010 год. по чнд№343/2009 год. на РС Кюстендил на основание чл. 306, ал.1,т.1 от НПК е извършено групиране на наказанията на осъдения М. Н. С., наложени му по влезли в сила присъди /респ. определения за решаване на делото със споразумение/, постановени по двадесет и осем наказателни общ характер дела. С решение от 18.04.2011 год. по ВНЧД № 122/2011 г. на Кюстендилския окръжен съд, образувано по жалба от подсъдимия С., е отменено определението от 21.04.2010 год. по чнд №343/2009 год. на РС Кюстендил в частта относно приложението на чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 НК и чл. 24 от НК и вместо това е извършено ново групиране на наказанията от формирането на две отделни съвкупности , както следва:
На основание чл. 25 вр. чл. 23 от НК е определено общо най- тежкото наказание на осъдения от една година и осем месеца лишаване от свобода между наложените му наказания по следните дела: НОХД№1699/08г., НОХД №1580/08г., НОХД №1896/08г., НОХД №1805/08г., НОХД №153/09г., НОХД №247/09г., НОХД №401/09г., НОХД №380/09г., НОХД №406/09г. и НОХД № 407/09г., всички на Кюстендилския РС като на основание чл. 24 НК определеното общо наказание е увеличено с шест месеца като осъденият да изтърпи по тази съвкупност общо наказание от две години и два месеца лишаване от свобода при строг режим в затворническо заведение от закрит тип;
На основание чл. 25 вр. чл. 23 от НК е определено общо най- тежкото наказание от една година и единадесет месеца и двадесет дни на осъдения С. между наложените му наказания по следните дела : НОХД № 555/09г., НОХД № 471/09г., НОХД № 396/09г., НОХД № 620/09г., НОХД № 589/09г., НОХД № 658/09г., НОХД № 674/09г., НОХД №805/09г., НОХД № 950/09г., НОХД № 608/09г., НОХД № 508/2009 г., НОХД № 556/2009 г., НОХД №554/2009г., НОХД № 777/2009 г., НОХД № 669/2009 г., НОХД № 657/2009 г. и НОХД № 1002/2009 г., всички на Кюстендилския РС като на основание чл.24 от НК общо най-тежкото наказание е увеличено с 6 шест месеца или общото наказание за изтърпяване по тази съвкупност е от две години пет месеца и двадесет дни при строг режим, в затворническо заведение от закрит тип като в останалата част определението по НЧД №343/2009г. по описа на Кюстендилски РС е потвърдено.
Въззивното решение от 18.04.2011 год. по внчд № 122/2011 г. на Кюстендилския окръжен съд е влязло в сила на същата дата като неподлежащо на последващо обжалване. С присъда №41/26.03.2014 го. По нохд№164/2012 год. на РС гр. Дупница, потвърдена с въззивно решение №7/15.01.2015 год. по внохд№351/14 год. на ОС гр. Кюстендил, влязла в сила на 15.01.2015 год., подсъдимият С. е признат за виновен за престъпление по чл.143, ал.1,вр. с чл.26 от НК и вр. с чл.54 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода при режим „строг”, в затворническо заведение от закрит тип. Съгласно приетото за установено по делото, деянието е извършено за времето от м. април до неустановена дата на м. юли 2010 година по време на изтърпяване от С. наказание „лишаване от свобода”, наложено му по друга влязла в сила присъда, деянието по която попада в една от двете съвкупности, по които с въззивното решение от 18.04.2011 год. по внчд № 122/2011 г. на Кюстендилския окръжен съд му е определено съответно общо най-тежко наказание.
Проверката по делото показа още, че под описния номер на приключилото нохд№164/2012 год. на РС гр. Дупница е било образувано по реда на чл. 306, ал.1,т.1 от НПК, вр. с чл. 27 от НК за присъединяване на наказанието лишаване от свобода/ изцяло или отчясти/ от шест месеца за престъплението по чл. 143, ал.1,вр. с чл.26, ал.1 от НК към неизтърпяваната част от наказанието, което осъденият е търпял по време на извършването на деянието по нохд №164/12 год. на РС гр. Дупница. Проверката на протоколното определение № 130/ от 11.02.2015 год. по нохд№164/2012 год. на РС гр. Дупница показа, че съдът е допуснал пропуски в процесуалната дейност по събиране и оценката на доказателствата, в резултат на която е допуснал неправилно приложение закона. Не е изследвано от съда по кое от делата по двете формирани съвкупности от престъпления осъденият е изтърпявал наказанието лишаване от свобода, когато е извършил престъплението по нохд №164/12 год. на РС Дупница. От мотивите на определението е видно, че съдът неправилно е посочил априори неизтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода”, към което се присъединява новото наказание като наказание, определено по вчнд №122/11 год. на Окръжен съд Кюстендил, което дело обаче съдържа производство за групиране на наказанията по 28 осъждания, разпределени в по две отделни съвкупности, по които са определени две различни по размер общо най-тежки наказания „лишаване от свобода”, чието изпълнение е започнало в различни периоди от време. Неправилно не е конкретизирано в мотивите на определение №130/ от 11.02.2015 год. по нохд№164/2012 год. на РС гр. Дупница по коя от съвкупностите С. е изтърпявал определеното му общо най-тежко наказание по време на извършването от него на престъплението по нохд№164/12 год. на РС Дупница. Не е установена съответната неизтърпяна част от изтърпяваното от него наказание към времето на извършване на деянието по нохд№164/12 год. на РС Дупница. Не са съобразени изчерпателните данни от подробната справка, съгласно писмо №ЗД90/2013 от 10.02.2015 год. на МП ГД ”ИН”- Затвора Бобов дол, за правното положение на С.. От нея е било видно, че началото на изпълнението на наказанието по първата съвкупност е било от 05.02.2009 год., а краят е на 20.03.2011 год. и следователно този период е обхващал и периода на извършване на деянието по нохд№164/12 год. на РС Дупница от м. април до м.юли 2010 год. Съдът е бил длъжен в производството за присъединяване на наказанията да отчете тези фактически данни, както и да има предвид, че неизтърпяната част от наказанието по предходната присъда/ респ. определеното общо най-тежко наказание по съвкупност/ в хипотезите на чл. 27 от НК се определя към времето на извършване на престъплението, за което деецът е осъден на лишаване от свобода за деянието, извършено по времето на изпълнението на предходното наказание. В мотивите и в диспозитива на определението няма уточнение на правно релевантните обстоятелства, очертани в хипотезата на чл. 27 , ал.1 от НК; не е изяснено какъв е бил остатъкът от неизтърпяната част на наказанието, към която е следвало да се прибави новото наказание; няма каквито и да било разсъждения - анализ и изводи защо е присъединена само част от новото наказание, а не цялото по размер наказание. Императивът на закона и утвърдената съдебна практика в Постановление № 2 от 27-29.IV.1970 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с постановление № 6 от 12.IV.1983 г. и с постановление № 7 от 26.VII.1987 г. по въпросите на престъпленията, извършени при рецидив, изискват от решаващия съд при прилагане на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 НК размерът на неизтърпяното наказание по чл. 27 НК да се определя към момента на извършване новото престъпление, независимо че към периода на производството по делото предходното наказание към което се присъединява последващото наказание може и да е изтърпяно/ в този случай този срок ще се приспадне при присъединяването на наказанията/. Съдът винаги следва да изложи съображения защо приема да се присъедини част или цялото наказание „лишаване от свобода”по новата присъда, респективно защо не следва да се постанови цялостното му присъединяване. Излагането на съображения в тази насока е необходимо, за да е ясна волята на съда взети ли са предвид всички обстоятелства, които имат значение за индивидуализацията на наказанието. Трябва да се припомни на решаващите съдилища, че преценката за частично или цялостно присъединяване на новото наказание „лишаване от свобода” в конкретната хипотеза на т.н. общ рецидив е изцяло в дискрецията на съда. Независимо дали наказанието „лишаване от свобода” по новата присъда императивно подлежи на цялостно присъединяване в хипотезата на чл. 27, ал.2 от НК, съдът и в хипотезата на чл. 27, ал.1 от НК може да приложи не само частично, но и цялостното му присъединяване към неизтърпяната част от предходното наказание. Възможността за цялостно присъединяване на новото наказание е винаги налице, когато конкретната степен на обществена опасност на дееца, предвид съдебното му минало, е завишена и данните за обществената опасност на деянието и дееца за извършеното ново престъпление налагат необходимостта от ефикасно постигане на целите на наказанието. Основателни са съображенията в искането на Главния прокурор, че съдът е трябвало да прецени необходимостта от цялостно присъединяване на новото наказание предвид многократните осъждания на С., а неизтърпяният остатък от наказанието, наложено по първата съвкупност е следвало да се определени към момента на довършване продължаваното престъпление по нохд№164/12 год. на КОС – м. юли 2010 година, а не към момента на решаване по делото по основателността на приложението на чл. 27 от НК , вр. чл.306, ал.1,т.1 от НПК.
Въз основа на тези изводи, съставът на ВКС намира за основателно по чл.422, ал.1,т.5,вр. с чл.348, ал.1,т.1 и т.2 от НПК искането на Главния прокурор за отмяна по реда на възобновяването на атакуваното определение, поради което и съгласно чл. 426 и чл. 425, ал.1,т.1 от НПК
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД №164/12 год. на Районен съд гр. Дупница само в частта относно постановеното по реда на чл. 306, ал.1,т.1 от НПК, вр. с чл. 27 от НК определение от 11.02.2015 год. по същото дело И ВРЪЩА ДЕЛОТО във възобновената част за ново разглеждане от същия съд в друг състав, в стадия на съдебното заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО искането на осъдения М. Н. С., ЕГН: [ЕГН] за възобновяване на внохд№351/14 год. на Кюстендилския окръжен съд и за отмяна на потвърдената по това дело присъда № 41 от 26.03.2014 год., постановена по нохд № 164/2012 год. по описа на Районен съд гр. Дупница.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: