Р Е Ш Е Н И Е № 80 гр. София, 30 януари 2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ СВЕТЛА БУКОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора РОСИЦА СЛАВОВА, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1120 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК. Образувано по жалба на подсъдимия А. Я., чрез защитника адв.И. И., против въззивно решение № 162/28.08.2023 г., постановено по внохд № 227/2023 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. В жалбата са наведени касационните основания по чл.348, ал.1, т.2 и т.3 от НК. Посочено е, че с отказа да се назначи ландшафтна експертиза, която да даде заключение възможно ли е по външни белези процесната могила да се определи като насипна и изкуствена такава, е допуснато съществено нарушение на правото на защита, като не е изяснена възприетата фактическа обстановка и е останало недоказано наличието на пряк умисъл за извършване на престъплението, още повече че в протокола за „опис на местопроизшествието“ отсъствала извадената от изкопа пръст, което доказвало, че подсъдимият не бил копал, а само преместил шумата и рохкия първи слой от наличната от преди това яма. Наложеното наказание лишаване от свобода, чието изпълнение макар да е отложено, било явно несправедливо, а глобата извънредно огромна, тъй като това представлявало атака срещу подсъдимия, която целяла да го дискредитира като осъден иманяр, който е заплаха за обществото. Претендира да се отмени въззивното решение, като делото се върне за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения или да се намали наложеното наказание. Подсъдимият А. Т. Я. и защитникът адв.И. не са явяват в съдебно заседание, редовно призовани. Представителят на Върховна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С присъда № 7/24.02.2023 г., постановена от Окръжен съд - Хасково по нохд № 543/2021 г. подсъдимият А. Т. Я. е признат за виновен в това, че на 18.07.2019 г. в землището на с. Текето, община Хасково, чрез използване на технически средства - кирка, две лопати и метална кофа с въже, не по установения от закона ред е извършил изкопни работи на територията на недвижима културна ценност - надгробна могила със статут на културна ценност с категория от национално значение, по смисъла на чл.146, ал.3 от ЗКН, въведена в Автоматизираната информационна система „Археологическа карта на България“ с регистрационна карта от 23.03.1997 г., поради което и на основание чл.277а, ал.3 вр. с ал.2 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лв. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата съдът се е разпоредил с приложените по делото веществени доказателства, а на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени и направените разноски. По жалба на защитника е образувано внохд № 227/2023 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. С постановеното по делото решение, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.338 от НПК, е потвърдена изцяло първонистанционната присъда. Извършената касационна проверка на атакувания съдебен акт недвусмислено показва, че въззивният съд не е допуснал визираните от касатора пороци, изразяващи се в непълнота на доказателствената съвкупност при формиране на вътрешното му убеждение. Няма как да се сподели основното възражение в жалбата, че са нарушени правилата на доказване, поради отказа да се назначи ландшафтна експертиза. Защитаваната от страна на подсъдимия теза, че процесната надгробна могила представлява естествено възвишение, натрупано вследствие на природните явление и съобразно неговите субективни усещания видимо не се различава от такава, изградена от съзнателна човешка дейност в миналото, напълно се опровергава от изготвеното на досъдебното производство, прието в хода на съдебното следствие и неоспорено от страните, заключение на в.л. Л.. Експертът археолог е категоричен, че процесната недвижима културна ценност визуално се откроява от геоморфологията на околния терен дори и за неспециалисти, тъй като е със значителни размери - с приблизителна площ от около 2 дка, с ясно изразен полусферичен силует, не е хълм, не е възвишение. Тя е част от могилен некропол, като най-близката друга е на около 100 м. от нея, а в землището на с. Текето има общо над 20 такива, който ансамбъл представлява Тракийски династичен център, най-вероятно от 5-ти век. Правилно предходните инстанции са приели, че по силата на разпореждане на Министерски съвет № 1711/22.10.1962 г. всички могили са обявени за паметници на културата с национално значение, а процесната е проучвана през 1984 г., като през 1997 г. е била съставена регистрационна карта, чрез която е включена в АИС „Археологична карта на България“. При така обективно установената доказателствена основа, не само следствие на научното становище, но и поради наличието на достатъчно гласни и писмени доказателства, не може да се приеме, че с неназначаването на исканата от защитата експертиза е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да обосновава отмяната на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Същевременно експертизата е само един от способите на доказване, като процесният случай не касае нито една от хипотезите, налагащи задължително експертно изследване, по смисъла на чл. 144, ал. 2 от НПК. Неоснователно се явява и напълно бланкетно ангажираното в жалбата касационно основание за явна несправедливост на наложеното наказание. В случая освен изразеното от подсъдимия несъгласие, че определената комплексна санкция е извънредно завишена, тъй като не отговаря на стореното от него, не са посочени други доводи в подкрепа на заявеното касационно основание, които да бъдат предмет на обсъждане от настоящия състав. В тази връзка, следва само да се отбележи, че индивидуализираното при условията на чл. 54 от НК наказание от една година лишаване от свобода, отложено за изпълнение с изпитателния срок от три години и глоба от 5 000 лв., са в минималните предвидени в закона размери и се явяват съответни на тежестта на деянието, съобразени са с личността на дееца и с целите по чл. 36 от НК, поради което не се налага тяхната корекция чрез намаляването им. По изложените съображения въззивният съдебен акт следва да се остави в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 162/28.08.2023 г., постановено по внохд № 227/2023 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: