Р Е Ш Е Н И Е №368 София, 21 септември 2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Кети Маркова при секретар Иванка Илиева и с участието на прокурор от ВКП – Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Фиданка Пенева наказателно дело № 340/2010 г. Касационното производство е образувано по две жалби – 1. от защитника на подсъдимия З. З. – адвокат К. К. от Бургаски АК и 2. от подсъдимия М. С., чрез пълномощника му адвокат К. К. от същия АК, срещу въззивно решение № 44/13.04.2010 година, по в н о х д № 21/2010 година по описа на Бургаски апелативен съд. В жалбата на първия защитник е въведено касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК за допуснато нарушение на закона, с твърдението, че неговият подзащитен е признат за виновен по несъставомерно обвинение. По- конкретно възразява срещу това, че му е повдигнато обвинение за нарушения на длъжностната характеристика, които не му вменяват задължения да следи кой и кога влиза в периметъра на работното помещение. Иска да бъде оправдан от касационната инстанция, на основание чл. 24 ал. 1, т. 1 НПК. От съдържанието на жалбата може да се изведат и аргументи в подкрепа на касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК – допуснати съществени процесуални нарушения. В жалбата на защитника на втория подсъдим - С. е въведено само касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК, с твърдения за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като въззивният съд не е дал отговор на възражението, че същият е бил признат за виновен и осъден за това, че е нарушил отменен нормативен акт, които е бил в сила към момента на деянието /Наредба № 3/14.05.1996 г./, без да се отчете обстоятелството, че същият е бил отменен към момента на постановяване на обжалвания съдебен акт /Наредба за отмяна на Наредба № 3/14.05.1996 г. за инструктажа на работниците и служителите по безопасност и хигиена на труда и противопожарната охрана, издадена от Министъра на труда и социалната политика и обнародван в ДВ бр. 1/5.01.2010 г./. В жалбата се прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Пред касационната инстанция първият жалбоподател З., редовно призован, не се явява. Представлява го редовно упълномощения адвокат К. К. от Бургаския АК, който поддържа жалбата, както устно, така и с писмена защита, в която са възпроизведени доводите от касацинната жалба. Направено е безалтернативно искане за оправдаване на подсъдимия З., тъй като деянието му не съставлява престъпление, на основание чл. 354 ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 24 ал. 1, т. 1 НПК. Вторият жалбоподател и неговият защитник, редовно призовани не се явяват. Прокурорът от ВКП излага доводи за процесуална недопустимост на касационната жалба подадена и подписана от защитника К. К. поради това, че въззивната жалба на същия защитник е била оттеглена от неговия упълномощител - подсъдимия З.. Дава заключение за прекратяване на касационното производство, тъй като въззивното решение е влязло в сила. Позовава се на процесуална недопустимост на касационната жалба. поради това, че е недопустимо „прескачащо” сезиране на касационната инстанция. Върховният касационен съд, в рамките на пределите на касационната проверка по чл. 347 ал. 1 и 2 НПК, за да се произнесе, съобрази следното: По касационната жалба на защитника на подсъдимия З.: С присъда № 155/15.12.2009 година постановена по н о х д № 338/2008 година по описа на Бургаския окръжен съд, подсъдимият С. и З. са признати за виновни, поотделно, в това, че на 16.05.2007 година в гр. П. на бетонова база собственост на „А. С.” ООД, в качеството им на оператори на станция за размесване на бетон, по непредпазливост са причинили смъртта на И. П., поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, в нарушение на чл. 13 и 18 ал. 2 от Наредба № 3/14.05.1996 г. за инструктажа на работниците и служителите по хигиена на труда и противопожарна охрана; чл. 281 ал. 1 от КТ и т. 2, 3 и 6 от длъжностната характеристика, по отношение на подсъдимия С. и т. 2, 3 и 6 от длъжностната характеристика, по отношение на подсъдимия З.. За престъпление по чл. 123 ал. 1 НК, на първия подсъдим му е наложено наказание четири месеца лишаване от свобода, условно с тригодишен изпитателен срок, а на втория – три месеца лишаване от свобода, условно, при същия изпитателен срок. Със същата присъда двамата жалбоподатели са признати за невиновни по обвинението в това, първият да е допуснал нарушение на чл. 18 ал. 3 от цитираната наредба и чл. 164 ал. 3, т. 2 и чл. 191 ал. 2 от Наредба № 7/23.09.1999 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване и т. 1, 4 и 5 от длъжностната му характеристика, както и чл. 29 ал. 1 и чл. 30 от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения. По отношение обвинението спрямо втория подсъдим и жалбоподател – З., той е бил оправдан относно нарушението на чл. 164 ал. 3, т. 2 и чл. 191 ал. 2 от Наредба № 7/23.09.1999 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване и т. 1, 4 и 5 от длъжностната му характеристика, както и чл. 29 ал. 1 и чл. 30 от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения. Двамата жалбоподатели са осъдени за заплатят разноските по делото. Третият подсъдим по делото – С. Г. е бил признат за невиновен по обвинението в престъпление по чл. 123 ал. 1 НК и бил оправдан от първата инстанция, което е било потвърдено от въззивния съд, след разглеждането на протеста на прокурора по отношение само на този подсъдим. При проверката по делото се установи, че въззивното производство пред Бургаския апелативен съд е образувано по протест на прокурора и две жалби изготвени и подписани от защитниците на подсъдимите С. и З. – адвокатите К. К., като пълномощник на С. и адвокат К. К., като пълномощник на З.. След постъпване на последната жалба в първостепенния Бургаски окръжен съд, на 18.12.2009 година, с нарочна писмена молба изходяща и подписана от подсъдимия З. З., постъпила в Б. на 7.01.2010 година, въззивната жалба на защитника К. била оттеглена. В тази молба подсъдимият изрично е заявил, че е доволен от постановената присъда, не желае да я обжалва и поради това оттегля подадената от адвоката му К. К. въззивна жалба. Тази молба била администрирана от съдията - докладчик по делото в Б. и с резолюцията „По компетентност на Б., за произнасяне по чл. 326 НПК” била изпратена на въззивния съд. Пред последния било образувано на 4.02.2010 година в н о х д № 21/2009 година, с разпореждане с което е разпоредено призоваването на подсъдимия З. като жалбоподател, както и неговият упълномощен защитник – адвокат К.. Видно от списъка за призоваване двамата жалбоподатели и упълномощените им защитници са били редовно призовани за 9.03.2010 година. Първото открито съдебно заседание е проведено на тази дата, като подсъдимия З. не се явил, а неговият защитник К. е участвал като страна във второинстанционното производство и пледирал за уважаване на подадената от него /защитника/ въззивна жалба, въпреки молбата за оттеглянето й от З.. Установи се и това, че въззивният съд не се е произнесъл по молбата за оттегляне на въззивната жалба подадена и подписана от подсъдимия З., на основание чл. 326 НПК. В пледоарията си пред втората инстанция, неговият защитник К., освен че поддържал поддадената от него жалба, се позовал и на становището на представителя на публичното обвинение пред първата инстанция, който оттеглел обвинението срещу доверителя му – /вж л. 38 от въз. п-во - Видно от протокола от съдебното заседание пред Б. от 15.12.2009 година, л. 209 и 210, прокурорът не е оттеглил, а по-точно не е поддържал обвинението срещу З. и е направил искане за оправдаването му./ Адвокат К. направил безалтернативно искане пред въззивната инстанция за оправдаване на З., след служебна проверка и анализ на доказателствата по делото, относно фактите установени пред първоинстанционния съд. Видно от съобразителната част на атакуваното решение, въззивният съд всъщност се е произнесъл по процесуалното действие по оттегляне на жалбата от подсъдимия З., чието оправдаване се иска, тъй като първо е приел, че въззивната жалба е отеглена и на второ място се е произнесъл по отговорността на подсъдимия З., служебно, така както изисква чл. 314 НПК. Поради това, от една страна процесуалният недостатък – липса на произнасяне по реда на чл. 326 НПК, следва да се третира като процесуално нарушение, което не е съществено и не може да послужи като основание за отмяна на въззивното решение. От друга, относно процесуалната допустимост на касационната жалба подадена от защитата на подсъдимия З., обаче, следва да се приеме като законосъобразно заключението на прокурора пред касационната инстанция, с което се поддържа тезата за процесуална недопустимост на касационната жалба. поради това, че е недопустимо „прескачащо” сезиране на касационната инстанция. Настоящият състав намира, по аргумент за обратното /вж. чл. 324 ал. 2 НПК/, че за разлика от защитника, подсъдимият може валидно да оттегли жалбата, дори и когато е подадена от защитник, тъй като последният е действал в рамките на пълномощията дадени му от подсъдимия. Затова, въпреки пълноценното участие на процесуалния представител на подсъдимия З. във второинстанционното производство и произнасяне от страна на въззивния съд по жалбата му, с уговорката, че това прави служебно, не поражда съмнение за процесуалната оценка на въззивния състав по отношение валидността на оттеглянето на жалбата направено само от подсъдимия. Поради изложеното, защитникът на подсъдимия З. няма право на касационна жалба, а подадената е процесуално недопустима, което е основание за оставянето й без разглеждане и прекратяване на касационното производство в тази част. Последното не лишава подсъдимия от правото му да иска проверка на въззивното решение по реда на глава тридесет и трета НПК „Възобновяване на наказателни дела.” Жалбата на подсъдимия С. е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. При проверката се установи, че наистина в нарушение на изискването по чл. 339 ал. 2 НПК, въззивният съд не е дал отговор на едно съществено възражение на защитника на този подсъдим, относно това, че той е признат за виновен за допуснато нарушение на нормативен акт, който към момента на разглеждане на делото пред втората инстанция е бил отменен. Възражението е съществено поради бланкетния характер на наказателната норма по чл. 123 ал. 1 НК. Освен това другият нормативен акт, включен в тази норма е Кодекса на труда и по-конкретно чл. 281 ал. 1 КТ, който по своя характер също е бланкетен, тъй като в ал. 5 на чл. 281 КТ е предвидено с наредба на министъра на труда и социалните грижи да се регламентира именно дейността свързана с инструктажа на работниците и служителите. Видно от § 3 от отменената Наредба № 3/1996 година /вж л. 195 от приложенията/ е била издадена на основание чл. 276 КТ, озаглавен „Нормативни актове, единни и отраслови правила”. Сега действащият нормативен акт, който урежда същата материя свързана с условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд е Наредба № РД – 07 – 2/16.12.2009 г. и е издадена от министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 281 ал. 5 КТ. Тази наредба е в сила от 1.01.2010 г. /вж ДВ бр. 102/22.12.2009 година/ от която дата е в сила и наредбата за отмяна на включената в обвинителния диспозитив Наредба № 3/1996 г., /вж. ДВ бр. 1/5.01.2010 г./ Когато в новия нормативен акт се урежда същата материя като тази в отменения и отново се създават задължения за субекта на правно регламентираната дейност, следва да се приеме, че е налице изменение в нормите част от бланкетния диспозитив на наказателния закон, в случая – чл. 123 НК. Липсата на отговор на обсъжданото възражение във въззивното решение, в конкретния случай не е съществено процесуално нарушение, тъй като не е рефлектирало върху правото на защита на подсъдимия С.. Съгласно посоченото по-горе и задължителните указания в т. 2, б. „в” от Постановление на Пленума на ВС № 1/1983 г. изрично е предвидено, че правилото за действието на по-благоприятния закон по чл. 2 ал. 2 НК не се отнася до случаите на изменение на правилата, които запълват бланкетната наказателна норма. За отговорността на дееца има значение само и единствено правилото, което е било в сила при извършването на деянието. Поради това, че допуснатото нарушение на процесуалните правила – чл. 339 ал. 2 НК, не е съществено, не е налице основание за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1,т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на защитника на подсъдимия З. З., адвокат К. К. срещу въззивно решение № 44/13.04.2010 г. по в н о х д № 21/2010 г. на Бургаски апелативен съд и прекратява касационната производство по тази жалба. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 44/13.04.2010 година, по в н о х д № 21/2010 година по описа на Бургаски апелативен съд, в частта, с която е потвърдена присъдата на Бургаски окръжен съд по отношение на подсъдимия М. Д. С. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: