Р Е Ш Е Н И Е № 123 София, 30 юни 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. девети юни .………………........... 2017 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Красимир Харалампиев .................... ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ............................... .. Лада Паунова ...................................... при секретар .. Илияна Петкова ..................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Антони Лаков .............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ..................................... НОХД № .. 502 .. / .. 2017 .. г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК – възобновяване на наказателни дела, с основание по чл. 422, т. 5 от НПК. В срок е постъпило искане от осъдения Р. М. С. за възобновяване на ВНОХД № 13/2017 г. по описа на Пловдивския апелативен съд (ПАС) и отмяна на постановеното по него решение № 43 от 13.02.2017 г., с което е изменена присъда № 53 от 17.11.2016 г., постановена по НОХД № 514/2016 г. по описа на Старозагорския окръжен съд (СтОС), както и отмяна на същата и връщане на делото за ново разглеждане на досъдебното производство. С присъдата е реализирана наказателната и гражданската отговорност на С. за извършени престъпления по чл. 150, ал. 1 от НК и по чл. 116, ал. 1, т. 8, пр. 2, вр. чл. 115 от НК. Оспорва се авторството на престъпните посегателства. Искането се поддържа в съдебно заседание от подсъдимия и неговия защитник. Развиват се доводи, свързани с основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК – допуснати съществени процесуални нарушения. Прокурорът счита, че при разглеждане на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения и наложените наказания не са явно несправедливи, поради което искането е неоснователно. Пледира същото да се остави без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, материалите по делото, постъпилото искане, сочените основание и доводи и обсъди становищата на страните, намира следното: Производството е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, след като С. изцяло е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти (съдебен протокол от открито заседание, проведено на 17.11.2016 г., стр. 5 – стр. 6). Във връзка с това признание и извършена проверка, че същото се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, СтОС е признал С. за виновен в това, че на 04.03.2016 в [населено място], е извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на К. Г. Д. – осемдесет и пет годишна, чрез употреба на сила, поради което и на осн. чл. 150, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК го е осъдил на ДВЕ години и ОСЕМ месеца лишаване от свобода. Признал е за виновен С. и в това, че по същото време и на същото място, с цел да прикрие престъплението по чл. 150, ал. 1 от НК, умишлено е умъртвил Д., поради което и на осн. чл. 116, ал. 1, т. 8, пр. 2, вр. чл. 115 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК го е осъдил на ДЕСЕТ години и ОСЕМ месеца лишаване от свобода. На осн. чл. 23, ал. 1 от НК е наложил на С. едно общо наказание в размер на ДЕСЕТ години и ОСЕМ месеца лишаване от свобода, търпими при първоначален строг режим. Съдът е зачел предварителното задържане на С.. Произнесъл се е по веществените доказателства. Осъдил е С. да заплати на гражданския ищец Д. Ж. П. 30 000.00 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени му с престъплението по чл. 116, ал. 1, ал. 1, т. 8 от НК, както и направените по делото разноски в размер на 2 000.00 лв., като е отхвърлил гражданския иск в останалата му част до сумата от 200 000.00 лв., като недоказан. Произнесъл се е по държавната такса и направените по делото разноски. По жалба на гражданския ищец П. е образувано въззивното производство (жалбата на подсъдимия е върната, като неотговаряща на изискванията на закона и същата не е приведена в съответствие в указания от съда срок). С решението си ПАС е изменил присъдата в гражданската и част, като е увеличил размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на гражданския ищец П. от 30 000.00 лв. на 50 000.00 лв. и съответната държавна такса от 1 200.00 лв. на 2 400.00 лв. Потвърдил е присъдата в останалата и част. При настоящата проверка по искането на осъдения се констатира, че предходните инстанции обстойно са съпоставили направеното от С. признание по залегналите в обвинителния акт факти със събраните на досъдебното производство доказателства, уличаващи го в извършените престъпления. Констатирали са процесуалната доброволност на направеното признание, като по делото отсъстват каквито и да е било индиции за съглашателство между защитата на осъдения и съдебния състав за „по-бързо приключване на делото“, възприемайки законосъобразност на диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие. Установявайки противоположните изявления на С. по време на досъдебното производство за пълно отричане на извършеното от него, съответно направените подробни самопризнания не само пред органа на досъдебното производство, но и пред съдия по реда на чл. 222 от НПК в присъствието на защитник, инстанциите по фактите задълбочено са обсъдили твърденията за насилствено изтръгнати самопризнания и възможността други лица да са съпричастни към блудството и убийството на пострадалата, в това число и посочения в искането за възобновяване на делото Т. („Т.“) В. К.. Подробно са изследвани законосъобразността на осъществените способи на доказване и съответствието за събиране и проверка на доказателствените средства с условията и реда, предвиден в НПК. Спазени са изискванията по чл. 107 от НПК, като органът на досъдебното производство и предходните съдебни инстанции са събрали и внимателно проверили както доказателства, които разобличават С., така и доказателства, които могат да го оневинят. Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на СтОС и ПАС, че С. е автор на извършените престъпления. И двата предходни съдебни състава в мотивите си изчерпателно са посочили на базата на кои доказателства, събрани по съответния ред, са стигнали до този извод, поради което е излишно и настоящата инстанция да ги преповтаря. Следва да се подчертае, че апелативният съд изрично е изключил от доказателствената маса съдържанието на ВДС от проведеното СРС „подслушване“ на осъществена без защитник беседа между задържания С. с оперативен работник (стр. 8 от решението на ПАС), като изрично е цитирал не само множество решения на ВКС, но и задължителна практика на ЕСПЧ (дело № 31720/02 г. „Т. срещу У.), поради което доводът на защитата на осъдения е неоснователен. ВКС не може да сподели и довода, че не е установено приложените по делото и експертно изследвани обувки, намерени и съответно иззети при огледа в двора, на площадката пред къщата, която обитава и С., чийто грайфери напълно съвпадат с откритите трасологични следи в двора на пострадалата, във вътрешността на лявата от които е установено и наличие на снопче червени нишковидни обекти, еднородни с влакната на червената постелка от вълнен плат, с която е бил завит трупа. Видно от протокола за претърсване е изземване (л. 43 – л. 44, ДП, т. 1) и снимковия материал (албум л. 45 – л. 48, ДП, т. 1, сн. Ф 4) обувките са изрязани в задната си част, позволяващи да се носят и от лица с по-голям номер крак от номера на самите обувки. Това е житейски известно и установимо, поради което не е било необходимо да се извърши следствен експеримен с участието на осъдения за съответствие в номерацията на обувките и твърдението на С. и защитата, че той носи обувки 45 номер. Обувките са намерени в двора до къщата, която обитава и осъдения заедно със своята баба – свидетелката Р. Ц.. В посочения протокол последната е дала обяснения, че тези обувки никой не ги носи, не са обувани от лятото, което изключва да са подхвърлени преднамерено от друго лице на установеното място. Експертно изследвани (Протокол 284/16.05.2016 г., ДП, т. ІІІ, л. 447 – л. 448) същите са 44-ти номер. При тези факти е без значение твърдяното от защитата, че никой не е виждал осъдения с такива обувки. Нито в протокола за оглед в дома на пострадалата, нито в експертните заключения се разкрива доказателвена основа, че нанесеният на Д. побой е бил с характеристиките на обилно кръвотечение с отлагане на кръвна маса по околните предмети, съответно по дрехите на С., което обяснява отсъствието на такива при ДНК изследването на същите. Посоченото и обстоятелството, че при огледа не е намерена пръчката, с която е счупен прозореца и са нанасяни удари на пострадалата, захвърлена в градината на починалата по сведения на осъдения, не водят до извод за основателност на искането за възобновяване на делото, след като се съпоставят с останалите, събрани по делото доказателства, доказващи по несъмнен начин авторството от страна на С. в извършените престъпления. Предвид посоченото по-горе, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. М. С. за възобновяване на ВНОХД № 13/2017 г. по описа на Пловдивския апелативен съд и отмяна на постановеното по него решение № 43 от 13.02.2017 г., с което е изменена присъда № 53 от 17.11.2016 г., постановена по НОХД № 514/2016 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, както и отмяна на същата и връщане на делото за ново разглеждане на досъдебното производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................