1 4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 328 гр.София, 08.05.2020г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април, две хиляди и двадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: ЗОЯ АТАНАСОВА ГЕНИКА МИХАЙЛОВА изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 515/ 2020г. по описа на ВКС. Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 13.11.2019г. по гр.д.№1168/2019г. на АС София, с което е уважен частично иск с правно основаниечл.45 ЗЗД. Жалбоподателят – Е. Г. Т., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правен въпрос , който е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационно обжалване. Трето лице помагач- Застрахователна компания „Лев инс АД”, в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2, ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне. Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил М. Н. на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД да заплати на Е. Г.(конституирана на мястото на починалата в хода на процеса ищца М. Е.) сумата 2 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания претърпени от М. Е. К., причинени от ПТП на 10.12.2016г., ведно със законната лихва от 10.12.2016 г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над 2000 лева до претендираните 50 000 лева. С решението на СГС, на основание чл.435 КЗ, ЗК Застрахователна компания „Лев инс АД” е осъдена да заплати на М. Н. сумата 2 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 20.06.2017г. до окончателното изплащане, при условие, че същият удовлетвори Е. Г. Т. със сумата по иска с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД, като е отхвърлен искът за заплащане на мораторни лихви за периода от 10.12.2016г. до 19.06.2017г. Прието е за установено, че на 10.12.2016г. в [населено място], на кръстовището на [улица]връх с [улица]е настъпило ПТП с участието на л.а. и пешеходката М. Е. , при което на ищцата са причинени телесни увреждания. Констатирано е, че с присъда № 299 от 07.12.2017г., постановена по нохд № 5155/2017г. на Софийския градски съд, НО, 7 състав, М. Н. е признат за виновен в това, че на 10.12.2016 г., около 14,50 часа в [населено място] при управление на моторно превозно средство , непосредствено след пешеходна пътека, в района на кръстовището е нарушил правилата за движение по пътищата-чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, при което реализирал ПТП с пресичащата отляво надясно платното за движение пешеходка вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта й, настъпила на 02.02.2017 г. във ВМА, която е в пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка с реализираното ПТП – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Взето е предвид заключението на съдебно-медицинската експертиза, според което вследствие на инцидента от 10.12.2016г. М. Е. е получила: счупване на дясна подбедрица в горния й край, счупване на лява подбедрица в областта на глезенната става, контузия на главата, сътресение на мозъка, счупване на 8-мо и 9-то ребра вляво и наличие на кръв в лява гръдна половина. Установено е, че спешна медицинска помощ пострадалата е получила във ВМА, където първоначално била настанена в шокова зала, а след това в Клиниката по ортопедия и травматология към ВМА. Лекарят е посочил, че фрактурите на двата долни крайника са причинили на пострадалата трайно затруднение на движенията на крайниците за период повече от 30 дни; контузията на главата, сътресението на мозъка и счупването на 8 и 9 ребро са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а контузията на лявата гръдна половина с наличие на кръв в нея са й причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота. Констатирано е, че на 13.12.2016г. е предприето оперативно лечение на счупванията на двете подбедрици, като са поставени метални остеосинтези – плаки и винтове, травмата на гръдния кош и белия дроб е лекувана консервативно с антибиотици, обезболяващи и противосъсирващи медикаменти, като са извършени и оперативни процедури-торакоцентеза и трахеостомия. Вещото лице е установило, че след операцията на долните крайници общото състояние на пострадалата се влошило, поради което тя е настанена в клиника за интензивно лечение, че на 29.12.2016г. е извършена торакоцентезата вдясно и са евакуирани 500 мл кръвенист екстравазат; на 31.12.2016г. е установено отслабено дишане вляво; че при приложена бронхоскопия е евакуиран гъст гноен секрет; на 07-08.01.2017г. отново е била поставена на изкуствена белодробна вентилация; на 31.01.2017г. е извършена фиброскопична бронхоскопия, при което се установила трахеоезофагеална фистула, покрита с фибринозен налеп в средна трета на трахеята, както и умерено количество слузен секрет, повече вляво. Лекарят е посочил, че на 02.02.2017г. състоянието на пострадалата се е влошило и е започната кардиопулмонална реанимация в пълен обем, но въпреки това същата е починала. Констатирано е, че в хода на производството, на 02.02.2017г. ищцата е починала и с определение от 05.04.2018г., на основание чл.227 ГПК, съставът на ГС София е конституирал наследника й по закон – Е. Г. Т.. Съдът е приел, че в случая със сила на пресъдено нещо е установено наличието на предпоставките на чл.45ЗЗД, ангажиращи отговорността на ответника спрямо увредената при ПТП първоначална ищца- извършване на противоправно деяние от страна на деликвента - управление на МПС в нарушение правилата на ЗДвП и причиняване на ПТП и телесни увреждания на лице; вредоносен резултат - причиняване на неимуществени вреди на ищцата - болки и страдания от травматичните увреждания; причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат, виновност на дееца, установена с влязла в сила присъда на наказателния съд, задължителна на основание чл.300 ГПК за този съдебен състав относно деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съдът е взел предвид становището на вещото лице медик, че фрактурите на двата долни крайника са причинили на пострадалата трайно затруднение на движенията на крайниците за период повече от 30 дни; контузията на главата, сътресението на мозъка и счупването на 8 и 9 ребро са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а контузията на лявата гръдна половина с наличие на кръв в нея са й причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота. При определяне размера на обезщетението, съдът е съобразил и възрастта на М. К.-65 годишна към датата на инцидента, обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, обществено икономическите условия в страната и лимитите на застрахователните покрития в същия момент. Съобразявайки всичко това, както и че 52 дни след инцидента пострадалата е починала, без да се възстанови от травмите, да изпита облекчение и да се изправи на краката си, АС- София е приел, че справедливото обезщетение, което се следва да пострадалата първоначална ищца е в размер 2 000 лева и той в най-пълна степен отговаря на изискването за справедливост и съответства на установените в настоящия случай конкретни обстоятелства, имащи отношение към преценката за размера на дължимото обезщетение. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: за задължението на съда да обсъдивсички доказателства от значение за определяне обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалата. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по така поставения въпрос, по който съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на МКС Предвид изложените съображения, съдът О п р е д е л и : ДОПУСКА касационното обжалване на 13.11.2019г. по гр.д.№1168/2019г. на АС София. ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІV г.о. за насрочване в открито съдебно заседание след внасяне на държавна такса от Е. Г. Т. в размер на 960 лева, в седмичен срок от съобщаването й за това, с представяне на копие от вносния документ в канцеларията на съда. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: