О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   N 272   София, 13.04. 2010 година       Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в  закрито  заседание на девети април  две хиляди и десета година в състав:                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МАРИО БОБАТИНОВ                                        ЧЛЕНОВЕ:     ВАНЯ АЛЕКСИЕВА                                                               МАРИЯ СЛАВЧЕВА при секретаря  в присъствието на прокурора изслуша докладваното от  съдията М.Славчева  ч.т.дело N 188/2010  година                           Производство по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на “М” Е. , гр.софия срещу определение № 27 от 07.01.2010 г. по ч.гр.д. № 3359/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което се оставя в сила определение от 05.10.2009 г. за прекратяване производството по т.д. № 1633/2007 г. на Софийски градски съд като процесуално недопустимо. Ответникът по частната жалба “К” АД – в несъстоятелност чрез процесуалния представител на синдика Ц. Б. изразява становище за недопустимост на касационнто обжалване поради отсъствието на сочения от жалбоподателя селективен критерий на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Върховният касационне съд, като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото приема следното: Съдебното производство е образувано по иск на настоящия жалбоподател срещу “К” АД за сумата 37 950 лв., представляваща възнаграждение за изпълнени по възлажгане на ответника консултантски услуги, кумулативно съединен с иск по чл.86 ЗЗД за сумата 5 989.83 лв. С определение по чл.637, ал.1 ТЗ производството по делото е спряно с указания към ищеца да предяви вземанията си по реда на чл.693 ТЗ с посочване на хипотезата на чл.637, ал.3, т.2 ТЗ, при която същото ще бъде възобновено. С определение от от 05.10.2009 г. първоинстанционният съд прекратил производството по делото, което определение е потвърдено с обжалваното сега определение. В съобразителната му част въззивният съд е посочил, че неупражняването на процесуалните права от ищеца по приемане на предявеното от него вземане в производството по несъстоятелност, вкл. и чрез предявяване на възражение по чл.690, ал.1 ТЗ води до неблагоприятни за него последици, изразяващи се в лишаване от правото му да иска възобновяване на производството по делото. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател поддържа, че е налице приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради необходимостта от произнасяне от Върховния касационен съд по въпроса съставлява ли самостоятелно основание за възобновяване на спряното производство вземането да не е включено в списъка на приетите от синдика вземания. Настоящият съдебен състав приема, че повдигнатият от жалбоподателя въпрос относно предпоставките, при които е допустимо възобновяване на спряното по реда на чл.637, ал.1 ТЗ производство е пряко относим към допустимостта на исковия процес, по който се е произнесъл и въззивния съд и в този смисъл е от значение за изхода на конкретното дело. Независимо, че в случая отсъства сочения от жалбоподателя селективен критерий, касационното обжалване ще следва да бъде допуснато поради даденото от въззивния съд разрешение по съществения за изхода на делото въпрос в отклонение от практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК. С решение № 91 от 15.07.2009 г. по т.д. № 19/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о. е прието, че предпоставките за възобновяване на спряното по реда на чл.637, ал.1 ТЗ производство са визирани в ал.3 от същата разпоредба, а именно предявеното вземане да не е включено в списъка на приетите от синдика вземания или да не е включено в одобрения от съда списък по чл. 692 ТЗ, или ако вземането е включено в списъка на приетите от синдика вземания, но срещу него е направено възражение по реда на чл. 692, ал. 3 ТЗ, в която последна хипотеза възобновеното производство продължава с участието на лицето, подало възражението. В заключение е направен извода, че буквалното тълкуване на чл.637, ал.3, т. 1 и във връзка с т. 2 дава основание да се приеме, че законодателят не поставя като процесуална предпоставка за възобновяване на спряното производство подаване на възражение от кредитора с неприето вземане по чл. 690, ал. 1 ТЗ, т.е. достатъчно е то да не е включено в списъка на приетите вземания, за да отпадне основанието за спиране на исковото производство. Изводът, направен с обжалваното определение, че липсата на възражение на настоящия жалбоподател срещу отказа на синдика на “К” АД да включи вземането му в списъка на приетите вземания не води до отпадане на основанието за спиране на производството по делото противоречи на задължителната практика на ВКС по приложението на чл.637, ал.3 ТЗ. Обстоятелството, че вземането му не е включено в списъка на приетите вземания е самостоятелно основание по чл. 637, ал. 3, т. 1 ТЗ за възобновяване на исковото производство. С предявяване на вземането си пред синдика, ищецът е упражнил правото си на вземане срещу несъстоятелния длъжник, материалното му право не е погасено поради непредявяването му по предвидения в ТЗ специален ред, както неправилно е прието от въззивния съд и то следва да бъде установено по основание и размер в исковото производство. Това налага да се отмени определението на апелативния съд и вместо него да се постанови друго, с което да се възобнови производството по делото, като същото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И:   ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 27 от 07.01.2010 г. по ч.гр.д. № 3359/2009 г. на Софийски апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 27 от 07.01.2010 г. по ч.гр.д. № 3359/2009 г. на Софийски апелативен съд. ВЪЗОБНОВЯВА производството по т.д. № 1633/2007 г. на Софийски градски съд, ТК. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: