Р Е Ш Е Н И Е   №  586   София, 18 февруари 2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на 12 декември две хиляди и осма  година, в състав:    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН  ИЛИЕВ            ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА  АВДЕВА     БИЛЯНА ЧОЧЕВА     при участието на секретаря  НАДЯ ЦЕКОВА    и в присъствието на прокурора  ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. ИЛИЕВ дело  № 579/2008  година.     Производството е по глава ХХХІІІ НПК. Образувано е по искане на осъденият Г. К. Й. от гр. М., понастоящем в затвора-гр. Враца, за отмяна, по реда на възобновяване наказателното производството, на присъда № 034/19.05.2008г. по н.о.х.д. № 489/2007г. на Белослатински районен съд. Искането е направено в срока по чл.421, ал.3 НПК. Поддържа се доводи за отменителните основания по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.т.1-3 НПК. Доводът за отменителното основание по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.2 НПК, се мотивира със съображения за отсъствие на доказателствена основа, осъденият да е извършил кражбата за която е признат за виновен. В тази връзка и при условията на алтернативност се прави възражения за неправилно приложение на закона, относно квалификацията на деянието ,като защитата поддържа, че в случая е налице вещно укривателство, каквото има предвид текста на чл.215 ,ал.1 НК По довода за явна несправедливост на наказанието се мотивира становище за приложение разпоредбата на чл.55 НК. По същество се прави искане след възобновяване на производството да се върне делото за ново разглеждане, за отстраняване на нарушенията. Алтернативно се поддържа искане за отстраняване в това производство на нарушенията, допуснати при определяне на наказанието. Прокурорът даде заключение, че искането е неоснователно. Счита, че твърденията на защитата за допуснати нарушения по приложението на закона - материален и процесуален са неоснователни, а определеното наказание е справедливо по вид и размер, поради което предлага искането да не се уважава. Върховният касационен съд, като съобрази доводите на страните, направените искания и провери решението, за да се произнесе в пределите на правомощията по чл.426 вр. чл. 347 вр. чл.348 НПК, съобрази следното: С присъдата , предмет на искането за отмяна, подс. Г. Й. е признат за виновен в това, че : - на 01.10.2007г. в с. Н., Врачанска област, при условията на опасен рецидив и посредствено извършителство, извършил кражба на движимо вещи, на общо стойност 663.75лева, собственост на Л. В. Д. и И. В. А., поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1 вр.чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”а” и чл.54 НК е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.25 вр. чл.23 НК е групирал наказанията по настоящата присъда и наложеното му с влязла в сила присъда № 101/10.04.2008г. по н.о.х.д. № 464/2007г. на Белослатински районен съд и определил по съвкупност за изтърпяване общо наказание в размер на най-тежкото от три години и шест месеца лишаване от свобода от което, на основание чл.25, ал.2 НК е постановил да се приспадне изтърпяната част от наказанието. На основание чл.47, ал.1,б.”б” ЗИН е определил първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието. Със същата присъда подс. Й. е осъден да заплати Л. В. Д. сумата 213лв, и на И. В. А. 450.00лв, представляващи обезщетения за претърпените от престъплението имуществени вреди със законните последици. От фактическа страна по делото е установено, че на инкриминираната дата, осъденият Г. Й. с помощта на малолетните, Л. С. на 13 години и И. С. на 11 години, извършил кражба на казаните за ракия, собственост на гр.ищци, които продал на св. В в селският пункт за изкупуване на метални отпадъци. Така приетата фактическа обстановка е установена от наличната доказателствена основа, която включва и обясненията на осъдения с направените от него самопризнания за обстоятелствата при които е уговорил малолетните да изкарат казаните от помещението, където били съхранявани, натоварването им в каруцата с която придвижили вещите до пункта за изкупуване на метални отпадъци, разпределението на получената сума от продажбата. В пълно съгласие с установеното от подс. Й. са показанията на разпитаните в качеството на свидетели гр.ищци Л. Д. и И. А. , св. В и И. С. , а стойността на отнетото имущество е установена от назначената по делото оценителна експерти. При положение, че разпитите на малолетните свидетели са проведени с участието на педагог Т. И. С. и не са установени обстоятелства, които да поставят под съмнение възможностите на децата адекватно да възприемат и възпроизвеждат фактите и събитията от обективната действителност, съдът не е допуснал нарушение на чл.144, ал.2, т.т.3-5 НПК, като не е назначил и изслушал съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза, която в случая не се явява и задължителна. Правилно установените фактически положения са позволил на съдът да квалифицира законосъобразно извършеното от осъденият, съобразявайки и предходните му осъждания, като престъпление по чл.196, ал.1, т.1 НК. Възражението на защитата за преквалификация на извършеното по чл.215 НК не се оправдава от фактическа страна. В случая е налице типичния случай на посредствено извършителство, защото инициативата за извършване на кражбата е на осъденият. Изпълнителното деяние също е осъществено от него, чрез използуване на наказателно отговорни лица, каквито са малолетните Л. и И. С. , за да извърши отнемането на вещите. Определеното му наказание не е явно несправедливо. По делото не са установени обстоятелство, които да налагат приложението на чл. 55 НК. Обстоятелства с такова значение, които да не са съобразени от съдът не се сочат и от защитата. В тази връзка следва да се отбележи, че наказанието от две години и шест месеца лишаване от свобода, определено с присъдата, чиято отмяна се иска в настоящето производство, се поглъща от наказанието от три години и шест месеца лишаване от свобода. Това по-тежко наказание ,което осъденият ще изтърпява, е определено с влязла в сила присъда по друго дело, която не подлежи на инстанционна проверка или по реда на възобновяването в тази част. Нарушения на правилата за групиране на наказанията по двете присъди, по реда на чл.25 вр. чл.23 НК, също не са допуснати и като се отчете, че съдът не е приложил основанието по чл.24 НК за увеличаване размерът на определеното общо наказание, следва да се направи изводът, че доводът за явна несправедливост на наказанието, със съдържанието по чл.348, ал.5, т.1 НПК също не е налице. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.424, ал.1 НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение Р Е Ш И:   Оставя без уважение искането на осъдения Г. К. Й. за отмяна, по реда на възобновяване наказателното производството, на присъда № 034/19.05.2008г. по н.о.х.д. № 489/2007г. на Белослатински районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:   1. 2.