2 Р Е Ш Е Н И Е № 391/13 гр. София, 08.01. 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 4537 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 307, ал. 2 и 3 от ГПК. Образувано е по молба на Л. П. А. за отмяна на влязлото в сила решение № 29/28.04.2012 г. по въззивно гр. дело № 63/2012 г. на Бургаския апелативен съд (БАС), с което, като е потвърдено решение № 332/05.12.2011 г. по гр. дело № 1698/2010 г. на Бургаския окръжен съд, молителката е осъдена да заплати на [фирма] сумата 15 000 E.; в тежест на молителката са възложени и разноските по делото. С определение № 245/18.02.2013 г. по гр. дело № 1271/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, чиято отмяна се иска, и последното е влязло в сила съгласно чл. 296, т. 3, пр. 1 от ГПК. В молбата се навежда основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, като се поддържа, че вследствие грубо нарушение на чл. 47, ал. 6 и чл. 133, във вр. с чл. 131 от ГПК, са били ограничени правата на молителката за равностойно участие в процеса и обезпечаване истинността на фактическите изводи на съда чрез попълване на делото със съответния доказателствен материал. В тази връзка молителката сочи, че първоинстанционният съд не й е назначил особен представител и не е допуснал своевременно поискани от нея доказателства, а въззивният съд неправилно е приел, че молителката е подала отговор на исковата молба и е упълномощила процесуален представител по делото, поради което не е било нарушено правото й на защита. Ответникът по молбата за отмяна [фирма], в отговора си излага съображения за неоснователност на молбата. Молбата е процесуално допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна. Съображенията за това са следните: Първоинстанционният съд е приел, че препис от исковата молба и от приложенията й, както и призовката за първото по делото съдебно заседание са редовно връчени на молителката по реда на чл. 47, ал. 1-5 от ГПК, но в нарушение на чл. 47, ал. 6 от ГПК съдът не й е назначил особен представител по делото, а на 17.12.2010 г. е постановил определение по чл. 140 от ГПК, съдържащо и проект за доклад по делото, в което е прието, че молителката не е подала отговор на исковата молба, като на 07.04.2011 г. е даден ход на делото в открито съдебно заседание. Тези процесуални нарушения обаче са били отстранени. На 05.04.2011 г. – лично на молителката, срещу подпис – в деловодството на съда, са връчени препис от исковата молба и от изготвеното заключение на съдебно-счетоводната експертиза. На 05.05.2011 г., т.е. – в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК молителката лично е подала писмено „становище”, което има съдържанието на отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 2 от ГПК и съдържащо доказателствени искания съгласно чл. 131, ал. 3 от ГПК – за събиране на писмени доказателства, включително, и най-вече – по реда на чл. 190 от ГПК. На 06.06.2011 г., съгласно чл. 32, т. 1, пр. 1, чл. 33, изр. 1 и 2 и чл. 34, ал. 1, 3 и 4 от ГПК, молителката е упълномощила своята майка Н. Н. С. да я представлява по делото до окончателното му приключване пред всички съдебни инстанции. Молителката е участвала чрез така упълномощения си процесуален представител в откритите съдебни заседания на първоинстанционния съд, проведени на 07.07.2011 г. и 16.10.2011 г., като в последното от нейна страна са поддържани и исканията за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 190 от ГПК, направени още с отговора на исковата молба от 05.05.2011 г. В нарушение на процесуалния закон, първоинстанционният съд е оставил без уважение тези доказателствени искания, като е приел, че те са направени след законовата преклузия на чл. 131 от ГПК и не попадат в хипотезата на чл. 147 от ГПК; в същото съдебно заседание от 16.10.2011 г. окръжният съд е приключил съдебното дирене и е провел устните състезания. Срещу осъдителното първоинстанционно решение молителката лично е подала въззивна жалба, в която е изложила оплаквания, че в нарушение на чл. чл. 47, ал. 6 от ГПК съдът не й е назначил особен представител, както и че неправилно е приложил преклузивния срок по чл. 131 от ГПК досежно искането за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 190 от ГПК, направено с отговора на исковата молба (сочен като становище) от 05.05.2011 г. С въззивната си жалба молителката обаче не е направила никакви доказателствени искания към апелативния съд, като в откритото съдебно заседание, проведено на 28.03.2012 г., нейният пълномощник по делото – майка й Н. С. изрично е заявила, че няма доказателствени искания. При тези обстоятелства по делото следва изводът, че не е налице наведеното от молителката основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК на влязлото в сила въззивно решение, с което е потвърдено осъдителното първоинстанционно решение. Макар в нарушение на чл. 47, ал. 6 от ГПК на молителката да не е бил назначен особен представител по делото, както беше посочено, това процесуално нарушение е било отстранено, като молителката е участвала, както лично така и чрез надлежен процесуален представител – неин пълномощник в производството по делото, като е упражнила и процесуалните си права на подаване на отговор на исковата молба и на въззивна и касационна жалба. Макар в нарушение на чл. 133, във вр. с чл. 131 от ГПК, първоинстанционният съд да не е събрал своевременно поисканите от молителката (още с отговора й на исковата молба) писмени доказателства по делото, несъбирането им във въззивното производство по реда на чл. 266, ал. 3 от ГПК се дължи единствено на процесуалното поведение – пропуск на молителката и нейния пълномощник по делото, които не са направили такова доказателствено искане пред апелативния съд, а последният няма процесуалното правомощие служебно да събира писмени доказателства в полза на някоя от страните по делото. При това положение, въпреки допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения, молителката не е била лишена от възможност да участва по делото, а е участвала в производството лично и чрез надлежно упълномощен от нея представител, поради което не е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, на което тя се позовава в молбата си. Останалите доводи в последната, свързани с правната квалификация на предявения иск и с разрешаването на правния спор по същество, не попадат в никоя от хипотезите по чл. 303, ал. 1 от ГПК, представляващи изчерпателно установените от законодателя основания за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. П. А. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК на влязлото в сила решение № 29/28.04.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 63/2012 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 332/05.12.2011 г. по гр. дело № 1698/2010 г. на Бургаския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.