Р Е Ш Е Н И Е № 60137 гр. София, 05.11.2021 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петя Шишкова ЧЛЕНОВЕ: Надежда Трифонова Петя Колева при секретар Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора от ВКП Калин Софиянски, като разгледа докладваното от съдия П. Шишкова КНОХД № 515/21 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т.1 от НПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от повереника на частните обвинители Е. К. И., И. Е. К., К. Е. К. и С. Е. К., съответно съпруг и синове на пострадалата К. А. И. срещу решение № 260081/23.04.2021г., постановено по ВНОХД № 56/2021г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 260007/03.11.2020г., постановена по НОХД № 253/2020г. по описа на Окръжен съд – гр. Стара Загора, като допълнително е постановено приспадане на времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража от срока на наказанието „лишаване от свобода“. С касационната жалба се иска увеличаване на наказание до максималния, предвиден в чл.124, ал.1 от НК размер, преди приложението на чл.58а от НК. Твърди се, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е обсъдил възраженията на повереника срещу определеното от Старозагорския окръжен съд наказание, както и явна несправедливост, произтичаща от несъобразяване с отегчаващите обстоятелства – че подсъдимият се е въоръжил предварително, че е нападнал пострадалата, без тя да го е предизвикала. В съдебно заседание частните обвинители поддържат жалбата и изготвеното от повереника им допълнително писмено становище. В него се изтъква, че решението съдържа вътрешно противоречие по отношение на оценката на съдебното минало на подсъдимия, както и че установеният предумисъл предполага завишаване на санкцията. Защитникът на подсъдимия намира жалбата за неоснователна. Счита, че наложеното наказание отговаря на степента на обществена опасност на деянието и дееца и е справедливо. Изтъква, че самият подсъдим е бил ударен тежко с брадва и не е в състояние да води пълноценен живот. Представителят на прокуратурата предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: М. М. З. е признат за виновен в това, че на 26.11.2018г. в [населено място] причинил по непредпазливост смъртта на К. А. И., вследствие на умишлено нанесена на 10.11.2018г. в [населено място] средна телесна повреда, изразяваща се в нараняване, проникващо в черепната кухина. Признат е за виновен в извършването на престъпление по чл.124, ал.1, пр.2, вр. чл.129, ал.2 от НК. Производството пред първата съдебна инстанция е протекло по реда на гл.ХХVII от НПК с признаване изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което, след преценка, че на З. следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от шест години, на основание чл.58а, ал.1 от НК, съдът го е редуцирал на четири години при първоначален „общ“ режим. Липсва основание за отмяна на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в игнориране на съществени доводи на процесуалния представител на частните обвинители, отнасящи се до срока на лишаването от свобода. Съпоставката между изложените от повереника аргументи в жалбата и пледоарията му, и мотивите на въззивния съдебен акт сочи, че всички обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието са обсъдени. Апелативният съд е оставил без внимание единствено ирелевантните факти. Такива са взетите предвид от закона при определяне на съответното престъпление /чл.56 от НК/. Умисълът за увреждане на здравето е елемент от състава на престъплението, тъй като смъртта настъпва в следствие на умишлено нанесена телесна повреда, и съответно е отчетен от законодателя в санкционната част на нормата чрез по-тежко наказание от предвиденото за престъпление по чл.122, ал.1 от НК. Друго обстоятелство, посочено от повереника е липсата на критично отношение към извършеното. Апелативният съд напълно законосъобразно не го е съобразил като отегчаващо. Привлеченият към наказателна отговорност няма задължение да се самоуличава, да съдейства за разобличаването си, да демонстрира съзнание за вина, и тъй като свободният избор на защитна позиция и процесуална стратегия, е част от правото на защита, то би било съществено нарушено, ако липсата на разкаяние се отчете в тежест на подсъдимия. Част от аргументите подкрепящи искането за увеличаване на наказанието са свързани с претърпените болки и страдания от страна на частните обвинители от смъртта на тяхната майка и съпруга. Това са обстоятелства, които обичайно се съобразяват при определяне размера на обезщетението за непозволеното увреждане, и които имат косвено отношение към обществената опасност на деянието, но не са сред посочените в чл.54 от НК. На стр.11, абз.2 от решението апелативният съд е отговорил надлежно на възражението, че предвидената в чл.373, ал.2 от НПК редукция обуславя несправедливост на наказанието. Изискването за справедливост на наказанието се отнася до определения преди редукцията размер, а намаляването му по реда на чл.58а, ал.1 от НК има съвсем различна цел – да създаде у подсъдимото лице стимул за отказ от права и възможности, и по този начин да бъде постигната значителна процесуална икономия и бързина на правораздаването. По отношение на оплакването за неотчитане на факта, че пострадалата с нищо не е предизвикала нападението и не е участвала в предшестващия го конфликт между младите жени в семействата, настоящият състав намери следното: В решението на стр.10, абз.2, като препратка към мотивите на присъдата, се споменава тъкмо обратното обстоятелство – че пострадалата е първопричина за инцидента, без да се сочи значението му. Първоинстанционният съд лаконично е споменал, че не го цени като смекчаващо вината на подсъдимия. Точното приложение на закона изисква преди всичко да се изтъкне, че при определяне на наказанието, като смекчаващи и отегчаващи обстоятелства могат да се ценят единствено установените по реда на НПК. За съпричастност на пострадалата към случилата се по-рано през деня разправия, се споменава в пледоарията на защитника, която не е източник на доказателства. Такъв факт липсва сред признатите от подсъдимия факти на обвинението, за него не са събирани допълнително доказателства в хода на съдебното следствие, не се сочи като установен в актовете на инстанциите по фактите. При това положение, действително следва да се приеме, че нападението над К. И. е било непредизвикано. Това обстоятелство следва да се цени в негативен за подсъдимия аспект, но относителната му тежест не би могла да обуслови увеличаване на наказанието. Твърдението на касатора за противоречие в мотивите на решението относно значението на миналите осъждания на подсъдимия е неоснователно. Като е приел, че първата инстанция е изпълнила дадените с предходното въззивно решение указания, апелативният съд не е имал предвид съобразяването с настъпилата реабилитация, а отстраняването на несъответствието между извода за превес на отегчаващи обстоятелства с наказание под средния размер на предвиденото в нормата на чл.124, ал.1 от НК. ВКС прецени справедливостта на наложеното наказание, като съобрази спецификите на дейността по събиране и проверка на доказателствата при провеждане на съкратено съдебно следствие, при което намери, че липсва основание за утежняване на наказателно-правното положение на подсъдимия З.. Санкцията правилно е определена при превес на отегчаващи обстоятелства и е над средния размер. Увеличаването на срока на лишаването от свобода до специалния максимум от осем години не би било справедливо. Освен отегчаващите, следва да бъдат отчетени и безспорно установените смекчаващи обстоятелства. Такива са чистото съдебно минало на З. и понесеното като отмъщение от близките на пострадалата сериозно увреждане, наложило мозъчна операция с продължителен възстановителен период. С оглед изложеното и на основание чл.354, ал.1 т.1 от НПК, ВКС, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260081/23.04.2021г. по ВНОХД № 56/2021г. на Пловдивския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.