Р Е Ш Е Н И Е № 413 гр.София, 06.12.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЕЛЕНА АВДЕВА със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1997/2011 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на повереника на частния обвинител и граждански ищец М. Д. Д. против решение № 192/14.06.2011 год. по въззивно нохд № 503/2011 год. на Варненския окръжен съд, наказателно отделение. Поддържа се, че е допуснато нарушение на закона с преквалифициране на деянието на подсъдимия Х. К. К. по чл.194, ал.3 НК. С касационното основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 НК се обосновава искането за отмяна и потвърждаване на присъдата по нохд № 2302/2010 год. на Варненския районен съд. Подсъдимият К. лично и чрез защитника си оспорва основателността на жалбата и поддържа искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становището си за неоснователност на жалбата с липсата на нарушения при квалифициране на деянието. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и в пределите по чл.347 НПК намира: Варненският районен съд с присъда № 93/22.02.2011 год., която е втора след отмяна на постановената по нохд № 3762/2008 год. с решение по касационно нохд № 118/2010 год. на състав на Върховния касационен съд поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, признал подсъдимия К. за виновен в това, че на 18.08.2006 год. в гр. Варна извършил кражба на имущество от владението на св.Д. на обща стойност 277,55 лева. На основание чл.194, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 3 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Предявеният граждански иск за имуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 277,55 лева, които подсъдимия К. следва да заплати на Д. със законните последици. Осъдил подсъдимия да заплати държавна такса и направените по делото разноски в съответните размери. Варненският окръжен съд с обжалвания съдебен акт по въззивно нохд № 503/2011 год. отменил присъдата в наказателно-осъдителната й част като преквалифицирал деянието като престъпление по чл.194, ал.3 вр.ал.1 НК и прекратил наказателното производство при условията на чл.24, ал.1, т.3 НК. Въззивното производство е образувано по жалбата на подсъдимия с доводи за нарушение на закона поради недоказаност като основание за искането да бъде оправдан и алтернативно при извод за доказаност на обвинението да бъде преквалифицирано деянието като престъпление по чл.194, ал.3 НК и поради изтекла давност наказателното производство да бъде прекратено. Въззивният съд е приел за вярна установената фактическа обстановка като основана на оценката на събрания доказателствен материал с оглед действителния му смисъл. Обосновал е изводите си, че подсъдимият е автор на престъплението, за което е внесен обвинителен акт. Приел е, че законосъобразната квалификация е по чл.194, ал.3 НК, защото са налице предпоставките по чл.93, от.9 НК случаят да бъде определен като маловажен. Мотивирал е решението си с установените по делото обстоятелства от относимите, които подробно е посочил и оценил. Изложил е съображения за тежестта и значението им при определяне на обществената опасност на личността на дееца и конкретно извършеното, както и решението си да приеме, че стойността на имуществото не е определяща и със самостоятелно значение за квалифициране на деянието като маловажен случай. Настоящият състав изцяло споделя изводите, че макар и стойността да не е по-ниска в сравнение на тази при обикновените случаи на кражба, то с оглед на всички останали обстоятелства деянието е с по-ниска степен на обществена опасност и затова представлява маловажен случай. Извършеното от подсъдимия е изолирана негативна проява в живота му, а данните за личността му, трудовата ангажираност, подбудите, мотивите, обстоятелствата, при които е извършено престъплението - улеснено от поведението на вече бившата му съпруга и взаимоотношенията й с пострадалия, начина на извършване при конкретната обстановка като значими обстоятелства са цялостно и обосновано оценени, в резултат на което е направен законосъобразния извод за квалификацията на деянието. Неоснователно се поддържа в жалбата, че не са взети предвид данните за социалното отражение и обществения отзвук, но тези обстоятелства не могат да имат по-голямо значение на обективно отрицателно въздействие от всеки друг случай на конкретни отношения между бивши съпрузи по време на бракоразводен процес. Правилно инстанцията по същество не е отчела като отегчаващо обстоятелство поведението на подсъдимия в наказателното производство, определено в жалбата като безкритичност поради непризнаване на вината. Право на подсъдимия е да признае или да отрече факта на извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, но отказът му да направи признание не е основание за отегчаване на наказателната му отговорност. С оглед на изложеното за липса на нарушения в смисъла, поддържан в жалбата, решението следва да бъде оставено в сила, поради което Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 192/14.06.2011 год. по въззивно нохд № 503/2011 год. на Варненския окръжен съд, наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/