4 Р Е Ш Е Н И Е № 207 София, 08 юни 2015година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на петнадесети май две хиляди петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ :КАПКА КОСТОВА СПАС ИВАНЧЕВ при участието на секретаря: Мира Недева и в присъствието на прокурора: Антони Лаков изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова, касационно н.дело № 532 по описа за 2015 година Производството е за възобновяване на чнд № 1398/2014 г. на Районен съд –гр.Видин и внчд № 3/2015 г. на Окръжен съд –гр.Видин образувано по искане на осъдения А. А. М.. В съдебно заседание искането, с оплакване за нарушение на закона и искане да се извърши „пълно групиране”, се поддържа лично от осъдения и от назначения служебен защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането неоснователно, тъй като не са налице законовите основания за възобновяване на делото. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните, и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 10 от 09.03.2015 г. постановено по вчнд.№3/2015 г. на Окръжен съд гр. Видин е потвърдено определение по чнд. № 1398/2014 г. на Районен съд –гр.Видин. С посоченото определение първоинстанционния съд е оставил без уважение молбата на осъдения А. М. за извършване на ново групиране на осъжданията му по влезлите в сила присъди групирани с определения по чнд. № 23043/2012 г. на СРС и по нчд. № 505/2014г. на СРС. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения М.: В искането се претендира, че присъдата по нохд. №16019/2006 г. на СРС е в реална съвкупност с тази по нохд. №515/2014 г. на РС – Видин и се иска ново групиране на наложените наказания. Защитата на осъденият излага аргументи за нова кумулация, поради възобновяване на едно от делата включено в определените съвкупности. Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение намира, че доводите за допуснато нарушение на закона поради неправилен отказ от страна на инстанционните съдилища за извършване на ново групиране на наказанията, наложени на осъдения М. са неоснователни. За да постанови определението си, първоинстанционният съд е обсъдил наличието на вече постановени и влезли в сила съдебни актове, спрямо представената справка за съдимост – определение от 15.03.2013 г. по чнд. № 23043/2012 г. на СРС с кумулиране на присъди по нохд. № 1646/2010 г. на РС – Видин и по нохд. №18701/2011 г. на СРС, като е било определено едно общо и най – тежко наказание – четири години лишаване от свобода и определение от 16.04.2014 г. по нчд. № 505/2014 г. на СРС с кумулиране на присъди по нохд. №515/2014 г. на РС - Видин, по нохд. № 16019/2006 г. на СРС и по нохд. № 372/2007 г. на ОС – Видин, като е било определено едно общо най – тежко наказание – три години лишаване от свобода. Също така и определение от 02.07.2014 г. отново по нчд. №505/2014г. на СРС, с което е допуснато тълкуване на посочените две предходни кумулации на СРС. С последното на основание чл. 25, ал. 2 от НК са приспаднати изтърпени наказания по съвкупностите определени по двете дела. С оглед на посочените съдебни актове е било извършено групиране на всички наказания, наложени на А. М.. Поради това и възражението на осъденият посочено в искането относно съвкупност между нохд. №515/2014 г. на РС - Видин, по нохд. № 16019/2006 г. на СРС е лишено от основание, тъй като същите така или иначе са включени в една кумулация, а именно в определението по нчд. № 505/2014 г. на СРС. След постановяване на последното определение липсват нови осъждания на М., които да налагат преценката за необходимостта от сформиране на нови съвкупности, които да са в по – благоприятно съчетание за него. Въззивната инстанция е мотивирала отказа си за приложението на чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК след цялостна проверка на свидетелството за съдимост и след комплексен собствен анализ на първоинстанционното определение. Видно от справката за цялостната съдимост на осъдения М. наистина се вижда, че с решение № 307 от 24.09.2014г., постановено по н.д. №863/2014 г. на ВКС, е била отменена присъдата по нохд. №18701/2011г. на СРС и делото е върнато за ново разглеждане на прокуратурата, по което до момента не е постановена нова присъда. Това обстоятелство обаче правилно е преценено, че не налага формиране на нова съвкупност, тъй като по никакъв начин не се отразява върху предходните, влезли в сила определения. По отменената от ВКС присъда на осъденият М. е било наложено наказание пробация за срок от 1 година и 6 месеца, а определеното общо наказание по правилата на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, което той следва да търпи по кумулираните присъди, е в размер на 4 години лишаване от свобода – присъдата по нохд. №1646/2010г. на РС – Видин, която е в сила. Отмяната на присъдата, чието наложено наказание не се отразява на размера на най – тежкото наказание по реда на чл. 25, вр. с чл. 23 от НК, не е причина за извършване на нова кумулация. Следователно правилно първоинстанционният съд е обосновал липса на необходимост от ново групиране, тъй като липсва ново осъждане или ново обстоятелство, което да се отразява на определените съвкупности. Такова ще е налице с евентуално ново осъждане или оправдаване на осъдения М. по висящото наказателно обвинение, което ще представлява последващо на осъжданията групирани в двете съвкупности /вж. ТР № 3/2009 г. на ОСНК на ВКС/. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение намира искането на осъдения изцяло неоснователно, с оглед на това постановените съдебни актове, на инстанционните съдилища са законосъобразни. Ето защо и на основание чл.426 във вр с чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. А. М. за възобновяване на чнд № 1398/2014 г. на Районен съд –гр.Видин и внчд № 3/2015 г. на Окръжен съд –гр.Видин. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: