РЕШЕНИЕ № 60136 София, 10.11.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: Росица Божилова Васил Христакиев секретар Силвиана Шишкова, в открито заседание на 18.10.2021 г. разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 2080 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 280 и сл. ГПК. По жалба на ищеца Г. А. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд относно отхвърлената над размер от 40 000 лв. част от предявения срещу ЗД „Евроинс“ АД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майката на ищцата, настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие, причинено на 17.04.2016 г. от застрахован при ответника водач на МПС. Ответникът оспорва жалбата. Произнасяйки се по жалби на двете страни, въззивният съд е приел за установено, че с влязла в сила присъда третото лице С. Д., със застраховка „ГО“ при ответното дружество, бил признат за виновен в това, че на 17.04.2016 г. в [населено място] при управление на лек автомобил нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 2, чл. 20, ал. 1 и чл. 116 ЗДП, с което по непредпазливост причинил смъртта на Е. С. К., майка на ищцата. Анализирайки събраните доказателства, въззивният съд е обосновал извода, че за настъпването на вредата принос има и пострадалата, като е определил същия на 1/3, вместо приетите от първата инстанция 50 %. По въпроса за размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е приел, че между ищцата и пострадалата е съществувала дълбока емоционална близост и връзка, запазила се независимо от факта, че като малка ищцата била отгледана от баба си по бащина линия. Съобразил е, че към момента на смъртта на пострадалата ищцата е била на възраст 25 години, със собствено семейство и деца – обстоятелства, които е преценил като обуславящи по-нисък размер на обезщетението. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с въпроса „Следва ли при постановяване на своето решение въззивният съд да прецени и обсъди всички установени по делото обстоятелства, касаещи и определящи степента на претърпените болки и страдания (неимуществени вреди) от пострадалото лице при определяне размера на обезщетението по справедливост по чл. 52 ЗЗД съобразно задължителната практика в т. 11 от ППВС № 4/1968 г.?“. Съгласно установената задължителна практика (т. 11 от ППВС № 4/1968) определянето на справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени вреди изисква преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, като от значение могат да бъдат и редица други обстоятелства. Въззивното решение е постановено в отклонение от посочената задължителна практика, довело до неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК. При обоснования извод за формирана и запазена дълбока емоционална връзка между пострадалата и ищцата неправилно въззивният съд е придал особено решаващо значение на възрастта и семейното положение на ищцата към момента на увреждането. Според естеството си посочените обстоятелства, като стоящи извън самото увреждане, т. е. извън формираната емоционална връзка, чието разкъсване е пряката причина за психическите страдания като подлежащи на обезщетяване неимуществени вреди, могат да имат косвено значение като смекчаващи, но само до известна степен, негативните емоционални последици за ищцата. Следва обаче да бъде отчетено и обстоятелството, че емоционалната връзка между ищцата и пострадалата, макар и запазена, не се е характеризирала и с особена дълбочина и сила, доколкото е установено, че пострадалата, страдайки от сериозно психично заболяване, е живеела при снаха си, която е полагала грижи за нея вместо пълнолетната дъщеря. С оглед изложеното в настоящия случай, при съобразяване на горните обстоятелства, както и на общите икономически условия в страната към момента на настъпване на произшествието, за справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД следва да бъде приет размер на обезщетението от 90 000 лв. Същият следва да бъде намален с приетата от въззивната инстанция (предвид липсата на оплаквания в касационната жалба в тази насока) степен на съпричиняване от страна на пострадалата (1/3), поради което крайният размер на дължимото обезщетение следва да бъде определен на 60 000 лв., като след съответна частична отмяна на въззивното решение искът бъде уважен допълнително за сумата 20 000 лв. При този изход на спора и при съобразяване обстоятелството, че подадената от ответника касационна жалба не е допусната до разглеждане, съответно на уважената, респ. отхвърлената, част от иска, всяка страна има право на разноски, поради което в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лв. съгласно чл. 25, ал. 2 НЗПП вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, като внесената във връзка с недопуснатата до разглеждане държавна такса от 30 лв. не подлежи на присъждане, а в полза на пълномощника на ищцата следва да се присъди възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в размер на 1659 лв. Държавната такса за допускане на касационно обжалване и за касационната жалба съответно на уважената част от иска (общо 430 лв.) следва да се възложи в тежест на ответника на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. С тези мотиви съдът РЕШИ: Отменя решение № 177/24.06.2020 г. по т. д. № 752/2019 г. по описа на Пловдивски апелативен съд в частта, с която предявеният от Г. А. О. срещу ЗД „Евроинс“ АД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ е отхвърлен за разликата над 40 000 лв. до 60 000 лв., вместо което постановява: Осъжда ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на Г. А. О., ЕГН [ЕГН], [населено място], обл. Пловдив, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ допълнително сумата 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Е. А. К., настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие на 17.04.2016 г., заедно със законната лихва, считано от 07.03.2018 г. Потвърждава въззивното решение в останалата обжалвана част относно отхвърлената до пълния предявен размер от 200 000 лв. част от иска. Осъжда ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати по сметка на Върховния касационен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса в размер на 430 лв. Осъжда ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на адв. М. М., [населено място], [улица], офис 16, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА възнаграждение в размер на 1659 лв. Осъжда Г. А. О., ЕГН [ЕГН], [населено място], обл. Пловдив, да заплати на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лв. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: