3 Р Е Ш Е Н И Е № 335 гр. София, 03.11.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и четиринадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1689 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на М. Г. Т. от [населено място], обл. Б., чрез процесуалния й представител адв. С. Т., против въззивното решение № 4399 от 1 ноември 2013 г., постановено по в.гр.д. № 579 по описа на окръжния съд в гр. Благоевград за 2013 г. в частта му, с която е обезсилено решение № 191 от 15 май 2013 г., постановено по гр.д. № 56 по описа на районния съд в гр. Петрич за 2013 г. в частта, с която предявеният от М. Т. против [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД за заплащане на сумата 6043 лева плащане чрез удръжки по наложен запор на трудовото възнаграждение на Т., е уважен, и производството по делото е прекратено като недопустимо, както и в частта на разноските. Касационното обжалване е допуснато с определение № 976 от 24 юли 2014 г. поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, на въпроса преждевременно ли е предявен искът по чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД преди с влязло в сила решение да е прогласена нищожността на договора. В обжалваното решение по иска с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД е прието, че до момента на установяване със сила на пресъдено нещо на нищожността на договора за поръчителство не е налице изначална липса на основание за имуществено разместване, поради което искът е преждевременно предявен, поради което е недопустим. Предявени са искове за прогласяване на договор за поръчителство за нищожен, установителен иск за недължимост на сумите по изпълнителен лист от 2003 г., и иск по чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД за заплащане на 6043 лева дадени без основание. Съгласно постановките на ППВС № 1/79 г., първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание – когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. В. съд приема за пример за начална липса на основание случаите, в които е получено нещо въз основа на нищожен акт. Уредбата на нищожността на договорите е дадена с императивни правни норми, установени в обществен интерес. Нищожен е договорът, при сключването на който са допуснати определени, изчерпателно изброени, правно значими пороци, вследствие на което той не поражда изначално целените от страните по него правни последици. Нищожността е най-тежката гражданскоправна санкция за сключен договор по начин или със съдържание, което противоречи на императивни правни норми или на правилата на морала. Всеки правен субект, който има правен интерес, може да се позове на нищожността на договора и да черпи изгодни правни последици от този факт. Тъй като порокът на договора в посочените случаи не може да бъде отстранен (по принцип), когато по него е била осъществена престация (от едната или от двете страни), следва да се проявят правните последици на чл. 34, вр. чл. 55 ЗЗД, понеже изначално липсва правно основание, оправдаващо даването. Обичайно имущественоправните последици от нищожния договор се релевират едновременно с релевирането на самата нищожност, макар да не съществува пречка от отделното им предявяване, като успешното провеждане на претенцията за нищожност на договор е условие за проявяването им, но не и за тяхното предявяване. Предвид горното тълкуване следва да се приеме, че даденото от въззивния съд разрешение по иска по чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД е неправилно. Делото в частта му по този иск следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по иска. По искането на касаторката Т. за заплащане на разноски ще се произнесе въззивният съд в съответствие с чл. 294, ал. 2 ГПК. Мотивиран от изложеното, съставът на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение № 4399 от 1 ноември 2013 г., постановено по в.гр.д. № 579 по описа на окръжния съд в гр. Благоевград за 2013 г. в частта му, с която е обезсилено решение № 191 от 15 май 2013 г., постановено по гр.д. № 56 по описа на районния съд в гр. Петрич за 2013 г. в частта, с която предявеният от М. Т. против [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД за заплащане на сумата 6043 лева плащане чрез удръжки по наложен запор на трудовото възнаграждение на Т., е уважен, и производството по делото е прекратено като недопустимо. ВРЪЩА делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав на въззивния окръжен съд в гр. Благоевград. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: