1 Р Е Ш Е Н И Е № 590 София, 03 януари 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на 18 ноември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. ИЛИЕВ дело № 602/2010 година. Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите Л. Г. П. и Д. Б. П. от [населено място], против Решение №173/06.07.2010г. постановено по внохд №187/2010г. на Великотърновски апелативен съд, наказателно отделение, с което е потвърдена присъда №19/22.03.2010г. по нохд №805/2009г. на Русенски окръжен съд, с която двамата подсъдими са признати за виновни в това, че: - на 04.10.2009г. в [населено място] в съучастие, като съизвършители, а подс.Л. П. и при условията на опасен рецидив, извършили грабеж на чужда движима вещ, парична сума в размер на седем лева, собственост на М. Т. А. от [населено място], като грабежът бил придружен с причиняване на средна телесна повреда на пострадалия, изразяваща се в счупване на четири ребра, което довело до трайно затруднение движението на снагата за повече от един месец, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.3, пр.2, т.4 само за Л.П., вр. чл.198, ал.1, чл.20, ал.2 и вр. чл.54 НК за двамата, са осъдени както следва : - подс. Л. П. на пет години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо заведение от закрит тип, - подс. Д. П. на пет години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо заведение от закрит тип. Против така постановеното решение са релевирани доводи за недоказаност на обвинението в частта за авторството на всеки един от извършителите. В тази част са изтъкнати съображения, че съдебните актове са лишени от доказателствена основа. Защитата на всеки от касаторите поддържа, че с оглед характера на съставомерните последици, които не лишават пострадалият за самостоятелно придвижване, уврежданията биха могли да бъдат причинени по друго време и от други лица. В тази връзка защитата на подс.Л. П. поддържа, че съдилищата като отказали да уважат искането на подс. П., за разпит в качеството на свидетели на лицата М. И., К. М. и Ш. Р. са извършили и нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 НПК. По същество са направени искания за оправдателен диспозитив по обвинението, а при условията на алтернативност за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Прокурорът даде заключение, че при постановяване на решението не са допуснати претендираните с жалбите нарушения, поради което предлага решението да остане в сила. Върховният касационен съд, разгледа жалбите, провери решението с оглед на поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл. 347-348 НПК, за да се произнесе съобрази следното : По доводът за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, каквото е отменителното основание по чл.348, ал.1, т.2НПК, довело до ограничаване правото на защита на касаторите. Съображенията с които се обосновава този довод се свеждат основно до твърдения за липсата на доказателствена основа, позволяваща да се направи единствено възможен извод за авторството им, като извършители на инкриминираното деяние. В тази част се поддържа и довод за лишаване на осъдените от оправдателни доказателствени материали, чрез които да установят друго време, място и извършители на деянието. Така претендирани нарушенията, с които се обосновава искането за отмяна на въззивното решение, са поддържани и пред двете инстанции, всяка от които на самостоятелно основание е мотивирала убедителни откази да ги възприеме за основателни. Установените фактически положения, които без съмнение съдържат всички признаци от състава на престъплението по чл.199, ал.1, т.3, пр.2, т.4 само за Л.П., вр. чл.20, ал.2 не са лишени от доказателствена основа, каквото възражение се прави на полето на претендираното по чл.303 НПК процесуално нарушение. По отношение факта на извършване на деянието и неговата съставомерност, като грабеж придружен с причиняване на средна телесна повреда, на пострадалия не може да има спор, затова от защитата възражения по факта на деянието не са направени. Въззивният състав на основата на самостоятелен анализ на доказателствения материал, така както го задължава и разпоредбата на чл.339 НПК, обосновано е приел за установено, че на инкриминираната дата на пострадалият М. Т. А., в резултат на нанесен побой са причинени телесните увреждания, счупване на четири ребра вляво, довели до трайно затруднение в движението на снагата за повече от един месец. Механизмът на уврежданията е установен, освен от гласни доказателствени средства, показанията на свидетелите очевидци К. и Карагюлев, тези на пострадалият и от назначената по делото съдебномедицинска експертиза, чието заключение не е оспорено от страните по отношение на компетентност и пълнота. Посочената доказателствена основа е позволила на контролираните инстанции да направят и следващият обоснован изводът, за доказаност на обвинението в съгласие с изискването на чл. 303, ал.2 НПК по отношение авторството на деянието и участието на всеки един от двамата в изпълнителното деяние, като съизвършители. В тази част е даден отговор и на основното възражение на защитата, за възможността други лица да са извършили деянието, включително и причиняване на съставомерните последици. При положение, че назначената СМЕ, изключва възможността пострадалият да е бил в състояние да извършва действия за самостоятелно придвижване, непосредствено след побоя нанесен му от касаторите, поради което е бил приет по спешност в МБАЛ-Русе от екип на Б. помощ и настанен на лечение във втора хирургия, където са предприети незабавни действия за отстраняване на констатирания емфизем, тезата за възможни други извършители, поддържана и в настоящето производство е очевидно несъстоятелна - лишена от фактическо основание. За явната неправдоподобност на тази версия е показателен и фактът, че пострадалият, поради невъзможност за самостоятелно придвижване е откаран в болничното заведение именно от свидетелите К. и Карагюлев, които са възприели и обстоятелствата, свързани с упражненото насилие от страна на касаторите. След анализ е направен обоснован отказ да се възприеме и установеното от пострадалият по отношение на подс. Д.П.. П. извършената съвкупна оценка на доказателствените източници е позволила да се направи ясен и категоричен извод, че именно касаторите са лицата, отнели паричната сума от пострадалият, причинявайки му съставомерните телесни увреждания. Затова е некоректно възражението на защитата, че касаторите били лишени от възможност да представят в своя защита доказателствен материал за други възможни извършители. Щом като обстоятелствата, включени в предмета на доказване по настоящето дело са установени по начин, които изключва каквото и да е предположение, защото съдът е разполагал с достатъчен и относим доказателствен материал, процесуални нарушения, на полето на отменителното основание по чл.348, ал.3, т.1 вр.чл.303 НПК не са допуснати. Нещо повече, както неведнъж е посочвал в своята практика ВКС, съдът няма задължението да приема и изпълнява искания, за събиране на нови и допълнителни доказателствени материали, щом като чрез наличните могат да се установят обективно, всестранно и пълно обстоятелствата по чл.102 НПК, какъвто е настоящият случай. Тук следва да се отбележи, че с искането за допускане до разпит на три лица които да установят, че „няколко пъти М. е идвал пребит и самият той е казвал, че е бит от други хора”, защитата е лансирала други, неотносими към конкретното деяние версии, за упражнено насилие, които по никакъв начин не биха променили възприетите фактически положения, обосноваващи направените изводи за авторството и съставомерността на инкриминираното деяние. Затова, като е отказал да извърши поисканите от защитата съдебно следствени действия, съдът не е допуснал претендираното процесуално нарушение. Мотивиран от гореизложеното касационния състав приема, че в дейността на двете инстанции по оценка и анализ на доказателствената съвкупност нарушения не са допуснати. Приетите за установени фактически обстоятелства, върху които се основават изводите за доказаност на авторството, на всеки от касаторите, са в пълно съответствие с наличната доказателствена основа. При това положение неоснователен се явява и немотивирания довод за допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховния касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: Оставя в сила Решение №173/06.07.2010г. постановено по внохд №187/2010г. на Великотърновски апелативен съд, наказателно отделение, с което е потвърдена присъда №19/22.03.2010г. по нохд №805/2009г. на Русенски окръжен съд ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.