3 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 99 С., 09.03. 2016 г. Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на седми март две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова С. Димитрова като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова ч. гр. д. № 925/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното: Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба вх. № 7038/3010.2015г. на Б. Н. М. против въззивно определение № 866 от 19.10.2015г. по в. ч. гр. дело № 534/2015г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 680 от 08.07.2015г. по гр. дело № 670/2015г. на Районен съд [населено място] за прекратяване на производството по делото по иск на Б. Н. М. против Прокуратурата на Република България с правно основание чл. 71 Закона за защита от дискриминация (З..). С молба - уточнение от 12.02.2016г., жалбоподателят чрез пълномощник адв. А. И. - Кюстендилска адвокатска колегия поддържа, че определение е незаконосъобразно и с исковата молба ищецът бил предявил иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, който бил допустим. Ответникът Прокуратура на Република България в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване, поради липса на изведен правен въпрос. Изложени са съображения в подкрепа правилността на обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно определение преграждащо по - нататъшното развитие на делото намира, че частната касационната касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Прието е с обжалваното определение, че ищецът изтърпява наказание доживотен затвор без право на замяна. Предявил е искова молба срещу прокуратурата, поради отказ на прокуратурата да поиска възобновяване на наказателното дело, по което е бил осъден, въпреки представените 62 основания за възобновяване; по този начин ищецът бил поставен от ответника в положение на неравнопоставеност, нарушено било правото му на равенство пред закона и на равенство в третирането, което породило у него трайни и интензивни негативни чувства на отхвърленост, пренебрегване и угнетеност - неимуществени увреждания последица от дискриминационно отношение на ответника, който не е спазил разпоредбата на чл. 422 НПК. Поискал е да се установи осъществената спрямо него дискриминация и ответникът да бъде осъден за му заплати претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., със законна лихва от 25.12.2011г. По така предявения иск е прието за недопустимо гражданският съд на основание чл. 71 З.. да обяви за нарушение отказ на Прокурора на Република България да внесе в съда искане за възобновяване на наказателно производство, което е изключително правомощие на прокуратурата - преценката на основанията по чл. 422 НПК за внасяне в съда на искане за възобновяване на наказателно производство е правомощие единствено на прокуратурата (чл. 420, ал. 1 НПК) и тази преценка не подлежи на съдебен контрол (наказателният съд преценява основателността на внесеното искане /чл. 424 НПК/). Развити са и допълнителни съображения, че преценката на основанията за възобновяване на наказателното производство е конкретна, поради това изобщо не могат да бъдат налице „сравними сходни обстоятелства”, за да се извърши съпоставка с начина, по който се третира, било е третирано, или би било третирано друго лице - друг лишен от свобода, отправил молба за възобновяване на друго наказателно дело, с оглед твърдението на ищеца за различното му третиране в сравнение с други лишени от свобода, които искат и получават разследване и възобновяване на делата им. В заключение съдът е приел, че проверката на основателността на отказа на конкретния прокурор да изготви искане за възобновяване на наказателно производство, може да бъде осъществена от по - горестоящ прокурор, служебно или по жалба на осъденото лице, което не разполага с иск за защита от дискриминация. Съдът се е позовал на задължителна съдебна практика установена с решения по гр. дело № 204/2009г., четвърто г. о., ВКС и гр. дело № 534/2012г., четвърто г. о., ВКС. Както в касационната жалба, така и в молбата - уточнение жалбоподателят не сочи правен въпрос, който да е обусловил решаващите изводи на съда за недопустимост на иска. Това изключва възможността за селектиране на частната касационна жалба по критериите визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Доколкото в молбата - уточнение се твърди, че искът за неимуществени вреди бил допустим, следва да се посочи, че искът по чл. 71 З.. съдържа три хипотези, които са взаимно обусловени и произтичат една от друга - установяване на нарушението; осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по - нататъшни нарушения; да получи обезщетение за вреди, т. е. искът за вреди е последица от твърдяното дискриминационно отношение на ответника към ищеца и произтича от същото основание, това по чл. 71 З.. Предвид изложеното не са установени предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Обжалваното определение е постановено при точното прилагане на закона и в съответствие със задължителната съдебна практика по приложението на чл. 71 З.. Съдът не присъжда разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника. В производството по Закона за защита от дискриминацията ищецът не дължи на ответника сумите по чл. 78 ГПК, независимо от резултата по делото - по аргумент от чл. 75, ал. 2 З.., който се явява специален по отношение на общата разпоредба (решение по гр. дело № 1452/2009г., четвърто г. о., ВКС). Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. О П Р Е Д Е Л И НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 866 от 19.10.2015г. по в. ч. гр.дело № 534/2015г. на Кюстендилски окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ