3 Р Е Ш Е Н И Е № 715 гр.София, 05.11.2010г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и десета година в състав: Председател:надежда зекова Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА светла бояджиева при секретаря Ю.Г. като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 139 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 19.10.2009г. по гр.д.№2056 / 2009г., с което Пловдивски окръжен съд, като е отменил решение от 29.04.2009т. по гр.д.№2018/2008г. на Пловдивски РС, е уважил предявения срещу Х. Р. Г. иск от [фирма] за сумата 2250 лева, на основание чл.66, ал.2 КТ, вр.чл.92 ЗЗД. С определение от 20.04.2010г. ВКС е допуснал касационно обжалване по процесуалния въпрос от значение за изхода по конкретното дело за задължението на въззивния съд да извърши самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, за да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, в случая за действителността на клауза за неустойка, уговорена в трудов договор, но касаеща правоотношения след неговото прекратяване. Жалбоподателят – Х. Р. Г. моли да се отмени обжалваното решение като неправилно. Ответникът [фирма] в писмено становище поддържа, че решението е правилно и следва да се потвърди. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е осъдил Х. Р. да заплати на [фирма] сумата 2250 лева, на основание чл.66, ал.2 КТ, вр.чл.92 ЗЗД. Съдът е приел за установено по делото, че на 17.02.2005г. между страните е бил сключен трудов договор, като в чл.3, ал.1 от същия страните са се договорили работничката-жалбоподател да не постъпва на работа в конкурента фирма една година след прекратяване на трудовия договор, като при неизпълнение на това задължение дължи неустойка в размер на 5 брутни заплати. Съдът е установил, че трудовият договор е прекратен на 01.10.2006г. по молба на жалбоподателката и на 12.09.2006г. тя е постъпила на работа при [фирма], поради което е приел, че съобразно уговорена в трудовия договор клауза за неустойка и поради факта, че жалбоподателката би могла да използува в новата фирма познания, придобити в първата, то тя дължи обезщетение на работодателя за вредите в размера, в който предварително са се договорили. По тези съображения съдът е уважил предявения иск. По въпросът, за който е допуснато касационното обжалване настоящият състав приема, че съдът го е разрешил в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в т.19 от ТР№1/2000г. на ОСГК на ВКС, предвиждаща, че въззивният съд следва да изложи свои собствени изводи по поставения за разрешаване въпрос за нищожността на клауза в трудов договор, касаеща уговорка за неустойка след неговото прекратяване. С оглед на така дадения отговор на поставения въпрос Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че постановеното решение е направилно и следва да се отмени. Тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, то ВКС с оглед разпоредбата на чл.293, ал.1 ГПК следва да постанови решение по съществото на спора. Въззивният съд при събраните по делото доказателства не е отговорил на съществeния за спора въпрос касаещ действителността на клаузата за обезщетение, уговорена в сключен от страните трудов договор, но касаеща правоотношения след неговото прекратяване. Към настоящия момент е дадено и задължително тълкуване на този въпрос с влезли в сила решения от 21.05.2010г. по гр.д.№1228/2009г. на ВКС и решение от 30.06.2010г. по гр.д.№309/2009г. на ВКС, в които е прието, че уговорката, с която се ограничава извършването на конкурентна дейност от страна служители за срок от една година след прекратяване на трудовият им договор, на първо място е сключена в нарушение на конституционно признатото право на труд, по специално нормата на чл.48, ал.3 КРБ, където се прогласява свободата на избор на професия и място на работа на всеки гражданин. При това работодателят няма право да налага забрана на служителите си, които са се специализирали в дадена област, да не упражняват своята професия, след прекратяването на трудовите си отношения, тъй като това би означавало да се ограничи правото им на бъдещето престиране на труд, а подобна клауза по своята същност е нищожна. Същата, макар и да не е свързана със съдържание на трудовия договор, възлага задължение на работника или служителя в определен период от време да не встъпва в трудови или граждански отношения с конкурентна фирма, която уговорка противоречи на норми и принципи на трудовото право – чл.8, ал.4 КТ. С оглед на така изложените съображения настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора и да отхвърли предявения иск с правно основание чл.357, ал.1 КТ, вр. с чл.66, ал.2 КТ, вр.чл.92 ЗЗД за сумата 2250 лева, ведно със законната лихва считано от 11.07.2008г. и за сумата 140 лева разноски по делото. Клаузата в трудовия договор, с която служителят се е задължил да не упражнява конкурентна стопанска дейност няма правна стойност, защото противоречи на закона - чл.8, ал.4 КТ, предвид недопустимостта на отказ от лично право на труд, утвърдено и в конституцията. Ето защо не се дължи и обещаното обезщетение на работодателя, ако след прекратяване на трудовия договор служителят в продължение на една година постъпи на работа при друг работодател, чиято дейност е сходна с дейността на работодателя. Не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция, тъй като липсват доказателства такива да са направени. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : о т м е н я в а решение 19.10.2009г. по гр.д.№2056 / 2009г. на Пловдивски окръжен съд, в частта му, с която е уважил предявения иск от [фирма] срещу Х. Р. за сумата 2250 лева обезщетение за неизпълнен договор, ведно със законната лихва считано от 11.07.2008г. и за сумата 140 лева разноски по делото, на основание чл.66, ал.2 КТ, вр.чл.92 ЗЗД КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма] иск срещу Х. Р. Г. за сумата 2250 лева, обезщетение за неизпълнен договор, ведно със законната лихва считано от 11.07.2008г. и за сумата 140 лева разноски по делото ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: