Р Е Ш Е Н И Е   № 109   София, 18.06.2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на девети юни  две хиляди и девета година,  в състав:                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА                                      ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря София Симеонова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от  съдията Росица Ковачева т. дело № 64/ 2008  година   Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. за следприватиза -ционен к. - гр. С. и по касационна жалба на “З” АД - гр. П. срещу Решение № 375 от 22.VІІ.2008 г. по гр.д. № 964/ 2006 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила Решение №117 от 8.V.2006 г. по гр.д. № 7/ 2005 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иск за реално изпълнение на задължението по чл. 13.5 от приватизационен договор за заплащане на 26 128.86 щ.д. - неиздължени възнаграждения на работници от обект “О”, Русия и в частта, с която са уважени искове за неустойка: за 6005.69 щ.д. по чл. 13.5.3 от Договора и за 367.67 щ.д. по чл. 13.5.2 от Договора, и решението е отменено и е постановено друго, с което е отхвърлен за разликата до предявения размер 24 421.08 щ.д. искът за неустойка по чл. 13.5.3 от Договора. Касационната жалба на АСлПК - гр. С. е срещу решението, в частта, с която са отхвърлени иск за неизпълнение на задължението по чл. 13.5 за 26 128.86 щ.д. и иск за неустойка по чл. 13.5.3 за разликата над сумата 6005.69 щ.д. до предявения размер 24 421.08 щ.д., с оплакване за неправилност поради противоречие със съдопроизводствените правила. Касационната жалба на “З” АД - гр. П. е срещу решението в частта, с която е уважен за 6005.69 щ.д. иск за неустойка по чл. 13.5.3, с оплакване за незаконосъобразност. Ответникът по делото “З” АД - гр. П. оспорва касационната жалба на ищеца, по съображения, изложени в касационната жалба и в писмен Отговор, а ищецът по делото АСлПК - гр. С. не изразява изрично становище по касационната жалба на ответника. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните, и като провери правилността на въззивното решение в частта, в която е допуснато касационно обжалване, на основание чл. 290 ал. 2 ГПК, приема следното: ВКС по разрешения съществен правен въпрос: има ли АСлПК - гр. С. активна процесуалноправна и материалноправна легитимация да води искове за реално изпълнение срещу неизправни купувачи по приватизационни договори, е допуснал касационно обжалване на решението само в частта, с която е отхвърлен искът за реално изпълнение по чл.13.5 от приватизационния договор за 26 128.86 щ.д. Въззивният съд, като е приел, че ответникът е изпълнявал задължението по чл. 13.5 от приватизационния договор, като е забавил някои плащания, не е платил изцяло други, като има и депонирани суми по дължими възнаграждения на работниците от обект “О”, е отхвърлил иска за сумата 26 128.86 щ.д. Изложил е съображения, че ищецът не е страна по договора и няма качеството кредитор, че по силата на закона му е възложено да извършва с. к. и да събира дължими на държавата обезщетения и неустойки, но няма свои права по договора, а осъществява възложени му от закона правомощия, сред които не е правото да иска реално изпълнение, както и че е недопустимо кумулиране на иск за реално изпълнение, с иск за неустойки. Въззивното решение е неправилно в частта, с която е отхвърлен иска за реално изпълнение и в тази част е допуснато касационно обжалване, тъй като решението противоречи на постоянната практика на ВКС, изразена в Р. №173/15.І.2004 г. по гр.д. № 788/2003 г., Р. № 460/24.VІІІ.2006 г. по т.д. №1056/3005 г., Р. №544/29.V.2006 г. по т.д. № 31/2006 г. и др. Правомощията на А. за с. к. са уредени законодателно - в чл. 19 ЗПСлПК и в чл. 5 ал. 3 от Устройствен правилник на АСлПК (приет с ПМС №245/1. ХІ.2002 г., обн. Д.в. бр.105/ 2002 г.) - общо в чл. 19 ал. 1 ЗПСпК и с изброяване на функциите на А. в чл. 19 ал. 2 ЗПСПК, което изброяване не е изчерпателно. По отношение на съдебното предявяване на вземания на държавата, произтичащи от неизпълнение на приватизационни договори, А. има процесуалното положение на представител на продавача, който като специализиран държавен орган, може да участва надлежно в искови производства. В чл. 5 ал. 3 от Устройствения правилник на АСлПК е предвидено правомощие да извършва действия по предявяване и събиране на предвидените в договорите неустойки, лихви, задатъци, обезщетения, предявяване на банкови гаранции, претендиране на суми по доверителни сметки и други правни действия, в случаите на констатирано неизпълнение по приватизационните договори. С това овластяване се цели АСлПК да може да осъществява всички допустими правни действия за реализиране на последиците от неизпълнение на купувачите по приватизационните договори. Като е дадено от закона на А. право да разваля при определени условия сключените приватизационни договори, не би могло да се изключи от функциите й правомощието да търси реално изпълнение на задълженията, поети и неизпълнени от купувачи по приватизационни договори. На А. за с. к. - гр. С. принадлежи правото да предяви срещу ответника иск да изпълни задължението, поето с чл. 13.5 от приватизационния договор, на нея й принадлежи материалното право на реално изпълнение. Купувачът е поел задължение по чл. 13.5 от приватизационния договор, да изплаща и обслужва задължения на приватизиращото се дружество, съществуващи към датата на сключване на договора, към работници, работили на обект ”О” - Русия, по график Приложение № 4 към Договора. Купувачът се е задължил в 14-дневен срок от датите, посочени в графика, да представи на продавача поименни списъци и счетоводни документи, удостоверяващи извършени плащания, а при неизпълнение на задължението страните са уговорили в чл. 13.5.2 неустойка. С оглед характера на задължението, поето с чл. 13.5 от Договора и уговорените неустойки, които са за забавено изпълнение на парично задължение - за забавено плащане, а не вместо изпълнение, неоснователно е възражението на ответника, че е налице кумулиране на иск за реално изпълнение - за заплащане на задължението, поето с чл. 13.5 от договора - с иск за неустойки за забавено плащане по чл. 13.5 от Договора. От заключението на съдебно - счетоводната експертиза (л.70 на възз.дело) се установява, че ответникът е изпълнявал задължението по чл. 13.5 от договора, като е допуснал забава в плащанията с оглед приетия график - Приложение 4, допуснал е неизплатени суми, налице са и депонирани суми по дължими възнаграждения на работници от обект ”О”. Допуснатото от купувача неизпълнение на задължението по чл. 13.5 от Договора, в сроковете, посочени в Приложение №4, съгласно заключението на счетоводната експертиза (л.70), в размер на 16 660 щ.д., е изчислено в щатски долари в Допълнителното заключение (л.87) по курс на щ.д./бълг.лев към датата на падежите, посочени в Приложение №4, в размер на 11 379.06 лв. С второто Допълнително заключение е изчислено, че към датата на заключението, като са съобразени изплатените и депонирани от купувача суми след изтичане на падежите по Приложение № 4, задължението е в размер на 5316.92 щ.д. Основателно е възражението на ответника за погасяване на вземането поради изтекла давност, която е тригодишна - чл. 111 б. ”а” ЗЗД - купувачът по приватизационния договор с поетото задължение по чл. 13.5, е встъпил в дълга на приватизираното предприятие към работниците, имащи вземания за възнаграждение за труд, работили на обект ”О”, Русия. Затова задължението 5316.92 щ.д. следва да се намали със сумата 1 121.33 щ.д. - вноската с падеж 31.VІІ.2001 г., тъй като три години назад от датата 30. ХІІ.2004 г., когато е предявен искът, вземанията са погасени по давност - или вземанията преди 30. ХІІ.2001 г. Дължимата сума за неизпълнение на задължението по чл. 13.5 от Договора, е 4195.59 щ.д., за която искът по чл. 79 ал. 1 ЗЗД е основателен. С оглед изложеното решението в частта, с която е отхвърлен иска за сумата 4195.59 щ.д. следва да се отмени и вместо него - да се постанови друго, с което искът по чл. 79 ал. 1 ЗЗД да се уважи за тази сума. В останалата част решението като правилно следва да се остави в сила. Ответникът дължи 4% държ.такса или 251 лв. върху левовата равностойност на 4195.59 щ.д., за която сума се уважава иска. За касационната инстанция ответникът следва да заплати на ищеца направени разноски 4291 лв. (779 лв. държ.такса по касационната жалба и 3512 лв. адвокатско възнаграждение). Поради това Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И:   ОТМЕНЯВА Решение № 375 от 22.VІІ.2008 г. по гр.д. № 964/ 2006 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която искът за неустойка по от приватизационен договор е отхвърлен за сумата 4195.59 щ.д. и вместо това постановява: ОСЪЖДА “З” АД - гр. П. да заплати на А. за с. к. - гр. С. сумата 4195.59 щ.д. - неизпълнено задължение по чл. 13.5 от приватизационен договор от 1. ХІІ.1999 г., ведно със законната лихва, считано от 30. ХІІ. 2004 г. до окончателното изплащане, както и 4291 лв. - разноски по делото за касационната инстанция. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА “З” АД - гр. П. да заплати държавна такса 251 лв. в полза на ВКС.   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: