Р Е Ш Е Н И Е

Ключови фрази
Лично укривателство * съставяне на официален документ с невярно съдържание

№ 302

София, 06 юли 2009 година

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ

ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА

при участието на секретаря Иванка Илиева

и в присъствието на прокурора Марияна Маринова

изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев

н. дело № 305/2009 година.

Производството пред Върховния касационен съд е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Н. В. В. срещу решение № 110 от 14.04.2009 год./неправилно посочено в жалбата като присъда/ по внохд № 89/2009 год. на Софийския апелативен съд.

В бланкетната жалба се сочат основанията за касационна проверка по чл. 348, ал. 1, т.1-3 НПК без да се излагат доводи в тяхна подкрепа, като се прави искане за оправдаване на подсъдимия по осъждането му по чл. 294, ал. 4 НК.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитата на подсъдимия по изложените в нея основания. В представеното писмено допълнение към жалбата се излагат довод за несъставомерност на деянието по чл. 294, ал. 4, във вр. ал. 1, пр. 2 НК, с оглед предприетите от В. процесуални действия в качеството на следовател за разкриване на престъпление по чл. 343, ал. 3, във вр. ал. 1, б.”в” НК, като образувал предварително следствие срещу дееца Я. Н.

Представителят на Върховната касационна прокуратура даде становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставено без уважение.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обжалваният съдебен акт по делото е втори постановен по ред от Софийския апелативен съд, като въззивна инстанция, след отмяна на присъда № 57 от 17.11.2008 год. по внохд № 1013/2008 год. по описа на същия съд.

С присъдата по внохд № 1013/2008 год. е била отменена присъда № 11 от 15.07.2008 год. по нохд № 3902/2007 год. на Софийския градски съд, като подсъдимият В е признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено на 27.05.2004 год. в гр. В. престъпление по чл. 294, ал. 4, във вр. ал. 1, пр. 2 НК. Първоинстанционната присъда е отменена и по приложението на чл. 23, ал. 1 НК, а в частта на осъждането на подсъдимия по обвинението за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1 НК първоинстанционната присъда е изменена, като е намалено наложеното наказание от три години на две години лишаване от свобода, както е намален и определения по реда на чл. 66, ал. 1 НК изпитателен срок от пет на три години.

С решение № 41/02.02.2009 год. по к.н.д. № 751/2008 год. по описа на ВКС, първо н.о. е уважен протест на Прокуратурата срещу въззивната присъда по основанието на чл. 348, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 1 и тя е отменена в частта по оправдаването на подсъдимия по обвинението по чл. 294, ал. 4, във вр. ал. 1, пр. 2, както и в частта по приложението на чл. 23, ал. 1 НК, като делото е върнато за ново разглеждане с подробни и изчерпателни указания по правилното приложение на закона. В изменителната част на въззивната присъда-по чл. 311, ал. 1 НК, като непротестирана в тази част, тя е оставена в сила.

След изпълнение указанията на касационната инстанция въззивният съд е постановил обжалвания съдебен акт, като е потвърдена присъдата по нохд № 3902/2007 год. на Софийския градски съд, с която подсъдимият Н. В. В. е признат за виновен в това, че:

1. На 27.05.2004 год. в гр. В., като длъжностно лице-следовател в ОСлС, в кръга на службата си съставил официален документ-протокол за оглед на пътнотранспортно произшествие по сл.д. № 6090/2004 год. по описа на ОСС-Варна за настъпило ПТП в района на главен път в посока на кв. Аспарухово-Галата, с участник Я. Н. Н. , в който удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства по следственото дело, поради което и на основание чл. 311, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на три години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от пет години;

На основание чл. 37, т. 6 НК В. е лишен от право да упражнява професията на “магистрат” за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

2. На същата дата и място, като следовател в ОСлС-гр. Варна спомогнал на Я. Н. Н. да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване за извършеното престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б.”б”, предл. 1, във вр. чл. 342 НК, без да се е споразумял с това лице, преди да е извършило самото престъпление, поради което и на основание чл. 294, ал. 4, във вр. ал. 1, прел. 2 и чл. 54 НК е осъден на три години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от пет години.

На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил на подсъдимия едно общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода, към което е присъединено и лишаването на В. от правото да упражнява професията “магистрат” за срок от три години, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието “лишаване от свобода” е отложено за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

К. прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки обжалваното решение, Върховният касационен съд намира жалбата на касатора за неоснователна.

Съгласно чл. 347, ал. 1 НПК касационната инстанция проверява присъдата или решението само в обжалваната част и само по отношение на обжалвалите лица, като в чл. 351, ал. 1 НПК е предвидено, че страните следва да посочат частта, която обжалват, касационното основание, както и да посочат данните в негова подкрепа - т. е. да се определят пределите на касационната проверка. Когато жалбоподателят или прокурорът не посочат в касационната си жалба или протест данните в подкрепа на претендираните от тях основания по чл. 348, ал. 1 НПК по реда на чл. 351, ал. 1 НПК или по реда на чл. 351, ал. 3 НПК, за касационната инстанция става невъзможно изпълнението на задължението по чл. 354 НПК, тъй като тя не може да отговори на липсващите обективно възражения. Служебната намеса на касационната инстанция е допустима, когато констатира някое от абсолютните нарушения на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3, т.т. 2 и 3 НПК или нарушение на материалния закон, което съществено е увредило правата и интересите на подсъдимия. В настоящия случай не се установява въззивната инстанция да е допуснала някои от посочените абсолютни нарушения на процесуалния закон, за да са налице основания за служебна намеса на касационния съд.

В касационната жалба не са изложени и доводи по касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Затова, този довод също не може да бъде обсъждан, а и нарушения по чл. 348, ал. 5, т. 1, вр. ал. 1, т. 3 от НПК, двете решаващи по фактите съдилища не са допуснали.

В срока по чл. 351, ал. 3 НПК по делото са постъпили писмени бележки/допълнение към касационната жалба/ от защитата на касационния жалбоподател, с които направеното с първоначалната жалба оплакване за материално-правна незаконосъобразност на въззивната присъда, се потвърждава. В тях са изложени съображения, които според защитата подкрепят заявеното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, въпреки че изцяло са посветени на критика към оценъчната и аналитичната дейност на съда по отношение на събраната доказателствена съвкупност, както и по отношение на приетите фактически и правни изводи. Критиката се аргументира с извършен от защитата собствен анализ само на част от доказателствата по делото, при който избирателен подход тя е стигнала до извода, че деянието по чл. 294, ал. 4, във вр. ал. 1 НК е несъставомерно.

По това последно, от сочените от касатора основания за ревизия на обжалвания съдебен акт, жалбата му също е неоснователна.

Касационното основание по чл. 348, ал. 1 т.1 НПК е самостоятелно и проверката по него се свежда само до съответствието между приетите фактически констатации и направените въз основа на тях правни изводи. В случая, въззивното решение не страда от недостатък в такава посока. Съответствието между факти и право е налице и искането за отменяване на въззивното решение и оправдаване на В. по обвинението по чл. 294, ал. 4, във вр. ал. 1 НК не може да бъде удовлетворено.

По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1 т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 110 от 14.04.2009 год. по внохд № 89/2009 год. на Софийския апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: