Р Е Ш Е Н И Е № 253 гр. София, 30.11.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ПЕТЯ ШИШКОВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Ат. Гебрев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 951 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 424, ал. 2, вр. 423, ал. 1 от НПК и е образувано по искане на задочно осъдения М. А. С. за възобновяване на НОХД № 429/2012 г. на Санданския районен съд и отмяна на постановената по него присъда № 2097/28.09.2015 г., в сила от 14.10.2015 г., с която е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и във вр. с чл. 54 от НК е бил осъден да изтърпи наказание 3 години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. В искането, поддържано в с. з. пред ВКС лично от осъдения и упълномощения му защитник, се твърди, че С. не е знаел за образуваното съдебно производство, тъй като е бил в чужбина, като при екстрадирането му от Великобритания са били предоставени гаранции за възобновяване на производството по НОХД № 429/2012 г. по описа на Санданския районен съд. Моли делото да се възобнови, за да се осигури правото му на лично участие. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл. 423 от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е било депозирано на 09.08.2016 г. – след екстрадиция на осъдения от Великобритания на 18.05.2016 г. и последващо привеждане в затвора – Бобов дол за изпълнение на постановена от Санданския районен съд присъда № 2097/28.09.2015 г. по НОХД № 429/2012 г., влязла в сила на 14.10.2015 г. Във връзка с изпълнението на тази присъда е имало издадена ЕЗА № Р 161/10.02.2016 г., но осъденият М. С. е бил задържан (от 20.01 до 03.02.2016 г. и от 11.02. до 19.05.2016 г.) и предаден на българските власти по повод ЕЗА с № 673/07.08.2014 г. по висящо НОХД № 673/2012 г. на Санданския районен съд (вж. приложено по делото писмо от началника на затвора в гр. Бобов дол). Съответно, в контекста на настоящото производство, най-късният момент за узнаване на осъждането по НОХД № 429/2012 г. е този на привеждане на присъдата в изпълнение – на 18.05.2016 г. и в тази връзка искането се явява подадено в 6 месечния срок по чл. 423, ал. 1 от НПК. Поради това то е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Както е известно институтът за възобновяване при задочно осъждане е специфичен процесуален механизъм с компенсаторен характер, чието предназначение е да осигури ефективно упражняване на правото на лично участие на осъдения в нов съдебен процес, когато това не е било сторено в проведения такъв в негово отсъствие. Поначало такова развитие на процеса е в конфликт с изискванията по чл. 6, т. 1, вр. т. 3, б. „с”, „d” и „е” от ЕКЗПЧ, съдържащи минималните гаранции за справедливост на наказателното производство в съдебната му фаза, сред които правото на лично участие се откроява с фундаментално значение. Съобразно сега действащата редакция на чл. 423, ал. 1 от НПК, за да не се допусне отказ от справедливо правосъдие, привеждането на този механизъм в действие е задължително във всички случаи, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК (надлежно връчване на обвинителния акт и призоваване за с. з., ведно с информация, че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК) не е могла да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. Следователно, съгласно първата хипотеза укриването се отчита за мълчалив отказ за упражняване на правото на лично участие в съдебния процес, тъй като осуетява възможността за надлежно информиране. За да се изгради извод, че е налице укриване обаче, е нужно съдилищата да са положили дължимите грижи за осигуряване на присъствието му, вкл. да са изчерпали възможностите за призоваване и издирване. От материалите по делото е видно, че осъденият М. С. е знаел за образуваното срещу него ДП, което е започнало и приключило в негово присъствие След като е бил уведомен с призовка, получена на 23.05.2012 г. и при участие на назначения му служебен защитник същият е бил привлечен като обвиняем на 28.05.2012 г. (л. 88 от ДП) Тогава е бил проведен и разпит, в който е отказал да дава обяснения. Мярка за неотклонение не му е била взета, но същият се е задължил да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване. На 28.06.2012 г. разследващият полицай е предявил разследването при лично участие на осъдения и неговия защитник, както и е изготвил мнението си за предаването му на съд. Прокурорът е внесъл обвинителния акт в РС- Сандански на 04.07.2012 г. С разпореждане от 05.07.2012 г. съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в с. з. на 02.10.2012 г. Изпратената на М. С. призовка е била оформена като получена на 19.07.2012 г. от съсед, което в с. з. на 02.10.2012 г. е било отчетено като нередовно призоваване поради липсата на отбелязване на точния адрес на лицето, което я е приело. Същевременно, от данните за задграничните пътувания на С. е установено, че на същата дата - 19.07.2012 г. , рано сутринта в 05. 49 ч., той е напуснал пределите на Р България през КГПП Кулата шосе с товарен автомобил. Следващите опити за призоваване на осъдения на постоянния му адрес са се оказали неуспешни. Без резултат са останали и усилията за общодържавното му издирване с мярка „принудително довеждане”, постановено в с. з. на 12.03.2013 г. (вж. л. 80 от НОХД). Проверявани са и данните за пребиваване на С. в Р Гърция и Великобритания, в каквато връзка производството по делото е било спряно в с. з. на 27.06.2013 г. Тъй като местоживеенето му не е било установено, делото е било възобновено с разпореждане от 17.03.2014 г. , като обвинителният акт е бил връчен на служебния му защитник. Отсъстващият С. е бил търсен и в местата за лишаване от свобода, като по този повод са изискани и приложени справки от следствените арести и от ГД „ИН”. След сключване на споразумения с останалите трима подсъдими по НОХД 429/2012 г. производството е продължило само спрямо С., който не е бил открит. В с. з. на 20.04.2015 г. районният съд е дал ход на делото в негово отсъствие и при участие на служебния му защитник при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 4, б. „а” от НПК, като тогава е била постановена и присъдата. Същата не е била обжалвана и е влязла в сила на 14.10.2015 г. Междувременно М. С. е бил търсен и по друго висящо дело на Санданския районен съд, като по този повод е била издадена ЕЗА № 673/07.08.2014 г., във връзка с която същият е бил задържан в Лондон от 20.01.2016 г. до 03.02.2016 г. и от 11.02.2016 г. до предаването му на българските власти на 18.05.2016 г. На 10.02.2016 г. е била изготвена и ЕЗА, касаеща изпълнението на присъдата по НОХД № 429/2012 г. След екстрадицията осъденият е бил приведен в затвора гр.Бобов дол за изпълнение на наложеното му по тази присъда наказание. В т.2 от ЕЗА Р № 161/10.02.2016 г. е записано, че лицето не се е явило на съдебния процес, вследствие на което е постановено решението, описани са обстоятелствата по задочната процедура, както и е посочена разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НК, предоставяща възможност на осъдения да направи искане за възобновяване при наличие на предпоставките за това. Изложените дотук обстоятелства ясно очертават, че липсва основание за възобновяване на делото. В кратък период след приключване на ДП, проведено в негово присъствие и преди датата на първото съдебно заседание по внесения обвинителен акт М. С. се е укрил – напуснал е съобщения по делото адрес и е заминал за чужбина, поради което всички усилия за издирването му са останали безрезултатни. Това негово процесуално поведение съдът интерпретира като недвусмислен отказ за реализиране на правото му на лично участие, което е довело до невъзможност да бъде информиран надлежно за първоинстанционното производство, въпреки положените надлежни усилия от страна на съдебната власт. Липсва основание за прилагане на разпоредбата по чл. 423, ал. 5 от НПК. От писмото на Началника на затвора – Бобов дол дол е видно, че съгласно писмо рег. № А-16515/30.05.2016 г. на Началника на сектор „СИРЕНЕ”, С. е бил „задържан и предаден на българските власти във връзка с ЕЗА, издадена по НОХД № 673/2012 г. по описа на РС – Сандански”, което е било висящо и по него не е имало постановена присъда. Същевременно, дори да се приеме, че към екстрадицията на осъдения има отношение и ЕЗА Р 161/10.02.2016 г., която касае изпълнението на присъдата по НОХД № 429/2015 г., то от нейното съдържание не се извеждат никакви индиции за предоставени гаранции за възобновяване на делото. Възпроизвеждането на нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК само предоставя възможност на задочно осъдения да подаде искане за възобновяване без да обвързва съда с положителен резултат, ако предпоставките за това не са налице. В случая ВКС вече мотивира своето становище, че уведомяването на осъдения за съдебното производство (при надлежно участие в досъдебното и знание за неговото развитие) не е могло да бъде осъществено поради неговото укриване, което е основание за отказ да се приложи института на възобновяването. Поради това ВКС намира, че не са налице условия за възобновяване на делото и искането за това следва да бъде оставено без уважение. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения М. А. С. за възобновяване на НОХД № 429/2012 г. на Санданския районен съд и отмяна на постановената по него присъда № 2097/28.09.2015 г., влязла в сила на 14.20.2015 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.