Р Е Ш Е Н И Е № 53 Гр.С., 04.04.2018г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми март през двехиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова Майя Русева при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.1913 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. С. К. срещу решение №.8339/17.11.16 по г.д.№.2143/16 на СГС, ІІІ В състав, с което е потвърдено решение №.І-42-97/3.08.15 по г.д.№.1160/15 по описа на СРС, І ГО, 42с., за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на 10000лв. обезщетентие за неимуществени вреди. Ответната страна П. Б. Е. оспорва жалбата. С определение №.885/7.12.17 е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса представлява ли депозирането на частна тъжба единствено и само реализация на субективно право или при излагане по нея на неверни факти и обстоятелства може да представлява злоупотреба с право, т.е. противоправно поведение, което може да причини вреди. С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД за неоснователен, тъй като не са налице елементите на фактическия състав на чл.45 ЗЗД предвид липсата на противоправно поведение на ответника. Посочено е, че доводите, че в случая противоправното поведение се изразява в подаване на частна тъжба, в която се съдържат неверни твърдения, неотговарящи на обективната действителност, и съставлява злоупотреба с право, са неоснователни. Изложени са мотиви, че подалото тъжба лице, което твърди, че е пострадало от престъпление, реализира свое субективно право, и упражняването му не може да се квалифицира като противоправно поведение, което да е основание за реализиране на деликтна отговорност. За определяне на поведението на ответника като противоправно е неотносимо обстоятелството дали изложените от него в частната тъжба факти и обстоятелства са били безспорно установени в хода на образуваното наказателно производство, доколкото същите имат значение единствено за доказване на обвинението спрямо ищеца, респективно за неговото оправдаване. Подаването на тъжба и воденето на наказателно производство - когато тъжителят твърди, че е пострадал от престъпление от частен характер - представлява регламентирано от закона субективно право, чието упражняване е предоставено на волята на лицето. Поради това повдигането и поддържането на обвинение за престъпление, което се развива по тъжба на пострадалия, не представлява неправомерно действие и не може да ангажира деликтната отговорност на ответника. В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: Носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на материално и процесуално право поначало е правомерно. Това, обаче, не изключва възможността за злоупотреба с право. Злоупотребата с право е противоправна; тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл.57 ал.2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл.8 ал.2 ЗЗД). Подаването на жалба до съответния компетентен орган съставлява упражняване на законоустановена възможност - гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни. Жалбоподателят е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени. Злоупотреба с право (т.е. противоправно поведение) е налице, когато жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато жалбоподателят знае, че те са неверни, и подава жалбата, за да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес. В този смисъл е налице и практика на ВКС /реш.№.758/11.02.11 по г.д.№.1243/09, IV ГО, реш.№.245/05.11.14 по г.д.№.1734/14, ІІІ ГО/, която настоящият състав напълно споделя. По основателността на касационната жалба: От фактическа страна по делото е безспорно, а се установява и от приложените доказателства, вкл. наказателното дело, че: - на 29.10.2007г. между страните е възникнал конфликт; - във връзка със същия д-р П. Б. Е. е депозирал тъжба до СРС, НК, с искане за образуване на наказателно производство срещу Н. С. К. за нанесени по време на конфликта им телесни повреди и обиди; в тъжбата е посочено, че: на 29.10.07г., докато бил на работа в денонощен ветеринарен кабинет на клиника „А.” като дежурен ветиринарен лекар заедно с колегата му д-р П. П., около 20.30ч., позвънил Н. К., чието куче е било прието по спешност на 27.10.07 и изписано на 28.10.07; клиентът поканил тъжителя да погледне кучето, което се намирало в колата му на паркинга пред кабинета; казал, че е недоволен от лечението и иска да му върнат платената сума; когато отворил багажника, откъдето извадил лопата, започнал да крещи „кучето умря” и да нанася удари на д-р П.Е. с лопатата в корема; той побягнал към клиниката, но Н.К. го последвал в помещението и продължил да нанася удари с юмруци по главата и тялото, като го ругаел, обиждал и обвинявал за смъртта на кучето; в това време д-р П.П. позвънил на собственика на клиниката, който пък уведомил техния колега д-р В.В. – за да се върне там, и органите на МВР - които пристигнали на място и установили инцидента; на същата дата д-р П.Е. посетил личния си лекар, тъй като здравословното му състояние било много лошо - имал силно главоболие, загуба на координация, притъмняване пред очите, световъртеж, няколкократно повръщане, а на 2.11.07г., след консултация с невролог, му била поставена диагноза „мозъчно сътресение”; вследствие на травматичните увреждания изпитвал дискомфорт продължителен период от време, като бил и в невъзможност да изпълнява служебните си задължения; при тези обстоятелства и предвид отказа да се образува досъдебно производство поради квалифицирането на телесните повреди като „леки” по смисъла на закона, се иска образуване на наказателно производство за извършеното престъпление – нанасяне на обиди и на множество телесни повреди, изразяващи се в контузии в областта на тялото и главата, охлузвания на лигавиците на устната кухина, ръзкъсно-контузна рана в горната част на челото, хематом в подребрената област и мозъчно сътресение; - на д-р П.Е. са били издадени съдебно-медицинско удостоверение №.374/07 и допълнение към него, в които се съдържа подробно описание на кръвонасядане на челото, оток зад дясна ушна мида, две рани по лигавицата на долна устна, охлузване на десен лакът, кръвонасядане на дясна хълбочна кост, както и мозъчно сътресение вследствие на нанесен побой - с отразяване, че същите съставляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота, дължат се на действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по време и начин, както съобщава прегледаният; - в рамките на наказателното производство са били разпитани присъствалите на инцидента свидетели, изслушана е съдебно-медицинска експертиза, приложени са и снетите от полицията обяснения от свидетелите на инцидента, както и докладната записка до Началника на 7 РПУ относно извършената във връзка със скандала проверка на място /съдържаща описание на същите факти, релевирани и в частната тъжба, и на предприетите действия по съставяне на протокол за предупреждение на К./; - с присъда от 10.11.2009г. по нчхд №.775/08 на СРС, 105с., Н. К. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл.130 ал.1 НК и чл.146 ал.1 НК – за това, че на 29.10.07г., пред и във ветеринарна клиника „А.”, е причинил на П. Е. лека телесна повреда, изразяваща се в сътресение на мозъка, кръвоансядания по челото, оток зад дясна ушна мида, две рани по лигавицата на горната устна, кръвонасядания на лигавицата на долната устна, охлузване на десния лакът и кръвонасядане на лявата хълбочна кост, като уврежданията са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота, и му е нанесъл обида, като е казал нещо унизително за честта и достойнството му в негово присъствие /”некадърник”, „убиец”/; - с решение от 3.05.10 по внчхд №.1750/10 на Софийски градски съд присъдата от 10.11.09г. е отменена поради допуснати процесуални нарушения и делото е върнато за ново гледане на СРС; - с протоколно определение от 10.11.2011г. СРС е прекратил производството на основание чл.289 ал.1 вр. с чл.24 ал.4 т.5 НК поради неявяване на тъжителя и неговия повереник в съдебно заседание – като с последващо разпореждане на същия съд това определение е отмено поради наличие на уважителни причини за неявяването; - с присъда от 20.03.13 по нчхд №.5898/10 на СРС, 96с., Н.К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.130 НК /с протоколно определение от 16.03.2011г. наказателното производство в частта по чл.146 ал.1 НК е прекратено поради изтичане на тригодишната абсолютна давност - чл.80 ал.1 т.5 вр. с чл.81 ал.3 НК/; - с решение №.1279/11.11.2013 по внчхд №.3568/13 на СГС, НК, ІІ в.с., присъдата от 20.03.13 е отменена поради допуснато процесуално нарушение /отмяна на определението от 10.11.11 за прекратяване на производството от постановилия го състав/ и делото е върнато на СРС; - с окончателно решение №.718/7.07.14 по внчд №.5462/13 на Софийски градски съд, НО, 13 въззивен състав, определението от 10.11.11 на СРС, НО, 96с., за прекратяване на производството по делото е потвърдено. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че след като Н. К. отишъл със съпругата си в клиниката да иска обратно платеното за лечението на кучето им, впоследствие починало, и П. Е. излязал с него навън от кабинета, свидетелят д-р П.П. ги последвал. Колегата му извикал „не с лопатата, бе човек”, затичал се към свидетеля и двамата се опитали да се затворят в кабинета, но не успели. Н.К. започнал да налага д-р П.Е. с юмруци в областта на лицето и тялото. Свидетелят П. се обадил на собственика на клиниката, който междувременно повикал свидетеля д-р В. и полицията. След обаждането К. спрял да удря д-р Е., започнал да го обижда и псува, искайки възстановяване на платените за лечението 30лв., а на жена си - която след като се бутали и влезли в кабинета слязла от колата и влязла при тях, чувайки ги да викат и крещят-казал да прибере лопатата преди да дойде полицията. Когато след около 5 минути дошъл св.В., видял, че Е. има кръв по лицето; споделил, че бил ударен с лопата от Н. К.. Последният казал на свидетеля, че е получил некачествена услуга, поискал си парите обратно и тъй като д-р Е. не му ги върнал, го ударил. Впоследствие, след около 10 минути, дошли собственика на клиниката и полицията /св.Д.К., св. П.П., св.В.В./. С оглед отговора на правния въпрос, даден по-горе, следва да се приеме, че подаването на тъжба съставлява по принцип правомерно поведение. Гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни. Частният тъжител е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени. Злоупотреба с право-т.е. противоправно поведение-е налице, когато тъжбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато тъжителят знае, че те са неверни, и подава жалбата, за да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес. Отговорността за вреди от злоупотреба с право е деликтна. П. се изразява в недобросъвестното упражняване на законно признато право - като доказването на недобросъвестността е в тежест на пострадалия – ищец в първоинстанционното производство /чл.154 ГПК/. В разглежданата хипотеза от събраните по делото доказателства не се установи да е налице недобросъвестно упражняване на правото да се подаде тъжба - не се установи ответникът предварително да е знаел, че твърдените от него обстоятелства са неистински, но да ги е заявил в тъжбата единствено с цел да увреди ищеца. Напротив, от доказателствата е видно, че на посочената в тъжбата дата действително между страните е имало конфликт, предизвикан от ищеца, той е удрял ответника, нанасяйки му телесни повреди, и го е обиждал – като във връзка със скандала от колега на последния е била повикана и полиция. При това положение ответникът е имал достатъчно обективни основания да възприеме действията на ищеца като такива, съставляващи засягане на телесната му неприкосновеност и достойнство - причиняване на телесни повреди и нанасяне на обиди - което го е мотивирало да уведоми съответните органи и да иска образуване на наказателно производство по тъжба на пострадалия, предвид постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство с оглед характера на нанесените повреди. Самото прекратяване на образуваното по тъжба на пострадалия наказателно производство поради неявяване на тъжителя, като се има предвид изложеното по-горе и в отговора на правния въпрос, не е основание за ангажиране на деликтната му отговорност в настоящото производство. Противоправно поведение на ответника не се установява - поради което и не са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД за ангажиране на деликтната му отговорност предвид твърдяната злоупотреба с право. Искът е неоснователен и следва да се отхвърли. С оглед съвпадение на крайните изводи на касационната инстанция с тези на въззивния съд, атакуваното решение трябва да се потвърди. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО, Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение №.8339/17.11.16 по г.д.№.2143/16 на СГС, ІІІ В състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: