Р Е Ш Е Н И Е №170 гр. София, 31 октомври 2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Н.Л. изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 556/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения И. Н. Л. за възобновяване на чнд № 214/2011 г. на ОС - Пазарджик на основание чл. 423, ал.1 от НПК и чл. 422, ал. 1, т.5 от НПК. Изтъкват се аргументи, че определението на съда за замяна на наказанието „пробация” с наказание „лишаване от свобода” е постановено при ограничено право на осъдения да участва в производството, за което той не е бил уведомен надлежно, не е имал възможност както да участва в производството и да обжалва постановения съдебен акт. Заявяват се доводи, че неизпълнението на наказанието „пробация” се дължи на уважителни причини, за които пробационния служител е бил уведомен. Допълнително се твърди, че определението е в противоречие с процесуалния и материалния закон – постановено при липса на яснота относно „точния период от време за начало и край на изпълнението на пробационните мерки ”задължителна регистрация по настоящ адрес” и „задължителни срещи с пробационен служител”, като окръжният съд е базирал изводите си единствено на базата на предложението на Председателя на пробационния съвет. В съдебното заседание пред ВКС осъденият и неговия защитник заявените в искането основания, както и аргументите, които са посочени в тяхна подкрепа. Според защитата е изтекъл и давностния срок за изпълнение на наказанието. Представителят на ВКП намира искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди изтъкнатите в искането оплаквания, становищата на страните и в пределите на правомощията си по чл. 425 от НПК, намери следното: С определение от 13.04.2011г., постановено по чнд № 214/2011 г., ОС-Пазарджик на осн. чл. 451 - чл. 452 от НПК във връзка с чл.43а от НК заменил наказанието „пробация”, определено по споразумение по нохд № 343/2009г. на РС-Ихтиман на И. Н. Л. с ЕГН [ЕГН], с наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца. С атакуваното определение е постановено И. Н. Л. да изтърпи отделно и наказанието от три месеца лишаване от свобода, наложено му с присъда по нохд № 17982/06г. по описа на РС- София. Определен е първоначален „строг” режим на изтърпяване и на двете наказания в затворническо общежитие от закрит тип. Определението не е било предмет на обжалване и е влязло в законна сила на 20.04.2011 година. І. Искането на осн. чл. 423, ал.1 от НПК е допустимо. Оспорва се акт от кръга на очертаните в разпоредбата на чл. 419, ал.1 от НПК актове - определение по чл. 341, ал.1 във връзка с чл. 452, ал.1 от НПК. Осъденият е узнал за определението при задържането му на територията на Република Франция по повод издадена спрямо него ЕЗА за задържането му за изтърпяването на наложените му по нчд № 214/2011г. на ОС - Пазарджик наказания, като изрично е упълномощил защитник да изготви искане за възобновяване на производството на 25.04.2016 година. С оглед на това искането е направено в шестмесечния срок по по чл. 423, ал.1 от НПК. ІІ. Разгледано по същество искането е неоснователно. С определение по нохд № 343/2009г. на РС - Ихтиман по реда на чл. 381 и сл. от НПК е одобрено споразумение за решаване на делото, по силата на което И. Н. Л. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал.1 от НК и на осн. чл. 55, ал.1, т. 2, б.”б” от НК е осъден на „пробация” със следните пробационни мерки: 1) задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 2 (две) години и 6 ( шест) месеца, изразяваща се в явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице- два пъти седмично; 2) задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 (две) години и 6 (шест) месеца; 3) поправителен труд за срок от 12 месеца, който да се изпълнява по месторабота на осъдения, с удръжка от месечното му трудово възнаграждение в размер на 10 на сто в полза на държавата. Осъденият започнал да изтърпява наказанието пробация на 14.09.2009г., като бил надлежно запознат с правата и задълженията си на осъден по време на изпълнение на пробационните мерки, включително и с възможността, при неизпълнение на задълженията си, спрямо него да се приложат санкциите по реда на ЗИН (отм.) Протокол в същия смисъл, само че с разясняване на тази възможност по действащия ЗИНЗС, е подписан от осъдения и в пробационната служба- Пазарджик, звено - гр. Велинград на 04.02.2011г., компетентна да проследява изпълнението на наказанието, след промяна на неговото местоизпълнение от гр. София в гр. Велинград. При проведената на тази дата среща на осъдения с пробационен служител са планирани и дати за провеждане на следващата задължителна регистрация по настоящ адрес - 02.03.2011г., както и следваща дата за провеждане на задължителна среща с пробационен служител- 07.03.2011г. При извършена проверка на отчетните книжа за задължителна среща по настоящ адрес било установено, че осъденият Л. не се е регистрирал на 02.03.2011г., а на 07.03.2011г. не се явил и на насрочената задължителна периодична среща с пробационния служител. При посещение в дома му, на следващия ден - 08.03.2011г., осъденият не е открит. На тази дата той е провел разговор с инспектор при пробационната служба, в който го уведомил, че се намира във Франция и няма намерение да се завръща в Република България, тъй като е започнал работа там. Посочените обстоятелства са били отразени в констативни протоколи и са послужили като основание за изготвяне на предложение на председателя на пробационния съвет по местоизпълнение на наказанието за замяна на остатъка от наказанието „пробация” с наказание „лишаване от свобода”. След постъпване на предложението окръжният съд насрочил провеждане на съдебно заседание, като постановил по отношение на осъдения да се изготви справка напускал ли е територията на Република България, както и да се призове на известния по делото адрес. Призовката била върнат в цялост с отбелязване, че по сведение на съсед „лицето е в чужбина”. От ОД на МВР-Пазарджик, група БДС постъпила информация, че И. Л. е напуснал пределите на Република България на 05.02.2011г. и към 01.04.2011г. липсват данни за завръщането му. В проведеното на 13.04.2011г. съдебно заседание съдът приел, че осъденият е нередовно призован, но с оглед данните, че е напуснал страната и липсват такива за завръщането му, счел че са налице предпоставките да разгледа делото в негово отсъствие, като на осн. чл. 94, ал.1, т. 8 от НПК назначил служебен защитник на Л.. В същото съдебно заседание е постановено и оспорваното по реда на възобновяването определение на ОС - Пазарджик. Изложеното дотук предпоставя и неоснователност на искането за възобновяване на наказателното производство, поради неучастието на осъдения в него по смисъла на чл. 423, ал.1 от НПК. По принцип, за да са налице предпоставките по чл. 423, ал.1 от НПК е необходимо да се установи, че осъденият не е знаел за производството, като незнанието му не се дължи на собственото му недобросъвестно процесуално поведение. На плоскостта на конкретно коментираната хипотеза - производство по замяна на наказание „пробация” с наказание” лишаване от свобода” по реда на чл.451-452 от НПК – основателността на искането ще е в зависимост от знанието на осъдения за започналото изпълнение на наложеното му наказание пробация, каквото незнание не се твърди, не следва и от писмените материали към предложението за замяна. В настоящия случай от материалите по делото се установява, че осъденият Л. без основателна причина спрял да изпълнява наказанието пробация, като напуснал пределите на страната, без да възнамерява да се завърне на територията на Република България, за да продължи изпълнението на наказанието ”пробация”. Както при започване на изтърпяване на наказанието „пробация”, така и при промяната на местоизпълнението, той е бил надлежно уведомен за последиците от виновното му неизпълнение, включително и с възможностите по гл. ХVІ от ЗИНЗС да се пристъпи към предложение за замяна на наказанието „пробация” с наказание „лишаване от свобода” на осн. чл.43а от НК. Обстоятелството, че на 08.03.2011г., след вече констатираното неизпълнение на наложените му пробационни мерки и след като вече обективно е бил напуснал страната, е провел разговор с инспектор от пробационната служба, не може да се интерпретира като посочване на уважителна причина и афиширане на актуално местонахождение, тъй като разговорът е бил насочен единствено към уведомяване на служителя, че се намира в чужбина и няма намерение да се завръща в страната. Наведените в искането доводи, че осъденият е заминал с „уговорка, че ще се връща всеки месец…за да се подписва в пробационната служба”, която не е могла да бъде спазена от негова страна, поради липса на финансови средства за завръщането му в България, не намират обективна опора в материалите по делото. Така, при липсата на уважителна причина за отклонението от изпълнението на пробационните мерки, както и при липсата на адрес за кореспонденция с пробационната служба, поведението на осъдения следва да се приеме като недобросъвестно. Така Л. се е укрил и обективно не само е създал пречки за връчване на предложението за замяна на наказанието на осн. чл. 43а от НК, но и сам се е отказал от упражняването на правото му за лично участие в производството. ІІІ. Що се касае до искането за възобновяване на наказателното производство на осн. чл. 422, ал.1, т.5 от НПК същото се явява просрочено и като недопустимо следва да бъде оставено без разглеждане. Вярно е, че съгласно чл. 421, ал.3, изр.2 от НПК „за задочно осъденият срокът започва да тече от датата, на която е узнал, че присъдата е влязла в сила”, но предпоставките за да се счете едно лице за „задочно осъдено” са очертани в разпоредбата на чл. 423, ал.1 от НПК. Доколкото в настоящия случай Л. няма качество на „задочно осъден”, тъй като е знаел за започналото изпълнение на наказанието „пробация”, за възможността при неизпълнение на същото без уважителна причина да се пристъпи към замяната му с „лишаване от свобода” и сам( чрез укриването си) се е поставил в невъзможност да бъде надлежно уведомен за протеклото съдебно производство по чл. 451-452 от НПК, за него срокът за възобновяване на наказателното производство на основание чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК по правилото на чл. 421, ал.3, изр.1 от НПК тече от момента на влизане на оспорваното определение в сила - от 20.04.2011 г. и е изтекъл на 20.10.2011г. Аргументи за подобно диференциране на сроковете по чл.423, ал.1 и чл.421, ал.3, изр.2 от НПК, в зависимост от процесуалното поведение на осъдения, се извличат от недопустимостта на осъдения с недобросъвестно процесуално поведение да се предоставят повече права, респ. процесуални възможности за упражняването им, отколкото на онзи, който е бил добросъвестен и стриктно е спазвал процесуалните си задължения. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Н. Л. за възобновяване на нчд № 214/2011 г. на ОС - Пазарджик и за отмяна на постановеното по него определение от 13.04.2011г. осн. чл. 451 - чл. 452 от НПК. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на осъдения с правно основание чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: