3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 213 София,16.02.2011 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при участието на секретаря в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева ч.т.дело № 824/2009 година Производство по чл. 274, ал3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение от 16.06.2010 г. по ч.гр.д.№ 4800/2010 г. на С. градски съд, с което е потвърдено определение от 02.07.2009 г. по гр.д.№ 20020/2008 г. на С. районен съд, 24 състав. С последното е обезсилена издадената на 24.07.2008 г. по заявление на частния жалбоподател Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че с въззивното определение е направен неправилния извод, че актът на съда, с която се произнася по молбата за продължаване на срока не следва да бъде съобщаван на страната. Иска се отмяната му като неправилно и постановяване на друго, с което да се дадат указания на въззивния съд да отмени първоинстанционното определение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, депозирано съобразно изискването на препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК жалбоподателят обосновава допустимостта на касационното обжалване с наличието на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречивото разрешаване на въпросите, свързани с изискването за уведомяване на страните за разпореждания, с които се уважава или отказва продължаване на срока, постановени по реда на чл.63, ал.1 ГПК, в подкрепа на което прилага копие от определение на С. градски съд, без данни за номера на делото, по което то е постановено. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че в указания му от съда срок заявителят не е изпълнил указанията на първостепенния съд да представи справка за адресната регистрация на длъжника, поради което правилно е прието, че длъжникът няма постоянен и настоящ адрес на територията на Р Б., обстоятелство, предвидено в чл.411, ал.2, т.3 ГПК като абсолютна процесуална пречка за издаване на Заповед за изпълнение. Доводът за допуснато нарушение на чл.63 ГПК е счетен за неоснователен по съображения, че процесуалните права на заявителя не са били нарушени, тъй като въпреки отказа да продължи дадения срок, за което последният бил длъжен сам да следи по делото, поисканото от него съдебно удостоверение за снабдяване със справка за настоящия адрес на длъжника е издадено на 03.02.2009 г., а срокът за представянето й изтичал на 21.02.2009 г., в който последният е разполагал с достатъчна възможност да изпълни указанията на съда. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият процесуалноправен въпрос обуславя крайното решение на съда. Вярно е, че така представеното копие от определение на СГС не обосновава извод за наличие на сочения от жалбоподателя селективен критерий, настоящият състав приема, че този въпрос има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че е длъжен служебно да съобщи на страната определения срок за извършване на процесуалните действия. В съответствие с изискванията на чл. 63, ал. 2 ГПК е прието, че страната е длъжна сама да следи дали искането за продължаване на срока е уважено, или е отхвърлено. Аргумент в подкрепа на това тълкуване е изречение второ от цитираната разпоредба. След като с нея изрично е предвидено, че продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния, а не от датата на съобщението за него, това означава, че актът, с който съдът се произнася по искането по чл.63, ал.1 ГПК не се съобщава, а страната е длъжна сама да следи за постановения по него резултат, респ. за началото и края на срока, в който следва да извърши указаното му процесуално действие. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 16.06.2010 г. по ч.гр.д.№ 4800/2010 г. на С. градски съд. ОСТАВЯ В СИЛА определение от 16.06.2010 г. по ч.гр.д.№ 4800/2010 г. на С. градски съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: