Р Е Ш Е Н И Е № 569 гр. София, 21.12. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 декември, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора И. Чобанова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 2221/2011 година. Производството пред Върховния касационен съд е образувано по жалба на подсъдимия П. Боянов С. от гр. София, чрез неговия защитник – адвокат Н. П., против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 104/2011 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон, а наложеното наказание – явно несправедливо. Исканията са за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 109/29.03.2011 г., Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 4-ти състав, е изменил присъда № 403/ 15.12.2010 г., постановена по нохд № 1468/2010 г., на Градски съд София, наказателно отделение, 15-ти състав, в наказателно – осъдителната й част, като е оправдал частично подс. П. Б. С. да е извършил деянието и в нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП и е увеличил размера на наложеното му наказание лишаване от право да управлява МПС, от една на две години, присъждайки направените разноски. Потвърдил е присъдата в останалата й част, с която подсъдимият Д., е бил признат за виновен в извършено на 23.01.2009 г., в гр. София, престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 и при условията на чл. 54 НК, осъден на две години месеца лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК и присъдени направените разноски. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Посоченото оплакване за допуснато нарушение на процесуалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Решението на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът, е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения, за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване процеса. При това инстанцията не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса извършено ли е или не престъпление от подс. С., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени доказателства и експертни заключения, чрез които е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установено по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е била осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. По повод на подадена въззивна жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения, след като е обсъдила направените доводи на защитата, мотивирано е обосновала отказа да приеме, че същите са основателни. Затова възражението, че не са били обсъдени всички събрани доказателства, е неоснователно. При положение, че въззивният съд не е допуснал нарушение на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подсъдимия. По реда на чл. 313 и 314 НПК, е била проверана изцяло правилността на присъдата, видно от приложените мотиви. Изложени са подробни съображения в тази връзка, обсъдени са били всички направени възражения във въззивната жалба и взето становище по тях. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за искания и устно изложение по направените доводи. Както бе посочено, изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. Направените изводи от въззивната инстанция във връзка с конкретните оплаквания, се споделят и от настоящия съдебен състав, поради което не се нуждаят от преповтаряне. Правилно е било прието, че възраженията във въззивната жалба са неоснователни и не представляват основания за отмяна на съдебния акт. В тази връзка, настоящата инстанция намира за напълно законосъобразни, изложените в мотивите на въззивния съд съображения за видимостта от неограничено разстояние на пешеходната пътека, в пред вид маркировката, знака и светлинната сигнализация, за не наличие на „случайно деяние, за обясненията на подсъдимия и тяхната неоснователност относно механизма на настъпилото ПТП, за разбора на данните от гласните доказателствени средства и на кои се дава вяра при наличните противоречия и на кои не, за заключенията на основните и допълнителни експертизи, които основателно са кредитирани, за приложените писмени доказателства, за безспорно установеното авторство на деянието по посочената квалификация. Също така е неоснователно и възражението, че с отказа да бъде уважено искането за повторна медико - автотехническа експертиза и разпит на посочен свидетел от второинстанционният съд, са били ограничени процесуалните права на подсъдимия. От една страна право на тази инстанция е да прецени необходимостта за допускане или не на искани доказателства, а от друга, видно от протоколно определение, от 21.03.2011 г., Софийски градски съд се е произнесъл по направените искания и мотивирано е отказал събирането им, позовавайки се на безрезултатното издирване на св. К. и приобщаване на показанията му към доказателствения материал чрез тяхното прочитане и събраните доказателства от експертните заключения отговарящи на поставените допълнителни въпроси от защитата. Затова, като не е уважил направеното искане, не е допуснал нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК. С оглед на всичко изложено, касационната жалба в тази си част се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По довода за допуснато нарушение на закона: И това посочено касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в жалбата по този довод се свеждат до твърденията, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и че вина за произшествието има и друг водач на лек автомобил. При приетите за установени и от въззивният съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, материалният закон е приложен правилно и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Описаното в съдебният акт неправомерно поведение но подс. П. С., правилно е било квалифицирано по посоченият текст от НК. Правните съображения и на този съд в полза на осъдителната присъда, по същество са израз на съгласие с предложената от обвинението и приетата от първоинстанционния съд правна квалификация на инкриминираното деяние – по чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, с направената корекция относно допуснатите нарушения по ЗДП. Въззивната инстанция при установяване на правно-релевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на подсъдимия в осъществяване от обективна и субективна страна на посоченото престъпление, са частично подкрепени от неговите обяснения и на св. Добриновска на които е дадена вяра, изцяло от показанията на свидетелите Н., Л., К., от приложените писмени доказателства, вкл. протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум, от експертните заключения по СМЕ, КМАТЕ, допълнителна КМАТЕ, СХЕ. Действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно. Вътрешното убеждение на съда е изградено на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. При така установените факти и обстоятелства от въззивният съд, изводите за виновността на подсъдимия и за правната квалификация на деянието, са напълно законосъобразни. Посочените в касационната жалба възражения по този довод са напълно идентични с поддържаните пред второинстанционния съд. Същият в мотивите си подробно се е занимал с тях и е направил законосъобразния извод, че са неоснователни. Изложените съображения приемащите изводите на първостепенния съд, досежно разбора и кредитирането на събраните доказателства са безпротиворечиви, убедителни, подкрепени от данните по делото. Точно е посочено, че състава на престъплението е осъществен от подс. С., както от обективна така и от субективна страна. Настъпилите вредоносни последици са резултат от допуснатото нарушение на правилата за движение, уточнени от въззивната инстанция и са в пряка причинна връзка с това неправомерно поведение. Касационната инстанция споделя изводите на решаващия и въззивния съд, относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите на двете съдебни инстанции, след съответната корекция от въззивната инстанция относно допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата, в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. С оглед на изложеното, доводът за нарушение на материалния закон и искането за отмяна на въззивния съдебен акт, като неоснователни, също следва да бъдат отхвърлени. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Изложените в касационната жалба възражения във връзка с този довод, при приетата квалификация на извършеното деяние, са неоснователни. Правилно е било прието от предходните инстанции, че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства, като при определяне размера на санкцията са били отчетени всички, които имат значение за това. Поради това същият е под средния размер предвиден в закона. И според настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, тази санкция след отстраняване на допуснатото закононарушение по отношение наказанието лишаване от право да се управлява МПС от въззивният съд, е напълно справедлива и съобразена с данните по делото за извършеното деяние и личността на дееца, с разпоредбите на чл. 54 НК, за индивидуализацията на наказанието. Няма никакво основание за намаляването й по размер, тъй като е съобразена с посочените по – горе данни. Ето защо, въззивният съд правилно не е уважил искането за смекчаване на наказателната репресия, изхождайки от необходимостта за постигане целите й по чл. 36 НК. С оглед на изложеното, касационната жалба се явява изцяло неоснователна, поради което въззивният съдебен акт следва за бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 109/ 29.03.2011 г., постановено по внохд № 104/2011 г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 4-ти състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: