Р Е Ш Е Н И Е   № 101   гр.София, 10 март  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,  Трето наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети февруари   две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   САША РАДАНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:    БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ                                                                         ПАВЛИНА ПАНОВА                                                                                                                                             със секретар   Лилия Гаврилова и с участието на прокурора    РУСКО КАРАГОГОВ изслуша   докладваното  от    председателя       (съдията)   САША РАДАНОВА наказателно  дело под № 58/2009 година   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Т. А. Ш. против решение № 252 от 24. ХІ.2008 год. по внохд № 442/2008 год. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата си Ш. твърди, че не е извършил престъплението, за което е осъден и че съкратеното съдебно следствие в първата инстанция било проведено без неговото съгласие. Иска връщане на делото за ново разглеждане от, вероятно, първоинстанционния съд. В съдебно заседание подсъдимият поддържа жалбата си, преценена от прокурора за неоснователна. Върховният касационен съд установи: С присъда № 102 от 10.VІ.2008 год. по нохд № 12/2008 год. на Хасковския окръжен съд, подсъдимите Т. А. Ш., Г. Г. Димитров и И. М. С. за признати за виновни в това, че при условията на продължавана престъпна дейност и след предварително сговаряне помежду си, са извършили в периода 2-9.ІІ.2007 год. в гр. Д. взломна кражба в особено големи размери и представляваща особено тежък случай на такова престъпление с отнемането от И. Н. Т. от с.гр. на движими вещи с обща стойност 44 530,16 лева, за което деяние и на основание чл.196а във вр. с чл.195, ал.1, т.3 и 5, чл.26 и чл.55, ал.1, т.1 НК, Ш. и Димитров са наказани с по 6 години лишаване от свобода, които да изтърпят при първоначален строг режим, а на С. е наложено наказание от 5 години лишаване от свобода, което да изтърпи при общ първоначален режим. По отношение на С. е постановено, на основание чл.68, ал.1 НК, изтърпяването и на наказанието от 1 година и 10 месеца лишаване от свобода, наложено му с присъдата по нохд № 788/2001 год. на Димитровградския районен съд. С обжалваното въззивно решение горната присъда е потвърдена. Жалбата е неоснователна, тъй като не са допуснати твърдяните с нея процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 НПК. 1. В съдебното заседание, проведено в първата инстанция на 12.VІ.2008 год., защитниците на тримата подсъдими са поискали да се проведе съкратено съдебно следствие „по реда на чл.371, т.2 от НПК”. След изявлението на всеки защитник, защитаваният от него подсъдим е направил изявление, в което е заявил, че: поддържа направеното от защитника му искане; признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт; съгласен е да не се събират доказателства за тези факти. След тези изявления съдът е обявил, че съдебното следствие ще бъде проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК и съгласно чл.372, т.1 НПК е разяснил на подсъдимите последиците от направените от тях самопризнания /с изписването в протокола на т.2, вместо на т.1 на чл.372 НПК, е допусната очевидна техническа грешка, тъй като т.2 предвижда назначаването от съда на защитник при липса на такъв/, след което същите отново са потвърдили казаното по чл.371, т.2 НПК. 2. Твърдението на жалбоподателя, че не е извършил инкриминираното деяние, може да се обсъжда единствено във връзка с допуснато от съда процесуално нарушение по чл.372, ал.4 НПК, за каквото нарушение в жалбата не се сочи, няма доводи, които да се отнесат към него, нито пък наличието му се оправдава от събрания при досъдебното разследване доказателствен материал, установените посредством който факти са залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт. С оглед на дотук изложеното и чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 252 от 24. ХІ.2008 год. по внохд № 442/2008 год. на Пловдивския апелативен съд. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: