3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 722 гр.София, 23.10.2012г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври, две хиляди и дванадесета година в състав: Председател:надежда зекова Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА светла бояджиева като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 665 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Обжалвано е определение от 17.05.2012г. по гр.д.№371/2012г. на ОС Добрич за определяне цената на иска и дължимата се държавна такса и прекратяване на производството по делото. Жалбоподателят– [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че в процесното определение съдът е дал отговор на процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и които е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното определение като неправилно, като бъде даден ход на исковата й молба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне. С обжалваното определение, въззивният съд, като е потвърдил определение от 06.02.2012г. по гр.д.№858/2011г. на РС Балчик, е приел, че дължимата по делото държавна такса възлиза на 4% върху цената на иска от 7075.20 лв.,или на 283 лв., а не на 4 % върху 1/4 от цената на иска, или на 70.75 лв., каквато държавна такса е внесъл ищецът- частен жалбоподател по делото. Прието е, че в случая дължимата такса е не е такава като по вещен иск - чл.71, ал.2 ГПК, за да се изчислява върху 1/4 от данъчната оценка, както счита ищецът, а е такава по облигационен иск/ за прогласяване нищожност на договор за продажба на недвижим имот/-чл.69, ал.1, т.4, във вр. с т.2 ГПК, поради което се дължат 4% върху цялата данъчна стойност на имота. Прието е, че зконосъобразно решаващият съд е задължил ищеца в едноседмичен срок от съобщаването да довнесе дължимата държавна такса в размер на 212.06 лв, като препис от определението е връчен на пълномощника на ищеца на 20.02.2012г. Установено е, че в определения срок ищцовата страна не е довнесла таксата, като вместо това, с молба, вх.рег.№ 787/22.02.2012г. е оспорила определения от съда размер на дължимата такса, като излага подробни съображения, че внесената такава в размер на 70.75 лв.е достатъчна. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е счел за провилни изводите на районния съд, че са налице основанията на чл.129, ал.3 ГПК за прекратяване на производството по делото. Като е обжалвал определението на въззивния съд жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, е приложил изложение с оглед допустимост за разглеждане на частната му жалба от ВКС, в което поддържа, че процесуалният въпрос, който е от значение за точното приложение на процесуалния закон и за развитието на правото, е за точното тълкуване на разпоредбите на чл.69, ал.1, т.4, вр. чл.71, ал.2 ГПК, който е разрешен противоречие с практиката на ВКС, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и които е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че в случая е налице определение на въззивния съд, с което се оставят без уважение частна жалба срещу определение, с което се прекратява производството по делото, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Налице и е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса как се определя размера на държавната такса по иск с правно осн. чл. 26 ЗЗД, когато договорът има за предмет вещни права върху имот. В редица определения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - определение от 11.07.2012г. по гр.д.№364/2010г. І.во т.о. на ВКС и определение от 07.05.2012г. по гр.д.№156/2012г. ІV г.о. на ВКС, е възприето, че правилото на чл.71, ал.2 ГПК е приложимо във всички случаи, когато цената на иска се определя от данъчната или пазарната цена на вещното право, в т. ч. и по облигационни искове за съществуване, унищожаване или разваляне на договори, както и за сключване на окончателен договор. Настоящият състав споделя установената съдебна практика, която се явява и задължителна, като не намира основания за промяната й с оглед точното тълкуване на закона и за развитие на правото. В нарушение на закона, въззивният съд е определил размера на държавната такса по предявения иск върху данъчната оценка на вещното право, предмет на договора, прогласяване на чиято нищожност се претендира. Цената на предявения иск правилно е определена на 7 075,20 лева, но дължимата такса е 4 % върху една четвърт от цената на иска, което е 70,75 лева. Незаконосъобразно от страната е поискано довнасяне на държавна такса до размера на 212, 06 лева и неизпълнението на това указание неправилно е свързано със санкционната последица по чл. 129, ал. 3 ГПК. По изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба. Мотивиран от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение от 17.05.2012г. по гр.д.№371/2012г. на ОС Добрич и потвърденото с него определение от 06.02.2012г. по гр.д.№858/2011г. на РС Балчик. ВРЪЩА делото на Районен съд Балчик за продължаване на съдопроизводствените действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: