8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 21
гр. София, 15 април 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА
наказателно дело № 1043 / 2019 година.
Касационното производство е образувано по чл. 346, т. 1 НПК по жалби на подсъдимите: И. Г. Я., депозирана чрез защитник– адв. Р. А., И. Й. Й., чрез адв. М. А. и Т. Р. Р., чрез адв. Ж. Т.- А., срещу въззивно решение № 16 от 12. 08. 2019 г. на Военно-апелативния съд, постановенo по ВНОХД № 3/ 2019 г., с което е изменена присъда № 3 от 08. 02. 2018г. на Военен съд – Сливен, по НОХД № 97/ 2017г.
В касационната жалба на подсъдимия И. Я. се релевира довод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Развити са съображения, че със своя акт съдът неправилно е постановил осъждането на посочения подсъдим за престъпление по чл. 212, ал. 1 НК, за което той е бил оправдан на първа инстанция, при липсата на съответен протест. По отношение обвинението по чл. 387, ал. 1 НК се изтъква, че въззивната инстанция не се е произнесла по всички поставени пред нея възражения, които е оставила без отговор в мотивите си. Твърди се и наличието на логическо противоречие при формиране вътрешното убеждение на съда, което е довело до липса на мотиви, самостоятелно представляващо нарушение на процесуалните правила, с характер на съществено. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Военно- апелативния съд.
В касационната жалба на подсъдимия И. Й. се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК. Изтъква се че подсъдимият е осъден за първи път за престъпление по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 НК от Военно-апелативния съд с атакуваното изменително решение вместо с нова присъда. Изтъква се, че в допълнителното изложение към протеста държавното обвинение се солидаризира с аргументите на Сливенския военен съд по отношение на обвинението по чл. 212, ал. 2 НК, а в съдебно заседание представителят на Военно- апелативната прокуратура не го поддържа, като излага доводи в подкрепа единствено в частта, отнасяща се до обвинението по чл. 387, ал. 1 НК. Твърди се също липса на мотиви и постановяване на решението в осъдителната му част при неизпълнение от страна на съда на чл. 13 и 14 НПК. Искането е за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия, алтернативно – за изменение на атакувания съдебен акт и намаляване на наказанието.
В касационната жалба на подсъдимия Т. Р. се релевират също всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 НПК. Аргументирани са доводи за нарушаване на забраната за влошаване положението на подсъдимия като процесуална гаранция, предвид осъждането му за престъпление по чл. 212, ал.1 НК, за което е бил оправдан от първата инстанция, без да има съответен протест. Изтъква се също, че актът, с който е следвало да се произнесе въззивната инстанция, когато осъжда оправдан подсъдим е нова присъда, а не решение. Поддържа се, че с преквалифицирането на деянието на подсъдимия Р. от такова по чл. 212, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, в такова по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК въззивният съд е допуснал и нарушение на материалния закон, тъй като деянието е несъставомерно. Изложени са съображения и за лаконичност на мотивите, с които са били отхвърлени доводите на защитата за приложение на разпоредбата на чл. 212, ал. 6 НК, за неправилен анализ на доказателствата, с игнориране на доводите, развити в допълнението към въззивната жалба относно достоверността на методите, използвани при изготвяне на приетите по делото експертизи. Иска се отмяна на постановения съдебен акт и оправдаване на подсъдимия, алтернативно- връщане на делото за ново разглеждане, изменение на присъдата и преквалифициране на деянието в такова по чл. 212б, ал. 1, т. 4, вр. чл. 212, ал. 6, вр. ал. 2 НК,с освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал. 1 НК и налагане на административно наказание – глоба, или изменение на решението и намаляване размера на наложеното на подсъдимия наказание и този на постановения изпитателен срок.
Подсъдимите Я. и Р., лично и чрез своите защитници поддържат подадените касационни жалби, по съображенията в тях, със заявените искания. По делото са депозирани писмени бележки от адв. И. А. – защитник на подсъдимия И. Я., в които подробно са изложени конкретни аргументи в подкрепа на релевираното касационно основание. Подсъдимият Й., редовно призован, не се явява в съдебно заседание пред ВКС. Жалбата се поддържа пред ВКС от неговия защитник по съображенията в нея, със заявеното искане.
В съдебно заседание пред касационната инстанция представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че касационните жалби на подсъдимите са неоснователни и пледира за оставяне в сила на проверяваното въззивно решение.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбите, становищата на страните в съдебно заседание, и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационните жалби на подсъдимите, депозирани от техните защитници, срещу постановеното въззивно решение са допустими. Подадени са от субекти, легитимирани да сезират ВКС, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, в установения от закона срок. Разгледани по същество, жалбите на подсъдимите са основателни.
С първоинстанционната присъда Сливенският военен съд е признал подсъдимия И. Г. Я., от [населено място], за виновен за извършено от него престъпление, квалифицирано по чл.212, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, за което и на основание чл. 54 НК го е осъдил на три години лишаване от свобода. Оправдал е посочения подсъдим по първоначално повдигнатото му обвинение.
Признал е подсъдимия Я. за виновен и го е осъдил и за извършени от него престъпления, както следва: по чл.387, ал. 3 вр. ал. 1 НК; и по чл.387, ал.1 НК, за които и вр. чл.54 НК му е наложил наказания лишаване от свобода в размери, съответно: две години, и една година и шест месеца, като за първото от посочените престъпления- и две години лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана с управление, съхранение, контрол или отчитане на финансови или стоково-материални средства.
На основание чл.23, ал. 1 НК е определил на подсъдимия Я. едно общо най-тежко наказание- лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване е отложено за срок от четири години на основание чл.66, ал.1 НК. Присъединил е наказанието лишаване от права за срок от две години.
Признал е подсъдимия Т. Р. Р., от [населено място], за виновен и го е осъдил за извършено престъпление по чл.212, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, и вр. чл. 54 НК- на лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване е отложил за срок от три години. Оправдал го е по първоначално повдигнатото му обвинение.
Със същата присъда подсъдимият И. Й. Й., от [населено място], е признат за невинен и е оправдан изцяло по повдигнатите му обвинения за извършени престъпления по чл.212, ал. 1, вр. чл.20, ал. 4 НК и по чл.387, ал. 1 НК.
Подсъдимите Я. и Р. са осъдени да заплатят солидарно на Сухопътни войски сумата от 1 995 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени щети, ведно със законната лихва, считано от 19. 10. 2016г., като в останалата част до пълния претендиран размер предявеният граждански иск е отхвърлен.
Подсъдимият Я. е осъден да заплати на Сухопътни войски и сумата 9 225,50 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 16. 11. 2016г.
Присъдени са разноските по делото, както и държавна такса върху уважените граждански искове, възложени в тежест на подсъдимите.
С обжалваното въззивно решение Военно-апелативният съд, на основание чл. 334, т. 3, вр. чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК е изменил цитираната първоинстанционна присъда като е признал подсъдимия И. Я. за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и 4 НК, за което и във връзка с чл. 54 НК го е осъдил на три години лишаване от свобода.
На основание чл. 23, ал. 1 НК му е наложил едно общо наказание- три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от четири години.
Признал е подсъдимия Я. за невинен и го е оправдал по обвинението по чл. 387, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
Със същото решение подсъдимият И. Й. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 НК, и чл. 54 НК- на две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от четири години.
Подсъдимият Т. Р. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, и във вр. чл. 54 НК- на две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години.
Спрямо подсъдимия Й. е уважен и предявеният граждански иск за сумата 1995лв., в полза на Сухопътни войски, солидарно с другите двама подсъдими, ведно със законната лихва. Присъдена е държавна такса върху уважения граждански иск и разноски по делото.
Присъдени са разноските по делото, възложени в тежест на всеки от подсъдимите.
В останалата си част присъдата е потвърдена.
Въззивното производство, завършило с посоченото проверявано понастоящем въззивно решение, е второ по ред, след като предходният въззивен съдебен акт – решение № 32 от 15. 08. 2018г., постановено от Военно-апелативния съд по ВНОХД № 38 / 2018 г., е бил отменен с решение № 275 от 23. 01. 2019г. по к. н. д. № 1059 / 2018г на ВКС, второ наказателно отделение, и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд.
При така очертаното процесуално развитие на делото, настоящото касационно производство е второ по ред.
Преценявайки основателността на касационните жалби, с които е сезиран, ВКС в настоящия си състав намери, че приоритетно следва да обсъди довода, изтъкнат в касационната жалба на подсъдимия И. Й., който най- общо формулиран, се свежда до липсата на надлежен съдебен акт, с който въззивната инстанция дължи произнасяне по правилата на НПК. Това е така, защото решението на касационната инстанция по този въпрос рефлектира върху обсъждането и оценката за основателността на останалите доводи, изтъкнати от посочения подсъдим и тези, въведени в касационните жалби на останалите двама- Я. и Р..
Възраженията на касатора Й. са основателни, доколкото се отнасят до процесуалната незаконосъобразност на действията на въззивния съд при упражняване на неговите правомощия. Настоящата инстанция изцяло споделя съображенията в жалбата на посочения подсъдим, че вместо да отмени първоинстанционната присъда в оправдателната й част по отношение на подсъдимия Й. - за престъплението по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 НК, за което го е намерила за виновен, и да постанови нова присъда, съдържаща осъдителен диспозитив по това обвинение, в нарушение на закона втората инстанция е постановила изменително решение, с което обаче недопустимо за първи път е признала изцяло оправдан от първостепенния съд подсъдим за виновен и го е осъдила.
В този смисъл, възраженията относно вида на акта, с който е дължал произнасяне Военно- апелативният съд, ВКС намира за изцяло основателни. В конкретния случай е очевидно, че въззивният съд е упражнил правомощието си да осъди изцяло оправдан от първата инстанция подсъдим (И. Й.), за което поначало не е имало процесуална пречка- присъдата, в посочените й оправдателни части, е била протестирана от прокурор при Военно- окръжната прокуратура- Сливен, с искане за нейната отмяна и за осъждането на Й. по повдигнатите му обвинения. Накратко формулиран, проблемът в случая се свежда до незаконосъобразното упражняване на процесуални правомощия от втората инстанция при решаване на делото.
Прегледът на материалите по делото показва, че в съдебно заседание на 20. 05. 2019г. след като е изслушал съдебните прения и последната дума на подсъдимите, Военно- апелативният съд е обявил на страните, че ще се произнесе в срока по чл. 340 НК. Така, на 12. 08. 2019г. е постановил е обжалваното решение, с което, позовавайки се на разпоредбата на чл. 334, т. 3 и чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК, е изменил присъдата на Сливенския военен съд, предмет на реализирания от него въззивен контрол, и за първи път е признал подсъдимия Й. за виновен в извършено престъпление по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 НК, за което и във вр. чл. 54 НК, го е осъдил на наказание лишаване от свобода. За постановеното решение, с указание за възможността същото да бъде обжалвано и протестирано пред ВКС, на страните е съобщено писмено, по реда на чл. 340, ал. 2, предл. 2 НПК. Произнасяйки се обаче по този начин, втората инстанция грубо е нарушила правилата, установени в процесуалния закон не само по отношение вида на съдебния акт- въззивна присъда, но и относно процедурата, по която е следвало да го постанови.
Правомощията на въззивната инстанция са изрично регламентирани с чл. 334, т. 1- 6 НПК, а следващите процесуални разпоредби- чл. 335- чл. 338 НПК уреждат основанията, на които същите се упражняват. Осъждането на оправдан от първата инстанция подсъдим за първи път от въззивната, е едно от тези й правомощия, законосъобразното упражняване на което, съгласно установеното с нормата на чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК, безусловно изисква постановяването на нова присъда. Това е така, защото във всяка от хипотезите на чл. 336 НПК въззивният съд изцяло преурежда въпросите за вината и отговорността на подсъдимия. Именно затова се дължи произнасяне с нова присъда, а не решение, без значение дали съдът оправдава неправилно осъден от първата инстанция подсъдим, оправдава го и му налага административно наказание, осъжда неправилно оправдан от същата подсъдим, или прилага закон за по-тежко наказуемо престъпление поради намерената за неправилна правна квалификация, дадена от контролираната инстанция. Законосъобразното решаване на кръга въпроси за вината и отговорността на дееца, основните от които са: има ли извършено престъпление, извършено ли е от подсъдимия и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието престъпление и каква е правната му квалификация, подлежи ли подсъдимият на наказание и какво наказание да се определи (чл. 301, ал. 1, т. 1 – 3 НПК) и т. н., се постига само и единствено с постановяването на присъда, а не с какъвто и да е друг по вид съдебен акт.
Не случайно законодателят е предвидил специфични правила и особен ред за постановяването на присъдата, съвършено различен от този, валиден за съдебното решение, включително въззивно. Следва да бъдат съблюдавани: принципът за непосредственост, установен като основно начало на наказателния процес (чл. 18 НПК), както и свързаното с него изискване за непрекъснатост на съдебното заседание (чл. 259 НПК), за съдържанието и реквизитите на присъдата като вид съдебен акт (установените по чл. 305 НПК), безусловно задължителни и за втората инстанция (чл. 339, ал. 3 НПК). По- нататък, различен е и редът на обявяване на присъдата- незабавно в съдебно заседание, след подписването ѝ от всички членове на състава на съда (чл. 310, ал. 1 НПК). Затова и процесуалният закон в чл. 32, т. 1 и 2 НПК е направил изричното и ясно разграничение между двата вида съдебни актове.
Нарушаването на посочените правила рефлектира върху процесуалната форма, валидна за всички случаи на постановяване на присъда, независимо дали това се прави от първата или от въззивната иинстанция, а в хипотезата на чл. 354, ал. 5, изр. 2 НПК- и от касационната. Затова и постановяването на въззивно решение вместо присъда в случаите по чл. 336 НПК всякога представлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, като ограничаващо правата на подсъдимото лице и следователно предпоставя касационната отмяна на съответния съдебен акт.
Предвид наличието на коментираното до тук основание за касационна отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, постановеното от Военно- апелативния съд решение по ВНОХД № 3/2019г. безусловно следва да бъде отменено, а делото- върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.
На основание чл. 355, ал. 1, т. 3 НПК при новото разглеждане на делото следва да бъдат отстранени допуснатите нарушения, а указанията на ВКС, дадени с настоящото отменително решение по прилагането на процесуалния закон- изпълнени. Тук е мястото да се подчертае, че при второто въззивно производство, въпреки усилията да бъдат изпълнени дадените от предходния касационен състав указания по приложението на закона, са допуснати нови, в резултат на различните приети по същество правни изводи.
Особено съществено в конкретния случай е да бъдат съобразени пределите на въззивния протест, с който Военно- апелативният съд е сезиран, и съответно- рамката, в която дължи своето произнасяне.
На следващо място, въззивният съд ще следва да се занимае и с въпроса кои действителни свои правомощия ще следва да упражни в случай, че сподели правните изводи, застъпени в обжалваното решение, по- конкретно в частите му, отнасящи се до осъждането на подсъдимите И. Я. и Т. Р., предвид възприетата промяна в правната квалификация на престъпленията: по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и 4 НК- за първия, и по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК- за втория, в контекста на повдигнатите с обвинителния акт обвинения срещу всеки от тях и постановената първоинстанционна присъда, тъй като при новото разглеждане на делото ще следва да реши по същество въпроса за съдбата на визираните обвинения. В тази насока отново ще следва да бъдат съобразени изричните указания по приложението на закона, дадени от ВКС с предходното отменително решение, които са достатъчно подробни, поради което и приповтарянето им- безпредметно.
С оглед решението на ВКС за отмяна на проверявания съдебен акт, всички останали доводи, изтъкнати в жалбите и поддържани пред настоящата инстанция, по въпросите за вината и отговорността на всеки от касаторите, не следва да бъдат обсъждани, но следва да бъдат взети предвид, да бъдат обсъдени и да получат своя съответен на закона и мотивиран отговор при новото разглеждане на делото.
Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5, вр. ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивно решение № 16 от 12. 08. 2019 г., постановено по ВНОХД № 3/ 2019 г., по описа на Военно-апелативния съд, като
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Военно- апелативния съд, от стадия на съдебното заседание.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: