Р Е Ш Е Н И Е
№ 151
София, 15 ноември 2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА
КРАСИМИРА МЕДАРОВА
при секретаря Невена Пелова
и в присъствието на прокурора Кирил Иванов
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 753/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. чрез защитника му - адв. И., срещу решение №261 от 12.06.2017 г., постановено по в.н.о.х.д. № 252/17 г. по описа на Апелативен съд – София.
В касационната жалба се релевира наличието на касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и 3 от НПК. Оплакването за допуснати от въззивната инстанция нарушения на закона се аргументира с твърдения за неотчитането на значими за индивидуализацията на наказанието обстоятелства, а именно - семейния статус, трудова заетост, възраст, процесуална дисциплина, които наред с ценените според защитата обуславят приложението на чл.55 от НК. Твърденията на касатора за явна несправедливост на наказанията са във връзка с наказанието лишаване от свобода и постановеното ефективно изтърпяване. Искането е за изменение на въззивното решение, като с приложението на чл.55 от НК се намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода и се приложи чл.66 от НК.
В съдебното заседание пред Върховния касационен съд защитата на подсъдимия поддържа жалбата по изложените съображения. Изтъква, че при индивидуализацията на наказанието на подс.А. М. са допуснати нарушения на закона, като предходните съдебни инстанции при събрана доказателствена маса, установяваща наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства, не са приложили разпоредбата на чл.55 от НК. Поддържа се и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Претендира се за уважаване на жалбата.
Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна, а определеното наказание за справедливо. Счита, че не са налице релевираните в жалбата касационни основания. Изразява становище за правилност на решението на САС, който е изложил подробни аргументи в подкрепа на изводите си, че не са налице предпоставките за приложението на чл.55 от НК. Пледира атакувания съдебен акт да бъде оставен в сила.
Подсъдимият А. М. моли за условно осъждане.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:
С присъда № 7 от 25.01.2017 г., постановена по н.о.х.д. №346/2017 г., Окръжен съд – Видин е признал подсъдимия А. Е. М. за виновен в това, че на 13.10.2016 г. в [населено място], без надлежно разрешително държал в себе си и в дома си, с цел разпространение високорискови наркотични вещества- коноп, с общо нетно тегло 4 803,66гр. на обща стойност 28 821,96лева, поради което и на основание чл.354а, ал.1, пр.4 от НК и чл.58а, ал.1 от НК му е наложил наказания - лишаване от свобода за срок от две години, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип и глоба в размер на 5000лева.
Съдът се е произнесъл по веществените доказателства, предмета на престъпленията и разноските.
С решение № 261 от 12.06.2017 г., постановено по в.н.о.х.д. №252/17г., Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 4 състав е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.
Касационната жалба е допустима, но неоснователна.
Макар чисто от формална гледна точка касаторът да релевира касационни основание по чл. 348, ал. 1, т.1 и 3 от НПК, то от изложените в жалбата му доводи и искания се очертава само и единствено претенция за явна несправедливост на наложените на подсъдимия наказания, включително и като последици от твърдения за допуснати нарушения на материалния закон. Това е така, тъй като нарушение на материалния закон би имало, при неспазването на изискването за законоустановеност на наказанието, изразяващо се в нарушение на нормативно установени и императивни по съдържание предпоставки за определяне на наказанието по вид, размер и начин на изтърпяване/такива нарушения в жалбата не се сочат/.
Индивидуализацията на наказанието е основен принцип при налагането му, по силата на който съдът е длъжен да го съобрази с индивидуалните особености на конкретния случай. Обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид, са тези, които определят конкретната тежест на извършеното престъпление и характеризират личността на дееца. Те обуславят по-голяма или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие върху извършителя с оглед постигане целите на генералната и специална превенции.
Всички възражения в коментираната насока са били поставени на внимание и на въззивната инстанция, която ги е обсъдила подробно и обосновано е отказала да ги приеме за основателни.
Първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, при което А. Е. М. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тях. С оглед посочената диференцирана процедура, предходните съдебни инстанции законосъобразно са индивидуализирали санкцията за подсъдимия, спазвайки правилата на чл. 373, ал. 2 от НПК, които препращат към разпоредбата на чл. 58а от НК. В рамките на вярно прецизираните от страна на контролираната инстанция смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, последната е определила наказанията лишаване от свобода и глоба при условията на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК. Настоящият състав напълно споделя изводите на апелативния съд, че спрямо А. Е. не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността му обстоятелства, които да обусловят приложението на чл.55 от НК, респективно определяне на наказанията при условията на чл.58а, ал. 4 от НК.
За престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4-то от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от две до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева. Преценявайки установените по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, контролираната инстанция законосъобразно е индивидуализирала наказанието при превес на смекчаващите такива. В кръга на смекчаващите отговорността обстоятелства са били включени чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, изразеното съжаление, както признанието и съдействието му преди разглеждането на делото по съкратената процедура. Въззивният съд не е пренебрегнал и отегчаващите обстоятелства – количеството и стойността на инкриминираните наркотични вещества/макар и невярно да се позовал на разпоредбата на чл.354а, ал.2 от НК/. При тези предпоставки, решаващите съдилища се отмерили законосъобразното и справедливо наказание от три години лишаване от свобода и глоба в размер на пет хиляди лева, като съгласно разпоредбата на чл.58а, ал. 1 от НК наказанието лишаване от свобода е редуцирано на две години.
Неоснователни са оплакванията на касатора, че въззивният съд при определяне на наказанието не е отчел всички обстоятелства от кръга на смекчаващите такива. Относно семейния статус и трудовата заетост на подсъдимия следва да се посочи, че твърденията на защитата за фактическо съжителство с жена, от която има две деца, за които полага грижа, както и относно трудовата му заетост, не намират опора в доказателствената съвкупност. Последната не съдържа доказателства или доказателствени източници, установяващи посочените обстоятелства. Единствено са налични данни, съобщени от самия подсъдим при снемане самоличността му в хода на първоинстанционното производство, които обаче не могат да обусловят безспорни и категорични изводи, касателно индивидуализацията на наказанието. Относно младата възраст на подсъдимия следва да се посочи, че това обстоятелство в случая не може да бъде ценено като смекчаващо. Подсъдимият към момента на деянието е бил на 30 години, което в житейски аспект действително е млада възраст, но от гледна точка на наказателното право тя не следва да се приема за такава. За да се цени възрастта на дееца като млада, следва същата да е близка с границата на непълнолетието, когато моралните императиви на личността не са достигнали своята устойчивост. Също така не следва да се цени като смекчаващо вината обстоятелство процесуалната дисциплина на подсъдимия. Последната е изискуема се от качеството му на подсъдим в процеса, респективно обвиняем на досъдебната фаза. Значимостта й би могла да бъде ценена само във връзка с констатирана продължителност на процеса, пред каквато хипотеза не сме изправени.
Гореизложеното дава основание на настоящия състав да се солидаризира с изводите на Софийски апелативен съд относно определянето на законосъобразното и справедливо наказание на подсъдимия А. М..
Касационната инстанция намира за правилни изводите на решаващите съдилища за неприлагането института на условното осъждане. Освен това, жалбоподателят не релевира аргументи в подкрепа на твърдението си за наличие на предпоставките на чл.66 от НК/извън тези, относими към отмерване размера на наказанието лишаване от свобода/, които биха могли да бъдат предмет на настоящата касационна проверка.
Предвид изложеното, настоящата инстанция, в рамките на правомощията си да се произнесе само в обжалваната част, по релевираните касационни основания и подкрепящите ги аргументи намира, че атакуваното решение на Апелативен съд – София следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение
Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 261 от 12.06.2017 г., постановено по в.н.о.х.д. № 252/17 г. по описа на Апелативен съд – София.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: |