О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 117 гр. София, 19.06.2018 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 1357 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частни касационни жалби, както следва: * с вх. № 105516 от 08.08.2017 г., подадена от Г. К. Р. чрез адвокат М. С. – Ц. от САК , и * с вх. № 161897 от 01.12.2017 г., подадена от Е. М. Р. чрез адвокат С. А. от САК против определение № 19455 от 21.07.2017 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 5203/2017 г. по описа на Софийски градски съд, VІ-12 състав. С въззивния акт е потвърдено разпореждане от 02.02.2016 г. по гр.д.№ 16337/2014 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 69 състав, с което са върнати исковите молби на Г. К. Р. и Е. М. Р. с предявени срещу С. К. Р. искове с правно основание чл. 42, б. „б” във връзка с чл. 25, ал. 1, предл. 1 ЗН за прогласяване на нищожност поради поправка на датата на съставяне на завещание, изходящо от починалата на 15.11.2009 г. Е. М. Р., както и - при условията на евентуалност, искове по чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на завещателното разпореждане и възстановяване на запазена част. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори на касационните частни жалби от ответницата по касация С. К. Р.. Касационните частни жалби са подадени в срока по чл. 275 ГПК от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими. По допускане на касационното обжалване съдът намира следното: С атакуваното определение въззивният съд е съобразил, че предмет на разглеждане в производството по гр.д.№ 16337/2014 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 69 състав са постъпилите искови молби, съответно предявени от Г. К. Р. срещу С. К. Р., както и от Е. М. Р. срещу С. К. Р. (първоначално образувана в гр.д.№ 48007/2014 г. на СРС, 70 състав, което е присъединено към гр.д.№ 16337/2014 г. на СРС, 69 състав). Всеки от ищците поотделно е заявил, че съставеното от починалата на 15.11.2009 г. Е. М. Р. завещание, с което се е разпоредила с притежаваните от нея идеални части от апартамент № 23, находящ се в [населено място], [улица], вх. В, ет. 6, е нищожно, тъй като датата, положена след завещателните разпореждания е била поправена, а това препятства установяване действителната воля на наследодателката към момента на съставяне на завещанието. При условията на евентуалност спрямо исканията за прогласяване нищожността на завещанието са заявени искания за намаляване на завещанието и възстановяване на запазената част на всеки от ищците. С разпореждане от 02.02.2016 г. по гр.д.№ 16337/2014 г. СРС, 69 състав е върнал исковите молби по съображения, че между същите страни (и останалите им сънаследници) е висящо гр.д.№ 462/2011 г. на СРС, 56 състав, предмет на което е предявения от Г. К. Р. иск за делба на апартамент № 23, находящ се в [населено място], [улица], вх. В, ет. 6. В първото по делото заседание по делбеното дело (производството по което е спряно до приключване на производството по гр.д.№ 16337/2014 г. на СРС, 69 с-в) С. К. Р. е представила завещанието, оставено от майка й Е. М. Р., което е било оспорено досежно неговата автентичност. Първоинстанционният съд е приел, че в първото заседание по делбеното дело страните следва да направят всички възражения относно съсобствеността, лицата и правата им върху имотите, а пропускът на страната в срока по чл. 342 ГПК да възрази срещу правото на някой да участва в делбата и против размера на дела му (в това число оспорване на завещания на незаявено в делбеното дело основание или искане за намаляване на завещателни разпореждания и дарения по отношение на делбеното имущество) не може да бъде отстранен посредством предявяването на иск в отделен процес. Причина за това е преклузията, настъпваща в делбеното производство след приключване на първото съдебно заседание. Изложен е и мотив, че в случая предмет на завещанието са и други имоти, като тези, включени в наследството, оставено от А. Б. (майка на починалата на 15.11.2009 г. Е. М. Р.), са предмет на делба по гр.д.№ 732/2011 г. на РС – Благоевград, по което има влязло в сила решение по допускане на делбата. По тази причина предявяването на самостоятелен иск, с който се оспорват правата в съсобствеността е недопустимо, тъй като ще е налице пререшаване на правен спор, разрешен със сила на пресъдено нещо. Сезиран с частни жалби срещу разпореждането на СРС, СГС е постановил обжалваното определение, с което е приел, че е налице противоречива практика по приложението на чл. 342 ГПК и присъединявайки се към групата актове, в съгласие с които е постановено връщането на исковите молби, е потвърдил разпореждането на СРС. Изложеното сочи, че поставените в изложенията към касационните частни жалби въпроси, обобщени от ВКС в съответствие с т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК в питането допустимо ли е да бъдат предявени в отделно производство искове за прогласяване нищожност на завещания и за възстановяване на запазена част в хипотеза, когато е висящо производство по иск за делба и съответната страна е пропуснала да заяви тези преюдициални за делбата въпроси до приключване на първото по делото заседание при условията на чл. 343 във връзка с чл. 342 ГПК , са обусловили решаващата воля на съда. Относно питането е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните съображения: Предвид постановените (цитирани от въззивния съд) определение № 21 от 17.01.2011 г. по ч.гр.д.№ 485/2010 г. на ВКС, І г.о., определение № 577 от 22.12.2010 год. по ч.гр.д.№ 330/2010 г. на ВКС, І г.о., определение № 512 от 21.11.2012 г. по ч.гр.д. № 425/2012 г. на ВКС, IІ г.о., определение № 951 от 18.12.2014 г. по ч.гр.д.№ 6770/2014 г. на ВКС, IV г.о. и определение № 214 от 25.03.2015 г. по ч.гр.д.№ 594/2015 г. на ВКС, IV г.о. се налага извода, че в практиката на ВКС е съществувало разбирането, че с настъпването на преклузията по чл. 343 във връзка с чл. 342 ГПК възниква и отрицателна процесуална предпоставка за предявяването на искове по преюдициалните за делбата въпроси в отделно, самостоятелно исково производство, а именно - липса на правен интерес. Тази практика е изоставена, свидетелство за което са постановените в обратния смисъл актове – както цитираните от въззивния съд определение № 71 от 10.03.2014 г. по ч.гр.д.№ 7287/2013 г. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 120 от 13.06.2014 г. по гр.д.№ 6714/2013 г. на ВКС, І г.о., а така също и решение № 66 от 16.06.2014 г. по гр.д.№ 5605/2013 г. на ВКС, І г.о., определение № 491 от 15.07.2015 г. по ч.гр.д.№ 1535/2015 г. на ВКС, IV г.о., определение № 72 от 16.02.2016 г. по ч.гр.д.№ 550/2016 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 192 от 11.01.2018 г. по гр.д.№ 639/2017 г. на ВКС, І г.о. Обобщено, в актуалната си практика ВКС приема, че съдебното производство за делба е уредено от закона като особено исково производство, в което могат да бъдат повдигани и разрешавани от делбения съд спорове между съделителите относно правоотношения, обуславящи възникването и съществуването на съсобственост, участниците в нея и техните права. Такива са споровете за собственост, произход, осиновяване, за приемане и отказ от наследство, за действителност на завещания, както и за възстановяване на запазена част. Споровете относно обуславящите съдебната делба правоотношения могат да се решават не само в делбеното производство (като се отчита, че съгласно т. 3, б. „д” от ППВС № 7/1973 г. иск за установяване, че е прието наследство, и за нищожност на заявен отказ от наследство не може да се предяви в отделно производство, освен ако наследникът не разполага с друг иск, към който да присъедини този иск). В съдебната практика и в правната доктрина няма колебание, че споровете между сънаследниците във връзка с имуществената общност могат да бъдат заявени за разглеждане по общия исков ред в отделно производство преди предявяване на иска за делба. Предявяването им за съвместно разглеждане в рамките на делбеното производство е една правна възможност, а не императивно изискване. Разпоредбата на чл. 342 ГПК, според която в първото заседание всеки от наследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял и против включването на някои имоти в делбената маса, указва срока, в който могат да бъдат повдигани пред делбения съд преюдициалните спорове между съделителите, но не изключва възможността, ако някой от тях е пропуснал да направи възраженията си в този срок, да предяви иск за защита на правата си по общия исков ред. Преклудирането на непредявените в рамките на делбеното производство възражения не означава, че правата, върху които те се основават, са отречени със сила на пресъдено нещо. В тази хипотеза, поради обуславящия му характер, макар и заведено след предявяване на иска за делба, съдът следва да спре делбеното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по иска, имащ за предмет спор от кръга на предвидените в чл. 343 ГПК. Настоящият състав на съда споделя това тълкуване на процесуалния закон, като допустимостта да се предявяват в самостоятелно производство претенции за възстановяване на запазена част, независимо от пропускането на срока по чл. 342 ГПК, произтича и от характера на иска – конститутивен за реализиране на потестативно право, правния интерес от предявяването на който пряко произтича от разпоредбата на чл. 124, ал. 3 ГПК. По съществото на частната касационна жалба: С оглед изложеното във връзка с обуславящия правен въпрос, въззивното определение се явява неправилно, тъй като е постановено в нарушение на процесуалния закон и като такова следва да бъде отменено, като се отмени и потвърденото от СГС разпореждане на СРС. Предявените от Г. К. Р. и Е. М. Р. претенции за прогласяване на нищожността на съставеното от починалата на 15.11.2009 г. Е. М. Р. завещание, евентуално - за възстановяване на запазената част на всеки от ищците са процесуално допустими, тъй като отсъстват процесуални пречки за разглеждането им в отделно от делбата гражданско дело. Правният интерес от предявяването на установителния иск произтича и от обстоятелството, че завещанието на починалата на 15.11.2009 г. Е. М. Р. съдържа разпореждане и с имущество, което не е предмет нито на висящото дело за делбата на находящия се в [населено място], на [улица], вх. В, ет. 6, апартамент № 23, нито на приключилото във фазата по допускане на делбата гр.д.№ 732/2011 г. по описа на РС – Благоевград, а именно - имуществото, съставляващо частта от наследството, полагаща се на съпруга на Е. М. Р. - К. Г. Р. от баща му Г. и находящо се в [населено място]. Страните не спорят, че такова имущество съществува (имотите, за които са представени удостоверения с отговора на исковата молба – л. 58/62 от делото на СРС), както и че същото не е обект на предявен иск за делба или собственост. Това означава, че е налице интерес от предявяването на иск за нищожност на завещанието, силата на пресъдено нещо по който да бъде зачетена в евентуален бъдещ процес за делба или собственост на това имущество. Противно на приетото от СРС, пречка за произнасянето по иска за нищожност на завещанието не съставлява влязлото в сила решение по допускане на делбата по гр.д.№ 732/2011 г. на РС – Благоевград, най-малко поради това, че в производството по гр.д.№ 732/2011 г. заветницата С. К. Р. не се е ползвала от завещанието (видно от документите от л. 213, 219 и 258 – 266 от делото на СРС), съответно – изводите относно валидността на завещанието по никакъв начин няма да се отразят на резултата, постановен с решението по допускане на делбата по гр.д.№ 732/2011 г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 19455 от 21.07.2017 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 5203/2017 г. по описа на Софийски градски съд, VІ-12 състав ОТМЕНЯВА определение № 19455 от 21.07.2017 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 5203/2017 г. по описа на Софийски градски съд, VІ-12 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯВА разпореждане от 02.02.2016 г. по гр.д.№ 16337/2014 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 69 състав, с което са върнати исковите молби на Г. К. Р. и Е. М. Р. с предявени срещу С. К. Р. искове с правно основание чл. 42, б. „б” във връзка с чл. 25, ал. 1, предл. 1 ЗН и чл. 30, ал. 1 ЗН. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 69 състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: