Р Е Ш Е Н И Е   №.687   гр.София, 16.12.  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Второ гражданско отделение в съдебно заседание на  девети декември  две хиляди и девета  година в  състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН СТОЕВ                                               ЧЛЕНОВЕ:   СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ                                                                      СНЕЖАНКА НИКОЛОВА                                                                                                                                              със секретар   Тодорка Кьосева изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)    СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско  дело под № 622/2009 година   Производството е по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Образувано е по молба на Й. С. Т. и А. П. Й. за отмяна на влязлото в сила решение № 299 от 25.04.2008 год. по гр.дело № 555/2007 год. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, с което е потвърдено решение № 28 от 14.06.2006 год. по гр.дело № 69/2006 год. на С. районен съд за отхвърляне на предявения от молителите срещу О. с. . и гори”-гр. Божурище иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване правото на наследниците на М. М. В. , бивш жител на с. П., починал на 22.08.1950 год. на възстановяване собствеността върху нива с площ 5.000 дка в землището на същото село, м.”К” до м.”Л”, при съседи: от изток-шосе за гр. К. от запад-наследници на З. М. ; от север-наследници на М. С. и от юг-път за гр. Д.. П. се, че молителката Й. С. Т. е била лишена от възможността да участва в заседание по делото, проведено пред първоинстанционния съд, за което не е била редовно призована, тъй като призовката не била изпратена на законно упълномощения от нея адвокат. Твърди се, че вследствие на нередовната процедура делото пред С. районен съд е останало непопълнено с отнасящи се до него факти или доказателства и поради това решението е неправилно. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че молбата за отмяна е подадена на 27.04.2009 год. /срвн. пощенското клеймо/, т.е. в тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, който тече от определение № 51 от 27.01.2009 год. по гр.дело № 3395/2008 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 299 от 25.04.2008 год. по гр.дело № 555/2007 год. на Софийския окръжен съд. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. За да бъде основание за отмяна на влязлото в сила въззивно решение, нарушаването на правото на страната на участие в процеса трябва да е резултат от действията на самата въззивна инстанция. Пороците в действията на първоинстанционния съд, изразяващи се в нарушение на правилата за призоваването на страните се покриват от дейността на въззивната инстанция. Ако при разглеждане на въззивната жалба тя е осигурила на страните равни възможности за разгръщане на състезателността в процеса, с това допуснатите от първата инстанция нарушения в тази насока са санирани. Това следва пряко и от позитивната уредба, при която липсва хипотеза за връщане на делото за ново разглеждане в първата инстанция. Нарушаването на правото на страната на участие в процеса е порок, който обосновава неправилност на първоинстанционното решение и може да се коригира от въззивния съд по реда на обжалването без отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция /срвн. т.17 от тълк.решение № 1 от 2000 год. на ОСГК на ВКС/. Поради това, отмяна по чл.303,ал.1, т.5 ГПК няма да е допустима, макар и първоинстанционното решение да е засегнато от визирания в този текст порок. Само ако решението на първата инстанция не е било обжалвано и е влязло в сила /чл.296, т.2, предл.първо ГПК/, макар и да е порочно, същото би могло да бъде предмет на отмяна на посоченото основание. Въззивното решение би било неправилно, ако след като страната е възразила срещу допуснатото от първоинстанционния съд нарушение, въззивната инстанция с поведението си всъщност е дублирала това нарушение. Такова въззивно решение ще подлежи на касационно обжалване /при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК/, а след влизането му в сила – на отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. В случая, молителите твърдят, че правилата за призоваване били нарушени, тъй като първоинстанционният съд неправилно, според тях, не е призовал ищцата Й. С. Т. чрез упълномощения от нея адвокат и на посочения съдебен адрес. Твърдения, че молителката не е била редовно призовавана за заседанията на въззивната инстанция липсват. Следователно, страната не е била лишена от възможността да вземе участие във въззивното производство и да направи доказателствени или други процесуални искания. В обобщение, не е налице основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила въззивно решение, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение, без да е необходимо да се навлиза в преценка дали действително са били нарушени в производството пред първоинстанционния съд правилата относно призоваването на молителката Й. С. Т.. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Й. С. Т. и А. П. Й. за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязлото в сила решение № 299 от 25.04.2008 год. по гр.дело № 555/2007 год. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: